Текстът на Рикард Йозвяк е от бюлетина на „Свободна Европа“…
Какво трябва да знаете: Европейският съюз е все по-близо до историческо решение за използване на печалбите от руски активи, замразени от блока, за да помогне на Украйна. Активите на руската централна банка бяха замразени малко след пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. и оттогава остават така. Ценните книжа и паричните средства, замразени в Г-7, ЕС и Австралия, се оценяват на приблизително 260 милиарда евро (282 милиарда долара). Активи на стойност около 210 милиарда евро са в ЕС, предимно в Белгия, където се намира Euroclear, компания за финансови услуги, собственост на потребителите, специализирана в транзакции с ценни книжа.
През февруари беше завършена първата стъпка от страна на Брюксел със заделяне на печалбите, натрупани от замразените активи. На 20 март Европейската комисия предложи започването на втората и последна стъпка – изпращане на действителните пари в брой в Украйна. Това идва, след като два дни по-рано външните министри на ЕС възложиха на върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел да излезе с предложение това да се случи. Нито една от 27-те държави-членки не е възразила досега, въпреки че процесът далеч не е приключил. Лидерите и служителите от страните-членки на ЕС все още трябва да проучат предложението на Европейската комисия и да му дадат единодушна зелена светлина. Очаква се дипломати и официални лица да започнат да изучават ситния шрифт на текста.
Дълбока предистория: В предложението, видяно от RFE/RL, се отбелязва, че първата стъпка от процеса, заделянето на печалби, е започнала на 15 февруари тази година: „на централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) е забранено да се разпореждат с тези печалби, или да ги разпределя на акционерите, докато [Европейският] съвет вземе решение относно финансовата вноска, която да бъде събрана от тях в подкрепа на Украйна.“ ЦДЦК са институции, като Euroclear, които държат и администрират ценни книжа и позволяват техните транзакции. Смята се, че тази стъпка е набрала между 2,5 и 3 милиарда евро. Европейската комисия се надява, че тези пари могат да бъдат изпратени на Украйна до юли, при условие че страните членки одобрят. В Брюксел също се надяват, че съпоставими суми могат да бъдат изпращани в Киев всяка година след това, в зависимост от годишните лихви.
В предложението на Борел има редица „уверения“ за държавите-членки, които се притесняват, че този ход може да се равнява на изземване на частна собственост – като частната собственост е основно право на ЕС – или може да навреди на общата валута на блока, еврото. В документа се отбелязва, че „генерирането на неочаквани и извънредни приходи…не са собственост на Руската централна банка, тъй като няма правна или договорна разпоредба за плащане на лихва на собствениците на главницата. Тъй като тези приходи съществуват само в резултат на ограничителните мерки, също не може да има легитимно очакване, че те трябва да останат в централните депозитари на ценни книжа и техните акционери.“ В предложението се добавя също, че няма да се приемат искове със задна дата от страна на Москва: „Неочакваните и извънредни приходи не трябва да се предоставят на централната банка на Русия съгласно приложимите правила, дори след прекратяването на забраната за транзакции. По този начин те не представляват държавни активи, следователно правилата, защитаващи държавните активи, не са приложими към тези приходи.“
Пробиване надолу
Има и други „благини“, които да привлекат държавите-членки бързо да се присъединят към предложението: очакваните 3 процента от печалбите от замразените активи ще останат в ЦДЦК, „за да се гарантира ефективността на тяхната работа“. В бъдеще компаниите за финансови услуги също ще могат временно да задържат 10 процента от печалбите за покриване на потенциални съдебни такси, тъй като е много вероятно Русия да ги изправи на съд.
Няколко служители на ЕС, с които съм говорил на фона на проблема, омаловажаваха възможността за накърняване на позицията на еврото като втората резервна валута в света. Фактът, че Брюксел обмисля този ход вече няколко месеца без никакво въздействие върху общата валута по отношение на търговията или стойността, се цитира в подкрепа на този аргумент. Друг аргумент в подкрепа на този ход е, че други страни от Г-7 също обмислят подобни ходове, така че може да не е само еврото, което е потенциално изложено.
След това има предложение на Европейската комисия за това как трябва да се изразходват парите, което дава на държавите-членки още повече потенциален надзор – и дори възможности за вето. Първоначално се смяташе, че парите, генерирани от печалбите, ще отидат за възстановяването на Украйна. Но тъй като войната се проточва и никой не очаква широкомащабна реконструкция да започне скоро, предложението на ЕС гласи, че 90 процента от парите трябва да отидат за доставка на военно оборудване за Киев, а останалите 10 процента за редовна финансова помощ.
Предложените 10 процента ще бъдат насочени през редовния бюджет на ЕС, така че не се нуждае от изрична зелена светлина от която и да е държава-членка. Но 90 процента трябва да преминат през Европейския фонд за мир (EPF), извънбюджетен механизъм на ЕС, който позволи на Брюксел да изпраща пари на Украйна за покупки на оръжия. Досега ЕС е изпратил 5,6 милиарда евро (6,1 милиарда долара) за закупуване на оръжие и артилерия на Киев през последните две години чрез EPF, но през последните 10 месеца не успя да подпише транш от 500 милиона евро от EPF след дългогодишно унгарско вето. Ветото произтича от спора на Будапеща с Киев относно черен списък, изготвен от украинската Национална агенция за превенция на корупцията. Унгарската банка OTP е в този черен списък и е обозначена като „международен спонсор на войната“, тъй като продължава да прави бизнес в Русия.
Докато банката беше делиствана през есента, Будапеща потърси гаранции, че това няма да се случи отново в бъдеще, нещо, което досега не се е случило. Наскоро таванът на EPF беше повишен с 5 милиарда евро специално за Украйна, проправяйки пътя за още повече парични средства от ЕС за оръжия за Украйна.
Но правилата на играта не са се променили. Това означава, че националните вета, като унгарското, ще бъдат решаващ фактор за бъдещи траншове. А това означава, че неочакваната печалба все пак може да не се окаже в Украйна до лятото.
