- Постановка
На 4-ти юни 2024 г. в Sofia Event Center се проведе XV годишна конференция „Шумът на парите 2024“. Икономическият форум бе организиран от информационния бизнес сайт Profit.bg. Заместник-министърът на финансите Методи Методиев участва в дискусионния панел „Да изпревариш догонването: най-важните решения за българската финансова политика“.
В настоящата бележка се коментира част от изказването на заместник-министър Методи Методиев, в което се предполага, че са представени основни виждания и позиции на правителството на Република България.
- Акценти
С видимо задоволство, а дори и гордост, заместник-министърът обяви, че оценките на Министерството на финансите, респективно на правителството „…сочат, че към края на годината ще изпълним инфлационния критерий, което ще ни даде възможност да поискаме т.нар. извънреден доклад от Европейската комисия и Европейската централна банка“. По-нататък той добави, че „… сме изпълнили почти всички реформи, свързани с последващите ангажименти след влизането на страната във Валутния механизъм … значителни реформи бяха направени за подобряване на рамката по несъстоятелността, управлението на държавните предприятия, подобряване на надзора в небанковия и банковия финансов сектор, както и законодателните промени, осигуряващи правната интеграция по пътя към еврозоната и др.“.
Изглежда, че изискуемите критерии се изпълняват или че ще се изпълнят и заветната ни еврозона, която ще напълни масата ни моментално с всякакви лакомства, е нейде там, на една ръка разстояние, почти зад ъгъла, и то благодарение на ефективната работа на правителството (правителствата?), чиято единствена заветна цел е обогатяването на населението не въобще, а тук и сега, и не с мъка, а чрез манна небесна. И междувременно, било поради икономико-финансово невежество, било поради съзнателно игнориране, заместник-министърът пропусна да приведе други официални прогнози, но с противоположни предвиждания (например на Европейската комисия), както и да поразсъждава върху елементарни въпроси.
Редно е един заместник-министър на финансите в България през 2024 г. да знае, че по последни данни от Eurostat равнището на цените на стоките и услугите за крайно потребление на домакинствата[1] в България през 2022 г. е 58,5% от средното равнище в ЕС и че това равнище е най-ниското в ЕС. Непосредствено преди нас е Румъния с 59,3%. Също така е редно заместник-министърът на финансите да е наясно дали и доколко поддържането на такова ниско равнище на цените у нас спрямо ЕС е добро за България, както и колко време в бъдеще може да продължи подобно ценово изоставане у нас?
Ако заместник-министърът беше си задал своевременно такъв тип прости въпроси, тогава беше редно да си отговори, че наблюдаваното драстично ценово изоставане спрямо средноевропейското е вредно за страната, най-малко защото е свързано с несанкционирано изтичане на национален доход, т.е. с чиста национална загуба. Както и че поддържането на драстичното ценово изоставане в дългосрочна перспектива е немислимо, особено и най-вече, ако страната се включи скоропостижно в еврозоната. Очакваната перспектива би била гравитиране към средноевропейските цени с всички произтичащи от това последствия, най-вече по отношение на вероятна изпреварваща инфлация. Такъв тип заключение би било редно да принуди управляващите страната органи да се замислят как и по какъв начин населението би посрещнало тези неудобства и дали и доколко съпътстващите трудности не биха активирали антиевроатлантически настроения в широк мащаб?
Заместник-министърът изтъкна т.нар. „институционална конвергенция“ като „друг важен аспект“ и добави мимоходом „… освен реалната конвергенция на доходите и цените“.
В действителност правителството (правителствата!) задължително трябва да е наясно с проблема, свързан именно с реалната конвергенция на доходите и цените и това би следвало да е актуална задача и приоритет на управлението на страната. Ако и когато се достигне определена задоволителна степен на реална конвергенция на доходите и цените, тогава включването на страната в еврозоната ще се превърне в технически акт.
Един видим критерий за достигане на подобен вид конвергенция е динамиката на валутната структура на паричното обращение в страната. Към края на 2023 г. 76,6% от раздадените кредити в страната и 67,2% от депозитите на населението и икономическите агенти са в BGN. Въпросните дялове се увеличават през последните десетина години, като същите числа през 2014 г. са били съответно 45% и 57,3%. Чрез лева гласува цялото население, т.е. 100% от населението, а не някакви 30-40%, които се отчитат на множеството провеждани избори у нас напоследък. Въздържанието на населението от преминаване към евро-позиции е показателно за предпочитанията и за настроенията на населението и икономическите агенти. Правителството (правителствата!) е длъжно да отговори на въпроса защо населението и икономическите агенти засилват своите анти евро-предпочитения.
Заместник-министърът не показа, че си дава сметка за посочените проблеми и че е загрижен за своевременното им ефективно решаване.
- Заключение
Стана практика официални правителствени представители демонстративно да игнорират важни и съществени за страната въпроси, свързани със социално-икономическата интеграцията на страната ни в европейските структури. Утвърждава се впечатлението за насилствено налагане на определен избор без оценка на рисковете и последствията. В социално-икономически план висят елементарни въпроси, които систематично се недоглеждат от управленските органи. Такива са например: (1) драстичното изоставане на ценовото равнище у нас в сравнение със средноевропейското; (2) неприемливо високото социално разслоение на обществото; (3) капиталовият парадокс на страната ни, свързан с изпреварващо изтичане на местни капитали в чужбина в сравнение с притока на чуждестранни капитали; (4) драматично ниското равнище на инвестиционна активност; (5) видимо изразяваното въздържание на населението и икономическите агенти за преминаване към евро-валутни позиции; (6) акумулирани и замразени мащабни валутни резерви, които не са съобразени с предписания и препоръки на икономическата теория.
Действията на нашите правителства, особено и най-вече през последните десетина години, граничат с демонстративна проява на безотговорност. Обидно за народа и държавата ни е силовото и безпардонно игнориране на елементарни и преподавани икономически истини в неясно витаещ интерес на някаква форма на индивидуално проспериране.
Ние, българските граждани, живеем не само тук и сега, а и утре и по-нататък. Наше задължение е да загърбим краткосрочния си поглед на днешното чоплене на семки и да се ръководим от ангажирано изградена визия за собственото ни бъдеще в нашата собствена земя.
[1] Household final consumption expenditure
