Изборите за парламент тази година бяха определени като най-скъпите избори в историята на България. Че са най-скъпите, това едва ли съмнява някого, но всъщност колко са скъпи?
Според официалните данни на Министерски съвет, публикувани в Държавен вестник под решение № 40, план-сметката на тези избори е определена на 65.251 млн. лева. В две решения с последваща дата МС дава допълнително 2.947 млн. лева за „предпазни маски, ръкавици и дезинфектанти“ за Районните и секционните избирателни комисии и 1.21 млн. лева по необходимост за обезпечаване на изборния процес на база образуваните 465 избирателни секции извън страната. Така сумата нараства до 69.408 млн. лева. Ако прибавим към тях и дадените за закупуването на 6 300 броя машини 43.2 млн. лв. то тези избори струват на българския данъкоплатец 112.608 млн. лева, което наистина ги прави най-скъпите избори в българската история.
На фона на тези законно обявени цифри, изявлението на премиерът Бойко Борисов около деня на вота, че изборите струват на бюджета над 150 млн. лева изглеждаше най-малкото смущаващо, за да не кажа фрапиращо. Стойността е с над 33% по-висока от обявените до момента суми.
Истина или лъжа?
Съвсем скоро този въпрос ще излезе на дневен ред, предвид факта, че вероятността от скорошни избори е твърде голяма. За текущия вот пригласящите на премиера медии повториха и потретиха казаната от него цифра, без нито една от тях да даде насока за какво са били похарчени тези пари. Всички цитираха само сумата на основната план-сметка и тази за покупка на изборните машини. На никого дори не му хрумна идеята да попита премиера, или въобще някого от правителството (тъй като Борисов от месеци не иска да общува с медии) къде са потънали тези над 40 млн. лв. разлика. А думите му бяха повторени и от Любен Дилов-син още в първата така наречена пресконференция, дадена в нощта на изборите пред централата на ГЕРБ. Вярно е, че темата за цената на изборите и до момента не попада във фокуса на задаваните въпроси, гравитиращи предимно около резултата на вота, бъдещето на парламента, съставянето на кабинет и пр. Едва ли е обаче маловажно да кажеш на 6 635 654 избиратели – „Всеки от вас е дал по още 6 лв. за изборите, неясно за какво„.
Допълнената с тези незнайно къде отишли над 40 млн. лв. цифра се оказа и много удобна за управляващите. Всеки започна да смята тези 150 млн. лв. по веднъж, дваж, че и повече пъти, колкото биха се натрупали оставащите до края на годината избори. И колко скъпо ще излязат на данъкоплатците последващите избори. Естествено по същество това е пълна глупост, тъй като най-малкото 43.2 млн. от сметката за следващите избори отпадат, защото едва ли ще бъдат закупени още 6 300 бр. машини. Ако излезе, че и добавката на мистериозните 40 млн. лв. е най-обикновен „политически лапсус“, ще се върнем на стойността на текущата план-сметка от малко над 65 млн. лв. Според мен дори тази сума би трябвало да подлежи на ревизия.
За какво все пак бяха похарчени тези пари?
Най-основните пера:
- – 28 млн. лв. – За възнаграждения, включително осигурителни вноски, на членовете на районните и на секционните избирателни комисии.
- – 15.226 млн. лв. – За логистично осигуряване на изборния процес от администрацията на Министерския съвет, областните и общинските администрации.
- – 8.05 млн. лв. – За охраната на изборите от МВР.
- – 6.6 млн. лв. За материално-техническо осигуряване на изборния процес, включително за отпечатване на хартиените бюлетини за гласуване, за компютърна обработка на данните от гласуването и за издаване на бюлетин с резултатите от изборите, за разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и за начина на гласуване.
- – 2.85 млн. лв. – За организацията и обезпечението на изборите в чужбина.
- – 1.387 млн. лв. – За разходи по бюджета на МРРБ – Главна дирекция ГРАО
- – 0.8 млн. лв. – Разходи за медийни пакети, които се заплащат от ЦИК на партиите, коалициите и инициативните комитети.
- – Останалите малко над 2.34 млн. лв. отиват за възнаграждения, включително осигурителни вноски на заетите по трудови и граждански договори, обучение на членовете на ОИК и СИК/ПСИК, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието, МОН, МИ, БНР, БНТ, БТА, Сметната палата, СЕМ, както и всички знайни и незнайни институции и организации имащи пряко отношение към изборния процес.
Специално за тези избори членовете на секционните избирателни комисии бяха повече от добре възнаградени. Възнагражденията им варираха от 150 до 250 лв., в зависимост от дейностите и длъжността на всеки.
Да не забравяме и 43.2 млн. лв. за закупуването и обслужването на 6 300 бр. машини за гласуване. Тези безценни машини, които безспорно съкращават времето на самия изборен процес, но които поради неадекватните текстове в Изборния кодекс, бяха използвани като най-обикновен преносим касов апарат. Безгрешен, но много, много скъп касов апарат.
В действителност част от парите, които са използвани за заплащане на съставите на СИК, РИК и т.н. ще се върнат отново в държавата под формата на данъци и осигуровки. Друга част пък под формата на данъци от сорта на ДДС. По принцип в по-голямата си част парите се дават или на населението, или на държавни учреждения, срещу свършена работа. Много малко от тях отиват в частни ръце.
Така че плашенето на хората с изявления от типа – то всеки избори ще ни струват едни милиони и трябва да се направи всичко възможно те да не бъдат дадени, защото ще се появи дефицит, са най-малкото несъстоятелни. Още повече, че се засяга основен въпрос като този – кой ще ни управлява. Въпрос, свързан с основното право на всеки български гражданин – правото на избор.
