Коментарът на енергийния експерт Калоян Стайков е от профила му във фейсбук…

Мачът МЕ (Министерство на енергетиката) срещу газовите доставки по седмици:

  • Първата седмица ситуацията с природния газ е сериозна, дори критична, а служебният премиер я описва като „хаос и разруха“; същият ден става ясно, че „прословутите договорени седем танкера не са договорени“, а количествата не са достатъчни за покриване на потреблението до края на годината и на отоплителния сезон; ден по-късно става ясно, че ще се обявят търгове за ВПГ за липсващите количества (след доставките от Азербайджан и седемте танкера), ден по-късно става ясно, че ще се търсят заместващи количества (след доставките от Азербайджан и без седемте танкера); Седемте танкера започват да звучат като филм от 1954 г. на Акира Куросава…;
  • Втората седмица става ясно, че приоритет са алтернативните на „Газпром“ доставчици, но ако се окаже, че те не са достатъчни, е възможно и да се търси възобновяване на доставките на руски газ;
  • Третата седмица стават ясни и приоритетите – ще се преговаря с компании от Азербайджан, Турция и Русия (в този ред); не става ясно какво се случва с идеята за търговете за ВПГ отпреди две седмици, както и изборът само на трите страни; ден по-късно става ясно, че от седемте танкера е приет само един – за октомври, а останалите са отказани, защото няма свободни слотове, а МЕ не иска да ги купува на вторичен пазар, защото търговците слагат надценка;
  • Четвъртата седмица става ясно, че „на практика вече е невъзможно да не се преговаря с „Газпром“ (седмица, след като сме отказали шест от седемте танкера и три седмици след идеята за обявяване на нови търгове за ВПГ);
  • Петата седмица става ясно, че има решение в Русия „Газпром“ да не работи с нас;
  • Шестата седмица, след малко неяснота дали някой въобще преговаря с „Газпром“ и ако да, кой е той, от МЕ съобщават, че са изпратили „всичко, което искаме да договорим, а те [„Газпром“] си взеха „тайм аут“ (почивка), за да обсъдят нещата.“;
  • Седмата седмица „Булгаргаз“ обявява търгове за доставка на ВПГ до терминали за регазификация в Гърция или Турция, където все още няма свободни капацитети и ще трябва да се купуват от търговци (виж Третата седмица).

Всичко това може и да ви звучи налудничаво, но искам да отбележа, че борсовите цени на природния газ днес са по-ниски в сравнение със средата на август, когато вече бележеха стръмно увеличение и достигнаха пик от близо 340 евро/МВтч на 26-ти август. С други думи, ако правителството е имало очаквания, че цената ще се понижи и ако изчака, може да сключи сделка на по-ниска цена, това поведение би било напълно оправдано.

От друга страна… Очакванията за цените за зимните месеци са по-високи и месечно намаление се очаква едва през февруари, т.е. колкото повече се чака, толкова по-голяма е вероятността да платим по-висока цена. Нещо подобно се случи и с емисията на публичен дълг.

Следващият голям въпрос е как може да очакваме прогнозите да се изпълнят, при положение, че всяко успокоение на пазарните цени е последвано от „изненадваща“ ответна реакция от руската страна, която повишава несигурността на пазарите, а оттам – и цените? Последният такъв пример е обявената „частична мобилизация“ в Русия, която върна цените на TFF над 200 евро/МВтч.

Евтини доставки от различни търговци можехме да търсим миналата година, тази пролет, в началото на лятото; името на играта в момента е „осигуряване на количества“, защото рисковете пред ЕС не са нито малки, нито контролируеми – достатъчно е да видим нова студена зима в САЩ или Азия и ще последва ново свиване на свободните количества, а оттам – увеличение на цените.

Време е за малко по-консервативно поведение – при доставките на природен газ, при бюджетното планиране, разходни политики и т.н., защото вероятността нещо да се обърка не е ниска, а пораженията ще са високи.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"