- Постановка
Законодателството се формира в НС и процесите там индуцират разнородни сигнали с позитивно (респ. негативно) икономическо въздействие. Устойчивостта на действащите закони въздейства на икономическото поведение на инвеститорите. Те стартират своите инвестиционни начинания в дългосрочен план, като се съобразяват с действащите закони, най-вече икономически. Промените в законите, независимо от подбудите, променят средата на опериране на инвестиционните проекти, като въвеждат условия, които могат да бъдат оценявани като неблагоприятни от конкретните инвеститори. В такъв случай възниква непредвиден проблем, който би могъл да прерастне в спиране и ликвидиране на отделни производства. Такива случаи не са прецедент в най-новата икономическа история на България.
Задача на настоящето изследване е оценката на стабилността на законодателната рамка на възлови икономически Закони и Кодекси. Законодателната устойчивост и предвидимост е предпоставка и стимул за разгръщане на инвестиционна активност.
Оценката се извършва при проследяване на промените в 41 основни икономически Закони и Кодекси (представени в Таблица 1). Обхванат е периодът след включването на страната ни в ЕС, т.е. 2007-2022 г.
2. Честота на законодателни промени
Законите се променят прекалено често (Фигура 1) и видимо с лека ръка. Ако изключим открояващите се със своята особеност години 2014 г., 2021-2022 г., то през останалите 13 години на Фигура 1 общо 41-те Закони и Кодекси се променят средногодишно с повече от по три пъти! При това има драстични случаи.
2014 г. е специфична с две събития. Първо, бяха проведени предсрочни парламентарни избори (октомври) и второ, фалира КТБ (ноември). Видимо тези събития и тяхното наслагване намаляват законодателната активност на НС.
Последните две години (2021 г. и 2022 г.) са също специфични. Първо, през пролетта на 2020 г. се развихри пандемията Covid-19, която до голяма степен разклати действащите порядки. Второ, през 2021 г. се проведоха редовни парламентарни избори (4-ти април) и на два пъти предсрочни парламентарни избори (11-юли и 14-ти ноември). Тази поредица от парламентарни избори наруши режима на функциониране на НС, което подейства и върху честотата на законодателни промени. Трето, през 2022 г. са проведоха също предсрочни парламентарни избори (2-ри октомври). Тези събития са охладили законодателната активност на народните представители.
В Таблица 1 – Промяна на Закони и Кодекси за 2007-2022 г. е представена информация за промените в 41 действащи икономически Закони и Кодекси[1]. Представени са почти всички закони, които имат определящо значение за формирането на бизнес-средата и бизнес-отношенията.
Фиксират се драстични случаи на проведени промени. Кодексът на труда, например, през 2018 г. се променя 13 пъти, също през 2018 г. Законът за обществените поръчки се променя 11 пъти, т.е. средно на всеки месец се гласува по една промяна. Изобилстват случаи, в които отделни закони се променят средно по веднаж на по-малко от два месеца.
В рамките на два или дори три последователни броя на ДВ се публикуват поправки на един и същи закон (Таблица 2). Отбелязани са 45 случая в рамките на указания период и за съответните Закони, при които промени в един и същи Закон се публикуват в два последователни случая на Държавен вестник.
Промяна на Закони и Кодекси за 2007-2022 г., обнародвани в три поредни издания на Държавен вестник
Такива чести, дори хаотични, промени на действащото законодателство на ядрото от закони, свързани с управлението на икономиката, са противопоказни за воденето на стабилен бизнес. Възникващата и поддържана неопределеност в стопанската среда парализира инвестиционната активност и ограничава един от движещите мотиви на инвеститора – формулираният от Дж.Кейнс „животински дух” и вроден инстинкт към икономически просперитет. Фирменият мениджмент трябва да се стреми непрекъснато към адаптиране не към пазарните флуктуации, а към приумиците на законодателите. Това в действителност води до набъбването на трансакционните разходи, за което говорят Лауреатите на Нобелова премия по икономика Р.Коуз и Д.Норт. Мениджментът е ангажиран не с оценка на възможните изменения на пазара, а с предвиждания за предстоящите и бъдещи законодателни промени.
3. Причини за законодателната неустойчивост
Могат да се откроят следните причини за честата промяна в законите:
Първо, действието на т.нар. лобистки интереси. Даден народен представител (или група народни представители) защитават интересите на определена група производители. Тази дейност остава нерегламентирана и конфиденциална. Съответният народен представител има интерес (в най-широк смисъл) за промяна на законодателството в дадена посока и прави всичко възможно за да го постигне. Не съумява веднаж, агитира свои колеги и пробва отново след един или два месеца. Тази дейност корелира пряко с различни по характер корупционни практики.
Облагодетелстват се едни фирми, но за сметка на други. Печели един за сметка на всички останали. Във всички заинтересовани лица остава чувството за доминираща социална несправедливост, която подкопава устоите на икономическия просперитет.
Второ, причина за честите промени в законодателството може да бъде това, че преобладаващата част от народните представители не притежават необходимата квалификация за членове на Народното събрание. Те са некомпетентни, не разбират за какво става въпрос в съответните закони, не са в състояние да предвидят последствията от прилагането на едно или друго изменение и това налага честата им корекция. Дж.Сорос говори за “некадърността на регулаторите”. И както често се случва в такива случаи – малкото знание корелира с високо самочувствие. На Димитър Подвързачов (1881-1937) – поет, фейлетонист, сатирик и преводач, се приписват думите: „Българинът е муха със самочувствието на аероплан”.
Заслужава да се отбележи, че почти всички народни представители в последните две десетилетия са притежавали съответни дипломи (не само по една) за завършени ВУЗ и магистърски програми. Независимо от това обаче демонстрацията на професионално невежество е шокираща. Това корелира с незадоволителното качество на образованието и с практикуваните нерегламентирани процедури за получаване на дипломи.
Трето, има безусловно определена част от народните представители, които са истински професионалисти в дейността си. Видимо обаче те не се занимават особено сериозно с непосредствените си задачи поради различни причини. Може би практикуват лобизъм, или просто преценяват, че не си струва да хабят време, нерви и енергия, или великодушно махат с ръка тогава, когато промените са лансирани и подкрепяни от ръководни фактори.
Общият краен резултат е некачествено законодателство, което е пречка пред разрастването на фирмената дейност и икономическата динамика.
4. Заключение
Това, което се случва в Народното събрание, както и в изпълнителната и съдебната власт, има значение за ефективното функциониране на икономиката. Непремерените действия на институциите във висшето управленско равнище съдействат за парализа на инвестиционната и икономическа активност. Резултатът се материализира в страх и нежелание за иновационна и инвестиционна активност, което спъва икономическия растеж.
Инвестиционната и потребителска въздържаност на икономическите агенти се вмества в рамките на рационалните очаквания. Тя не е просто реакция на съществуващите проблеми, а много повече преценка за перспективната конюнктура. Има необходимост не просто от промяна на едни или други параметри на икономическо управление, а от възприемането на много по-различен стил на социално-икономическо управление. Според Дж.Кейнс икономиката е опасна наука и Й.Шумпетер допълва, че тя наистина е такава (и трябва да бъде такава!). Задължително условие е осъзнаването на решаващата функция, която имат да изпълняват макроуправленските институции.
Задължителният процес на осъзнаване предполага много по-високо качество на образованието, както и израстване на целия народ.
[1] Промените са снети от информация, привеждана от българския правен портал lex.bg, по-специално от въвеждащите абзаци в текстовете на законите, където се посочват съответните номера на ДВ, където (и когато) те са публикувани.
