Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
През изминалите десетилетия един от основните двигатели на икономически растеж, особено в по-слабо развитите региони на страната, е притокът на чуждестранен капитал. Инвестициите и навлизането на нови фирми на местните пазари преобразяват регионалната карта, и по тази причина анализът на факторите, които правят отделни региони успешни в привличането им е особено важен.
В настоящия текст разглеждаме разпределението на чуждестранните инвестиции с натрупване (интерактивна карта) към края на годината за 2021[1] г. Важно е да се отбележи, че тези данни представят целия обем на чуждите инвестиции, а не само инвестиционните потоци през конкретната година, с които често биват бъркани.
Към края на 2021 г. общият обем на чуждестранните инвестиции в страната достига 28,1 милиарда евро, или с приблизително 1,3 милиарда повече в сравнение с предишната година. Въпреки рязкото влошаване на икономическите условия в хода на корона-кризата, това не се е отразило значително на притока на чуждите инвестиции в страната, даже напротив – налице е ръст, сравним с този от предкризинсния период.
Очаквано, предвид размера и развитието на местната икономика, почти половината – 14,6 милиарда евро за 2021 г. – от чуждестранните инвестиции са в Столична община. Заради доминиращата роля на услугите в столичната икономика делът на инвестициите в индустрията е относително малък, а основен магнит на чужди капитали през последните години са отрасли като информационно-комуникационните технологии, аутсорсингът и търговията. На второ място по обем на чуждестранните инвестиции се нарежда Бургас с 2 милиарда евро, Пловдив с 1,4 милиарда евро, а индустриалният център Девня задминава Варна, със 740 спрямо 714 милиона евро. Сред общините с най-голямо присъствие на чуждестранни капитали е и енергийният център Гълъбово – 717 милиона евро.
Прави впечатление и обстоятелството, че сред водещите общини се нареждат и относително малки, но със силна индустрия – например община Севлиево привлича 288 милиона евро, Ботевград – 277 милиона евро, Божурище – 263 милиона евро. Сред лидерите с 430 милиона евро ПЧИ е и разположеният близо до София център на логистиката Елин Пелин. В 14 общини натрупаният обем на ПЧИ е бил над 100 милиона евро, а в 152 са или близо до нула, отсъстват или данните са конфиденциални. Важно е да отбележим, че в групата със „скрити“ данни влизат общини, които със сигурност биха се наредили на челните места на класацията – тези в Средногорието, да речем – но тъй като в тях доминира един голям инвеститор данните не подлежат на публикуване.
Разпределението на чуждестранните инвестиции на човек от населението (интерактивна карта) дава представа за важността на чуждите капитали в местните икономики. Традиционен лидер по този показател е Девня с 87 хиляди евро на човек, следвана от Гълъбово с 65 хиляди евро на човек от населението. В топ 5 вече се нареждат и общини от периферията на София, като в Божурище обемът на инвестициите достига 27 хиляди евро на човек, в Елин Пелин – 18 хиляди евро, а 14 хиляди са те в Каварна. Сред областните центрове единствено София (11,2 хиляди евро/човек) и Бургас (9,9 хиляди евро/човек) се класират в челната десетка. На картата се оформят и значителни райони, в които чуждестранни инвестиции практически липсват – големи части от Северна България, особено край река Дунав, по границата със Сърбия, както и в планинските райони.
[1] Статистическото изследване за преките чуждестранни инвестиции на НСИ е годишно, изчерпателно и обхваща нефинансовите предприятия, които имат регистрирано чуждестранно участие в капитала на предприятието от 10 до 100% с дълготраен интерес и влияние на чуждестранния инвеститор в управлението му. С годишния статистически формуляр се осигурява информация за обема на чуждестранните преки инвестиции към 31.12. на отчетната година
