Анализът на Петър Ганев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Преди седмица служебният финансов министър Людмила Петкова даде пресконференция във връзка с държавния бюджет за 2025 г. и средносрочната рамка за периода 2025-2028 г. Най-голямо впечатление направи представената експертна оценка, на база действащите политики и прието законодателство, за номинален ръст на разходите през 2025 г. в размер на 18,1 млрд. лв. Подобен ръст, дори на ниво експертни оценки, буди недоумение по няколко причини:
- В средносрочната фискална прогноза за периода 2024-2026 г., приета с бюджета за тази година, е предвиден ръст на разходите през 2025 г. от порядъка на 6-7 млрд. лв. Това всъщност е съвсем добър темп на нарастване на разходите, който отговаря и на очаквания ръст на приходите. Не е ясно как тази сума е набъбнала до 18,1 млрд. лв., което е ръст в разходната част от над 22% на годишна база;
- В разбивката на финансовия министър се наблюдава нарастване на разходите за персонал с 4,4 млрд. лв., което е ръст от близо 25% спрямо 2024 г. Подобен ръст е абсолютно недопустим на фона на инфлация от порядъка на 2-3% и реална нужда от оптимизация на администрацията. В същата разбивка се вижда и нарастване на разходите за издръжка с 2,5 млрд. лв., което е ръст от над 30% спрямо 2024 г.
- Така представената експертна оценка за разходите не отговаря на фискалните правила в страната – нито на правилото за размера на разходите (до 40% от БВП), нито на правилото за ръст на разходите (не може да надхвърля растежа на потенциалния брутен вътрешен продукт), нито това за размера на бюджетния дефицит (3% от БВП). При отклонение от тези фискални правила, експертите в министерство на финансите са длъжни по закон да представят мерки за консолидация.
Всичко това поставя държавния бюджет на фокус в седмиците преди изборите. Ясно е, че ръст на разходите от порядъка на 18 млрд. лв. няма как да се реализира. Нека обаче посочим няколко политики и решения на парламента, които тежат на хазната и могат да бъдат коригирани в приемането на бюджета за следващата година:
- През март 2024 г. в парламента беше приет текст в Закона за висшето образование, според който средствата за финансиране на висшето образование се планират в размер не по-малък от 0,9% от БВП. През 2025 г. това биха били средства в размер на близо 2 млрд. лв. Това е един от най-лошите фискални текстове в последните години, приет без публично обсъждане, без оценка на въздействието и без аргументи. Изходът от ситуацията е този текст да бъде отменен с преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет.
- През април 2024 г. парламентът прие текст в Закона за отбраната и военнослужещите, който обвързва заплатите на военнослужещите със средното възнаграждение в страната и задава допълнителни правила, които в крайна сметка водят до ръст на възнагражденията от 30 до 50%. През февруари 2024 г. се прие и правило за заплатите в МВР, което също оказва натиск върху бюджета. И двете правила подлежат на преразглеждане и могат да се коригират с разпоредбите на Закона за държавния бюджет.
- Продължава темата за ръста на публичните разходи в здравеопазването да се неглижира, като през 2024 г. общият размер на средствата ще надвиши 10 млрд. лв. На този фон частните болници продължават да разходват публичен ресурс за лекарства, без да провеждат обществени поръчки. Последният опит в тази посока беше внесен законопроект в Народното събрание от септември 2024 г. Този промени спокойно могат да бъдат приети до края на годината, заедно със Закона за държавния бюджет.
- Държавата продължава да субсидира сметките за ток на бизнеса и да покрива риска от ръст на цените за сметка на бюджета. Това отново е на база решение на парламента от юли 2024 г., което задължава Министерски съвет да приеме програма за компенсиране на сметките за ток, като се субсидира всичко над цена от 180 лв. на мВтч. Тази политика също може да бъде прекратена, заедно с приемането на бюджета за следващата година.
Това са само няколко примера за решение на парламента, които тежат на бюджета. Очевидно в период на политическа нестабилност и плаващи мнозинства, парламентът е бил свръхпродуктивен в текстове, които фиксират ръст на бюджетни плащания и поемат дългосрочни ангажименти към различни сектори. Отделно, изглежда има и „неявни“ договорки – някои ведомства се държат като че ли вече е решено да получат повече средства, без това да е одобрено като част от законодателния или бюджетния процес. Повечето от тези текстове минават без много обсъждане, между първо и второ и четене, в някой случаен следобед в парламента. Овладяването на разходите в държавния бюджет и влизането в нормални рамки, тоест дефицит до 3% и ясна програма за консолидация в средносрочен план, изисква преразглеждането на тези политики.
