Разходите по заемите на Франция достигнаха най-високото си равнище от десетилетия, а следващият президент може да влоши ситуацията. Буди ли това тревога, анализира Томас Мьолер-Нилсен за Еuractiv.com.
Джеймс Карвил, бившият главен стратег на Бил Клинтън, веднъж на шега заяви, че ако прераждането съществува, би искал да се прероди като облигационен пазар. „Така можеш да сплашиш всеки“.
Очевидно Карвил никога не е срещал французин.
Доходността по 10-годишните френски държавни облигации в момента е около 4,3% — най-високото ѝ равнище от 2008 г. насам, годината преди кризата с държавния дълг, която едва не доведе до унищожаването на еврото.
Разликата между доходността по 10-годишните френски и германски облигации също се увеличи, за да достигне твърде обезпокоителни нива през последния месец. Дори склонните към по-големи разходи южноевропейски държави като Италия, Испания и Гърция (епицентърът на предишната криза) вече вземат заеми при по-изгодни лихвени проценти от Париж. Какъв ужас!
Французите обаче не изглеждат особено обезпокоени от това. Всъщност и на двамата кандидати, които според социологическите проучвания имат най-големи шансове да достигнат до втория тур на президентските избори догодина — Марин льо Пен от крайната десница и Жан-Люк Меланшон от крайната левица — изглежда дори им доставя удоволствие да всяват страх сред инвеститорите във френски държавни облигации.
Миналия месец Меланшон заяви, че възнамерява да заличи около 18% от френския държавен дълг, който се държи от Банката на Франция, което е приблизително 600 млрд евро. Протежето на Льо Пен, Жордан Бардела, намекна, че независимостта на Европейската централна банка трябва да бъде пожертвана, за да бъдат понижени лихвените проценти. И Меланшон, и Льо Пен подхвърлят идеята за излизане от еврозоната, а дори и от Европейския съюз.
Лесно е да се разбере защо подобни изявления, съчетани с общата враждебност на двамата кандидати към всичко, което по един или друг може да се свърже с бюджетна дисциплина, предизвикват паника сред много френски икономисти и политици от Центъра.
Френският министър-председател Себастиен Льокорню определи проекта на Меланшон за заличаване на дълга като „чиста измама“. Икономистът Филип Агион, носител на Нобелова награда, от своя страна заяви, че това би довело до „фалит на страната и до взривяване на еврозоната“. Той също така остро разкритикува „противоречивия“ проект на Льо Пен, който едновременно предвижда намаляване на галопиращия бюджетен дефицит на страната и понижаване на пенсионната възраст.
Европейските политици са, ако това изобщо е възможно, още по-обезпокоени, включително и в неофициалните си разговори.
„Все повече се опасяваме, че облигационният пазар може да нанесе силен предупредителен удар в отговор на неспособността на френската политическа система и на нейните ръководители да предложат значими реформи“, сподели с мене един политик. „Подобен предупредителен удар би могъл да се разпространи в цялата финансова система на ЕС, оставяйки жертви след себе си.“
Боже мой, тези облигации! (Bond Dieu!)*
За щастие има основания за оптимизъм или, най-малкото, причини да се избегне парижкият песимизъм.
Първата е, че макар втори тур между Льо Пен и Меланшон да би представлявал най-лошия сценарий за инвеститорите в облигации (bond investors), това на практика би изключило и най-нежелания за тях изход: победа на Меланшон.
Например, неотдавнашно проучване на Le Monde показа, че на втори тур Льо Пен би разгромила Меланшон с 68% срещу 32%, но би спечелила само с малка преднина срещу Едуар Филип, бившия десноцентристки министър-председател, който си съперничи с Меланшон за второто място, според социологическите проучвания.
„Пазарите изпитват недоверие по отношение на Льо Пен, но, повече или по-малко, биха могли да намерят общ език с нея“, заяви Клаус Вистесен, главен икономист за еврозоната в Pantheon Macroeconomics. „Меланшон – това ще бъде катастрофа.“
Предпочитанието на инвеститорите към Льо Пен пред Меланшон не се дължи единствено на неотдавнашните постъпки от страна на нейната партия „Национален сбор“ (RN) да привлече предприемачите. То не се дължи също само и на усилията, които Льо Пен полага от години, за да се дистанцира от някои свои предишни по-крайни позиции (например от идеята за „Фрекзит“).
Причината е и в това, че един втори тур срещу Меланшон – бивш троцкист, който нарича богатите „паразити“ – би дал на Льо Пен идеалната политическа възможност да се придвижи към центъра и по този начин да успокои инвеститорите.
Ако Льо Пен „се изправи срещу Меланшон, за нея ще бъде много лесно да каже: „Аз съм отговорният кандидат, а този ляв екстремист ще превърне всичко в пепел“, заяви Вистесен.
Освен това има множество данни, които показват, че крайнодесните политици реално смекчават позициите си, след като веднъж дойдат на власт – и че могат да го направят, без да отблъснат крайно десните си избиратели. Италианката Джорджа Мелони, която наскоро стана политическият лидер, управлявал най-дълго Италия без прекъсване след Бенито Мусолини, е ярък пример за това.
„Опитът от последните години показва, че […] десните популистки партии, когато застанат начело или влязат в правителството, могат да проявяват фискална отговорност“, изтъква Карстен Бжески, ръководител на макроикономическия анализ в ING Research.
Достатъчно зряло ли е политичекото и финансовото управление? Ами, ако не е така?
И тук неотдавнашният опит дава основания за оптимизъм: политиците могат да обещават бюджетна дисциплина, а след като дойдат на власт, да се откажат от нея – без това непременно да доведе до срив на облигационния пазар.
Достатъчно е да попитаме Еманюел Макрон.
След като той стана президент през 2017 г., бюджетният дефицит на Франция се увеличи от 3,4% на 5,1% от годишния БВП, което донесе на бившия инвестиционен банкер официално порицание от Брюксел, тъй като е надхвърлил определения от ЕС праг от 3%. Съотношението дълг/БВП на Франция пък се увеличи от 98,8% на 115,6% през същия период – почти двойно над определения от Съюза праг от 60%.
„Предшествениците на Льо Пен също не проявяваха бюджетна отговорност. Ако резултатите на Льо Пен се окажат сравними с тези на бившия финансов министър Брюно Льо Мер, това не е добре. Летвата пред нея не е чак толкова висока“, изтъква Никола Верон, старши изследовател в Bruegel.
И все пак има основателни причини за тревога – и не само защото едно президентство на Льо Пен би представлявало колосална политическа катастрофа както на национално, така и на европейско равнище. (Мюсюлманите, имигрантите и други малцинствени групи са особено застрашени да бъдат засегнати.)
Една от причините е, че анализаторите може би подценяват доколко едно президентство на Льо Пен може да бъде вредно в икономически план. Вероятно Льо Пен няма да бъде втора Мелони, а ще прилича повече на Лиз Тръс – бившата британска министър-председателка от десницата, чийто бюджет, доведе до рязко увеличаване на дефицита през 2022 г., предизвика срив на облигационния пазар и я принуди да подаде оставка само след 45 дни на власт.
Още по-сериозна тревога обаче е свързана с това, че дори ако Льо Пен в крайна сметка прояви бюджетна отговорност, Франция пак може да бъде въвлечена в криза от външни сили.
В крайна сметка пазарите на облигации по целия свят в момента са изключително изнервени. Доходността по 30-годишните американски държавни облигации например наскоро достигна най-високото си равнище от 19 години; доходността по някои японски и британски държавни дългови книжа в момента е на най-високите си нива от началото на века.
Това положение до голяма степен се дължи на Съединените щати. Периодично подновяващата се война на Вашингтон срещу Иран повишава инфлацията (като по този начин намалява реалната доходност на облигациите); огромният американски дефицит и непредсказуемите политически решения (включително неотдавнашните интервенции на Министерстото на финансите на пазара на американски държавни облигации) плашат инвеститорите; а огромните емисии облигации от страна на американските технологични гиганти се конкурират с държавния дълг и оказват натиск за повишаване на разходите по държавните заеми.
Обезпокоително е да констатираме е, че една значителна част (около 50%) от френския държавен дълг също се държи от чужденци – категория инвеститори, известна със своята нервност, което би могло да направи страната особено уязвима на външни сътресения.
„В момента външните рискове са по-опасни от вътрешните“, заявява Верон.
С други думи, може би истинският проблем не е в безгрижното отношение на Франция към облигационния пазар, а в това на Съединените щати. А това съвсем скоро може да се превърне в проблем на Франция. Каква неприятна изненада!
*Игра на думи: на френски bond – облигация и bon – добър се произнасят по един и същи начин. Bon Dieu означава Боже мой!
