Формулата за определяне на минималната работна заплата се нуждае от спешно … отхвърляне…
Преди известно време подхванах темата за предстоящото увеличаване на минималната месечна работна заплата в страната. Предвижданото увеличение е безпрецедентно, досега такова чудо не е било, макар че преживяхме много чудеса.
МРЗ става 933 лева, като това е резултат на безумната поправка в Кодекса на труда, приета в последния момент, миг преди депутатите да се разпуснат за поредната заслужена … предизборна кампания. По принцип, Кодексът на труда категорично не е мястото, където да се решават въпросите на минималната работна заплата, но това е малката беда. Голямата беда е, че всички политически слабосилия, с изключение ЕДИНСТВЕНО на „Демократична България“ (хвала на тях, но една птичка пролет не прави), гласуваха текст, който урежда МРЗ да се изчислява по формула (!) като функция на средната месечна заплата в страната (СРЗ).
С две думи: МРЗ = 0,5 х СРЗ
Някой би попитал, какво толкова лошо има. Първото лошо е, че формулата е неграмотна. Освен, че формулата е от вида y=a.x – линейна функция с една променлива величина, която събира в себе си цялата аналитична дейност по определянето на МРЗ (за тези които не са разбрали – това е саркастична оценка), в нея се извършва и магическо превъплащаване. Взимате СРЗ, която статистиката ни дава като брутна средна работна заплата и с нея изчислявате … МРЗ, която обаче е НЕТНА. Оставям всеки сам да крои капа на акъла на тези, които забъркаха тази каша.
Дори и г-н Пламен Димитров, лидерът на КНСБ беше съгласен при предварителните обсъждания, че е некоректно да получаваме нетни величини от брутни по този начин, но депутатите много бързаха да се надскочат едни други по популизъм. ПП, БСП, ГЕРБ, да не говорим за останалите, се надцакваха по трогателен начин, за да види населението кой е най-загрижен за минималната работна заплата.
Второто изключително лошо нещо е, че публиката беше излъгана в очите, че по този начин се „транспонирала“ европейска директива. Това не е вярно. В Директивата за адекватните работни заплати само се казва, че при ДОГОВАРЯНЕТО на минималната работна заплата може да се използва като ориентир (в текста пише „може да се реферира“ – толкова са могли преводачите) размерът на половината на средната работна заплата. Само че в Директивата постоянно се има предвид БРУТНАТА минимална работна заплата, а у нас „тарикатски“ се изчислява … нетната работна заплата.
В Директивата също така се посочва и друг ориентир – 60% от медианната заплата. Тук вече ще успея да Ви разсмея, защото депутатите решиха, че няма как да използват като репер медианната заплата, защото НСИ я обявява веднъж на четири години. Абе хора, ами помолете НСИ да я обявява толкова често, колкото Ви трябва. Вие сте Народно събрание, а в НСИ могат да я изчисляват и всяка седмица, стига да има подобна потребност…
Разбира се, аргументът с обявяването на медианната заплата на четири години е чисто лицемерие, просто защото медианната заплата е по-ниска от средната. Просто начинът на определяне на медианната заплата елиминира влиянието на тази китка много високи заплати в държавата, които отнасяме към куриозите, а не към общата тенденция.
Така че депутатите (а и не само те) поизлъгаха доста безсрамно, че „транспонират“ Директивата за адекватните заплати. Всъщност, „транспонирането“ на практика даже не е започнало, то ще трае сигурно още близо две години.
Освен това, приемането на формула за МРЗ в Кодекса на труда (!) просто слага край на всякакво колективно договаряне и социален диалог по този въпрос. Никой вече нищо такова няма да договаря и нищо няма да преговаря. Формула с един параметър, делим на две и хоп – готово.
Смешното е, че цялата Директива е посветена на това как заплатите да се ДОГОВАРЯТ колективно, дори се поставят цели в някакъв обозрим срок 80 на сто от работниците в отделните страни от ЕС да попадат в обхвата на колективни трудови договори. Това е много разумно и правилно, но у нас побеснелите популисти правят точно обратното. Те просто приключват с колективното договаряне, що се отнася до минималната работна заплата.
Не че досега минималната работна заплата не се определяше с „вердикт“ на Министерския съвет, а не с колективни преговори. Не че нямаше преговори „под тезгяха“ между правителството и профсъюзите, които завършваха със сделка от типа „вдигаме МРЗ, а Вие пазите социалния мир“. Всичко си беше точно така и мнението на третата страна в индустриалните отношения – на работодателите (особено на микро-, малките и средните предприятия), не интересуваше никого, най-малко пък останалите социални партньори – изпълнителната власт и профсъюзите.
Но все пак, от кумова срама, се провеждаха едни събеседвания, на които ако не друго, поне се извършваше известно ограмотяване – къде на изпълнителната власт, къде на депутатите за реалното състояние на нещата. С приемането на формулата МРЗ = 0,5 х СРЗ, на тези „лиготии“ беше сложен кръст и политическите слабосилия се отправиха на последните за сега избори с чувство на изпълнен дълг.
След като констатирахме, че депутатите ни (с изключение на китка здравомислещи от „Демократична България“) елиминираха успешно всякакво колективно преговаряне и дори имитациите на социален диалог във връзка с МРЗ, на нас не ни остава нищо друго, освен да съобщим на добрите хора, какво още са постигнали в рамките на развихрилата се популистка вакханалия.
На първо място те създадоха мощен инструмент за ДЕмотивация на ниско квалифицираните работници. До сега, тук–там някой можеше и да се излъже да добие някаква квалификация на мястото на пълната липса на такава, с идеята, че така ще вземе повече пари. Сега в прав текст на всички неквалифицирани се заявява – не се косете и не си давайте зор. Минималната работна заплата расте и ще продължава да расте. Както се вижда от приложената инфографика на вестник „Капитал“ (фиг. 1), МРЗ не е спряла да расте и по време на голямата финансова криза през 2009 – 2013 година. Слава Богу, тя и СРЗ не е спряла да расте, но за това никой на никого не е казал „благодаря“.
Впрочем, при сегашното положение МРЗ няма как да не расте, защото повишаването на МРЗ автоматично води до повишаване на СРЗ. Дори и само увеличаването на МРЗ гарантира последващото й увеличаване по тази причина. Този процес вероятно би спрял един ден ако МРЗ … догони СРЗ.
На второ място, никой не помисля къде и в каква степен размерът на МРЗ участва като някакъв параметър. На времето, под ръководство на министър Иван Нейков, Бог да го прости, беше извършено скрупульозно „оплевяване“ на всички формули, в които участваше МРЗ. Тогава се оказа, че и глобите за неправилно паркиране са били функция на МРЗ през 2000 – 2001 година.
Сега обаче проблемът изобщо не е само в наново избуялите „корелации“ (с „о“ ли беше думата, не беше ли ?…) между минималната работна заплата и произволни суми, плащани за едно или друго в държавата. По-добре някой да се осведоми, какво става с индивидуалните коефициенти на бъдещите пенсионери. По-точно, какво става с индивидуалните коефициенти на хората с по-голям принос към осигурителната система, с осигурителен доход около и над средния? Ами те са функция на средния осигурителен доход и имат лошото качество да намаляват при нарастване на СРЗ. Няма как СРЗ да не расте, това е ясно. Но няма нужда да го „помпаме“ изкуствено с измисленото от депутатите „перпетуум мобиле“…
На трето място, но съвсем не по важност, с героичния скок, който предстои да извърши, минималната работна заплата ще бъде 50 на сто само от средния осигурителен доход за цялата страна „топтан“. „Интегрално“, казано по-научно… Тук прилагам две инфографики, изработени от Института за пазарна икономика, за да не си помислят, че не четем бюлетина им. Едната инфографика е за дела на МРЗ от СРЗ по отрасли (фиг. 2), а другата е за дела на МРЗ от СРЗ по области (фиг. 3).
За секунда забравяме смешката, че СРЗ е брутна, а МРЗ е нетна и гледаме числата. В момента проектираната МРЗ е 48 процента от СРЗ и огромната част от заетите в страната ще са в режим при който МРЗ е от 55 до 78 на сто от СРЗ.
Тук вече сме длъжни да направим важно уточнение. Хората, които работят на минимална работна заплата НЯМА КАК да имат прекъсване на трудовия си стаж по отношение на получаването на допълнително заплащане за трудов стаж и професионален опит. Там така наречените в минало „класове“ са угодни без право на обжалване и протест от страна на работодателя. Ние твърдим, а държавата го е потвърдила в някои свои (наистина второстепенни) документи, че средното допълнително заплащане за трудов стаж и професионален опит е 11 процента.
Затова към инфографиката на ИПИ добавяме една таблица (Таблица 1), изчислена вече от нас от която става ясно, че при проектираната МРЗ, делът й от СРЗ за страната ще бъде 53,3 %, като делът на МРЗ от СРЗ достига своя максимум при хотелиерите и ресторантьорите, където става 86,6 %. В строителството е 68,8 на сто, а при ВиК, където работодател са Божем държавата и/или общините делът е 72,2 на сто.
Срещу всеки отрасъл сме посочили броят на заетите в него и от това става безпощадно ясно, че за значително по-голяма част от заетите у нас размерът на МРЗ ще бъде неприлично близо до размера на СРЗ. Това е изключително неблагоприятно и резултат на върховна недалновидност, но кой ти гледа подобни съображения – важното е да се изфукаш в навечерието на изборите. Е, сега изборите минаха, не е ли време за малко разум? Едва ли.
Същата процедура повтаряме със съотношението МРЗ към СРЗ по области (Таблица 2). Там картината е напълно катастрофална – за всичко що е извън столицата София, делът на МРЗ от СРЗ ще бъде доста над 50 на сто. Особено когато отчитаме допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
В заключение трябва да се подчертае, че определянето на минималната работна заплата чрез формула е безсмислица, при това опасна безсмислица. Би трябвало да я квалифицираме като вредна безсмислица.
Интересното е, че „изкушението“ на „формулата с пружинка“ е толкова голямо, че от „омайното“ й въздействие не са защитени дори и ярки идеологически противници на държавната регулация. Дори и Институтът за пазарна икономика (ИПИ), чиито инфографики използваме тук с благодарност, цитираме добросъвестно и допълваме с таблички още изчисления, се изкушават да си поиграят на „математическо моделиране“ и на измисляне на формули.
В статия от 08 септември 2023 година, озаглавена „Механизмът за минималната заплата има нужда от спешен ремонт“, Адриан Николов от ИПИ формулира следното заключение:
„В заключение – първата стъпка е направена с въвеждането на формален механизъм за минималната заплата. Следващата обаче е неговото доизпипване и прецизиране така, че да внася максимално малко изкривявания на пазара на труда, каквито са неизбежни при прилагане на режим на минимално заплащане“. (https://ime.bg/articles/mehanizmyt-za-minimalnata-zaplata-ima-nuzhda-ot-speshen-remont/ ).
Драги изследователи и анализатори от ИПИ, както и всички други четящи тези редове. Въпросната формула не се нуждае нито от „доизпипване“, нито от „прецизиране“. Тя се нуждае от отхвърляне и колкото по-бързо стане това – толкова по-добре. Разбира се, за да имат нашите законодатели „сурат“ да ни сервират това недоносче, вина имаме и самите социални партньори, които така и не сколасахме да създадем работещ механизъм за договаряне на минималната работна заплата. Историята ще каже кой е бил виновен и кой е саботирал този процес. Ние само ще попитаме – на кого е било изгодно това?
