На 20-ти юли т.г. на страницата на Министерския съвет в Интернет бе публикуван за обсъждане редактиран вариант на Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), версия 1.3.
Подготвената версия на НПВУ (284 стр.) е сериозно обмислен правителствен национален документ, който заслужава внимателно и детайлно проучване. В него се съдържат редица констатации, оценки и предложения, които засягат обществено-икономическото развитие на страната най-малко в средносрочна перспектива.
Цялостното му обсъждане и професионална оценка е невъзможно да се представи в рамките на традиционно предлаганите компактни бележки в редовно поддържаната страница на „Икономически живот“. Това е причината в предлаганите понастоящем коментари и авторови преценки да се дискутира ограничен кръг въпроси, по-конкретно свързани най-общо с необходимостта от повишаване на интелектуалния статус на населението и на научно-иновативния потенциал.
- Основна слабост
Подходът, възприет в НПВУ, е следният: (1) Описване (снимка) на текущото състояние на нещата; (2) Съдържателна оценка на текущото състояние; (3) Предлагане на реформи; (3) Разпределение на разполагаемия финансов ресурс; (4) Оценка на въздействието.
В очертаната последователност е напълно пренебрегнат основен етап. Редно би било след направената снимка на текущото състояние и нейната съдържателна оценка да се посочат причините, поради които текущото състояние се оценява като незадоволително, т.е. защо се наблюдават отбелязаните неблагополучия. Авторите на плана игнорират изцяло подобен ангажимент и отговорност. Той е задължителен за предначертаване на конкретни действия не просто за извършване на някакви реформи („не стой със скръстени ръце, направи нещо“), а за реформи, които да отстранят откроените причини за неблагоприятната текуща оценка и да доведат до желано подобрение. Предназначението на реформите е да атакуват невралгични точки в конкретните процеси, което предполага недвусмислено адресиране. В противен случай се прекъсва връзката между оценката на текущото състояние, от една страна, и предлаганите реформи, от друга.
Не са ясни съображенията на авторите на НПВУ за възприетия подход. Възможно е да са пропуснали отбелязания етап поради недоглеждане, или поради недостиг на технологично време, или дори поради нежелание за ангажиране с подобен тип отговорност.
В контекста на интелектуалния статус например, се посочва, че „само един университет в страната попада в първите 1000 на класацията QS Global World Rankings“ (при неблагоприятно за нас сравнение дори и със съседни нам страни). Отсъства оценка защо тази отблъскващо срамна ситуация се поддържа и възпроизвежда десетки и десетки години без никакъв изглед за промяна.
Акцентира се върху ниското ниво на цифрови умения сред населението, като „едва 11% притежават умения над основните, а повече от 2/3 нямат дори и основни цифрови умения“, както и че „когнитивните способности на българските ученици поставят България на последно място в ЕС в проучването PISA на ОИСР“. Няма и дума за открояващи се безспорни причини за системното поддържане на изоставането.
Напълно справедливо се оценява, че „нивото на образователните характеристики на населението е ключова предпоставка за качеството на човешкия ресурс, както и за възможностите на страната за бърза конвергенция към икономическото и социалното състояние на ЕС и бързото адаптиране и възстановяване на икономиката от кризисни ситуации и шокове“. Остава открит въпросът, защо образователното равнище на населението като цяло е напълно незадоволително.
На последните парламентарни избори например двете водещи политически сили, спечелили доверието на суверена, са формации, които: (1) Явно не са подготвени за поемане на управлението на страната (ИТН), или (2) Страдат от неприемлив управленски имидж (ГЕРБ) основно поради разкрити и поддържани многобройни корупционни практики. Подобен социално-икономически избор едва ли може да се окачестви позитивно и е атестат за неприемливо ниско образователно-ценностно равнище и на интелектуален статус на широките народни маси.
Причините за наблюдаваните неблагополучия не са изяснени, поради което могат да се формулират всякакви реформи. Те остават нецентрирани и звучат тезисно, в хармония с болезнено познатата ни „славна“ управленска практика от преди 90-те години на ХХ в.
2. Разпределение на ресурсите
Чрез НПВУ страната ни кандидатства за европейско финансиране от 12,6 млрд.лв. при 8,2 млрд.лв. национално съфинансиране. В НПВУ е представено ясно и детайлно разпределение на финансовите ресурси по дейности и програми (част 2). Следваният подход видимо е отгоре надолу, т.е. представя се разпределение на финансовите ресурси по четирите стълба (Иновативна България, Зелена България, Свързана България, Справедлива България) и по-нататък агрегирано разпределените финансови ресурси са разхвърлят по предвидени отделни реформи и дейности.
Видимо зад представеното разпределение стоят усилия на немалко колективи и (предполагам) са положени значителни интелектуални умения.
Остават обаче напълно необяснени и неясни следваните критерии за подобно отговорно финансово разпределение.
Това вероятно е и причината, поради която вече се оформят немалко апетити за ново преразпределение.
Забелязва се особеност, която не бива да се пренебрегва. Като цяло и преобладаващо акцентите са поставени върху разпределението на разполагаемите финансови ресурси. Остават загърбени основни управленски дейности, които изискват и предполагат полагането на управленски умения и които по своята същност са с нефинансов (а дори и неикономически) характер. Подобен вид управленски дейности са условие и предпоставка за ефективно използване на налични финансови ресурси. Финансовите ресурси ще доведат до желани позитивни резултати единствено тогава, когато преди това са решени управленски проблеми с нефинансов характер. Наивно е да се мисли, че проблемите в нашето обществено-икономическо развитие са свързани единствено и преобладаващо с недостатъчно финансиране.
3. Заложени иновативни направления
В НПВУ е отделен специален раздел за научни изследвания и иновации (т.2.А.2). То е напълно оправдано, доколкото научните изследвания и иновациите предлагат основата за постигането на това, което може да се нарече интелигентен икономически растеж.
Когато обаче в НПВУ се говори за наука и иновации се има предвид чисто техническата страна на проблема. Акцентира се само и единствено върху развитието на технически по същество науки и иновации, чието предназначение (би следвало да бъде) е директното съдействие за ускоряване на икономическата динамика. Остава настрани и изолиран проблемът за подобряване и повишаване на иновативния капацитет при управлението на обществото, както и за разгръщане на иновативните способности на отделните слоеве на населението. Формира се впечатление, че авторите на НПВУ не осъзнават и не оценяват това, което най-общо може да се нарече обществена иновация. Оценява се, че равнището на адекватно обществено възприемане на фактори и въздействия е незадоволително, а се пренебрегват иновативните решения, които би следвало да повишават указаното равнище.
Търсеният позитивен икономически резултат е следствие не от отделни иновативни технически решения, а от широко разпространено и масово иновативно мислене!
4. Оценка на въздействието
Оценката на въздействието е проведено в съответствие с „Наредба за обхвата и методология за извършване на оценка на въздействието“. За изискуемата оценка на въздействието е отредено малко място в НПВУ (част 4, 278-284 стр.). То съответства на проявяваното формално отношение на администрацията към този вид дейност при оформянето на предложения за нормативни документи. Провеждането на такъв тип професионално издържана оценка е редовна и задължителна практика в развитите икономики, но при нас все още е необходимо съответно административно израстване.
Оценката на въздействието се извършва чрез специално конструирана моделна конструкция, към която в НПВУ е посочена препратка (280 стр.). Материалът е оформен във вид на Техническа документация и представлява професионално и качествено изложение на използваната методология и методика. Възникват обаче редица въпроси, които имат отношение към качеството на предлаганите прогнозни разчети.
В Техническата документация се използват коректни позовавания към двадесетина публикации. Не се посочва и използва обаче нито един български опит в конкретната област. Това означава, че авторите или не познават българската практика, или съзнателно я игнорират, без да посочват и да се ангажират с основания. Практика и многогодишно упражняван опит в областта на макроикономическото прогнозиране у нас безусловно съществува.
Има поне два центъра, в които се провеждат целенасочени изследвания в посочената област: (1) Институтът за икономически изследвания на БАН и (2) Българската народна банка. Наши представители участваха регулярно в продължение на две десетилетия със свои собствени моделни разработки и прогнозни проекции в провеждани ежегодно конференции (проект LINK) под егидата на ООН и научното ръководство на Лауреата на Нобелова премия по икономика Л.Клайн. Въпросът дори не е в участието в един или друг научен форум, а каква (и от кого) е получена съответна научна оценка на съответния научен продукт, какъвто безусловно представлява и моделната конструкция, представена в Техническата документация. Подобна информация авторите не привеждат.
Възникват немалко въпроси от съдържателно естество. Проблемно е дали и доколко предлаганите проекции се формират автоматично от моделната конструкция или са следствие от конкретни управленски въздействия. От приведения списък на екзогенни и ендогенни променливи се вижда, че екзогенните променливи са предимно фиктивни променливи (dummy variables), или свързани с външни въздействия. Инфлацията се задава като екзогенна променлива (без дискутиране на основанията за конкретен избор), което предизвиква съмнения. Авторите акцентират преди всичко и най-вече върху външните (т.нар. „шокови“) ефекти, а пренебрегват предопределящото въздействие на инструментите на вътрешното макроикономическо управление. Как се отразяват върху икономическия растеж елементите на конкретните вътрешни макроикономически инструменти остава неясно. От там и предложените проекции са носители на недостатъчно прозрачни явни и неявни въздействия.
5. Заключение
Обсъжданият документ представлява безусловно сериозна професионално издържана стъпка към представяне на официални правителствени програмни материали, свързани с идейно разкриване на предвиждани управленски въздействия на макроикономическо равнище. Независимо от това съществуват слабости, които е редно да се осъзнават, осмислят и корегират своевременно в интерес на постъпателното ни социално-икономическо развитие и успешната ни интеграция в европейските структури.
