Ситуацията, създадена с ескалацията на военните действия в Украйна и въвличането на Руската федерация в пълномащабна война с Киев, отключи верига от последващи събития. Някои от тях имаха предистория и бяха част от вече протичащи процеси, но като цяло войната в Украйна рязко ускори комплекс от процеси, който би могъл да бъде наречен „втори етап на деколонизацията“ на бившите територии на Руската империя и Съветския съюз в Южен Кавказ (Закавказието) и Средна Азия.
Тук няма да влизам в подробни обяснения и доказателства защо Руската империя е колониална държава и какви са били измеренията и проявленията на колониалната й политика. Искам обаче силно да акцентирам, че в този текст не става дума за някакви идеологически заклинания или пропаганда, а за анализ на действително протичащи процеси, които има опасност да минат покрай България, без тя да реагира адекватно.
Разпадането на СССР става причина за „отключването“ на първата вълна на деколонизацията в Средна Азия и в Южен Кавказ. Тук само ще регистрираме този факт, без да коментираме примерно резервираността на страните от Средна Азия при присъединяването им към ОНД или безспорния факт, че Азербайджан се присъединява към Общността на независимите държави от немай къде чак през 1993 година.
Несъмнено, ролята на локомотив на деколонизацията тогава изиграва Азербайджан, където президентът Хайдар Алиев безкомпромисно преориентира нефтодобивната и газодобивната промишленост на страната към световните нефтени компании.
Безпрецедентната форсмажорна ситуация с ескалацията на войната в Украйна даде ход на втората вълна на деколонизацията в Южен Кавказ и Средна Азия. За броени дни беше преначертана картата на логистиката на търговските пътища между Изтока и Запада, респективно между Европа и Китай. Пак за броени дни беше радикално пренареден пазарът на въглеводороди и фосилни горива.
Оста Казахстан – Азербайджан започва много бързо да се превръща в гръбнак на един нов транспортен ред по маршрута Изток – Запад. Оста Азербайджан – Туркменистан се оформя, макар и по-предпазливо като газова алтернатива на спрелите да постъпват в Европа руски въглеводороди.
Ключов въпрос в глобален план стават ролята и перспективата на взаимоотношенията между Европейския съюз и Азербайджан, както и за мястото на България в тези взаимоотношения. Можем да обобщим в аванс, че сътрудничеството с Азербайджан има поне пет стратегически направления, които са от ключово значение:
I. Доставките на природен газ, най-вече тези по Южния газов коридор, чийто европейски клон е Трансадриатическият газопровод (TAP) и от който се отклонява интерконекторът „Гърция-България“ (IGB). Тук на първо място целта е да се постигне удвояване на доставките на азербайджански газ за страните от ЕС;
II. Азербайджан като производител и доставчик на „зелен“ водород. Ключово е оползотворяването на потенциала на вятърната енергия от Каспийско море за производство на водород с помощта на електролиза без вредни емисии. Пак от много важно значение е въпросът за използваемостта на съществуващата инфраструктура за пренос на природен газ, за доставки и на водород;
III. Абсолютно в същия контекст е и въпросът за Азербайджан като производител и доставчик на „зелена“ електроенергия. Ключово значение тук има готовността на водещите технологични компании да сътрудничат с Азербайджан за производството на електроенергия от вятъра в района на Каспийско море, както и от слънчева енергия в освободените райони на Карабах, където примерно компанията „Бритиш Петролеум“ вече строи първия фотоволтаичен парк в района на град Джебраил. Впрочем, както би казал Цезар – „жребият е хвърлен“. Вече е факт договорът между Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария за пренос на зелена електроенергия по кабел с високо напрежение по дъното на Черно море.
IV. Ако се върнем към въпроса за доставките на въглеводороди, ролята на Азербайджан нараства не само като страна, която добива нефт и го доставя на редица демократични държави. (Страната е най-големият доставчик на нефт за Израел и това е причината за постоянни гневни филипики от страна на режима в Техеран). В сегашната ситуация рязко нараства ролята на Азербайджан и като преносител на казахстанския нефт със собствената си инфраструктура. Преносът на казахстански нефт по нефтопровода до Новоросийск през руската територия е повече от проблематично и Казахстан вече разчита в огромна степен на нефтопроводите, по които се транспортира азербайджанският нефт – тръбопроводите „Баку – Джейхан“ (до брега на Средиземно море) и „Баку – Супса“ (до грузинския участък от брега на Черно море).
V. На последно, но не по значение, място в този списък е ролята, която Азербайджан играе при обслужването на „средния“ или „междинен“ коридор в преноса на стоки и товари по маршрута „Изток – Запад“. Азербайджан вече е транспортен хъб – на негова територия се пресичат коридорите „Изток-Запад“ и „Север-Юг“. Ескалацията на войната в Украйна направи „средният“ коридор не второстепенен, допълнителен и „поддържащ“, а основен маршрут.
От геополитическа и геоикономическа гледна точка, оста Азербайджан – Казахстан придобива голямо значение. Всъщност, синергията между Азербайджан и Казахстан напълно основателно може да бъде наречена „локомотив на деколонизацията“ в Средна Азия и Южен Кавказ.
Перспективата на отношенията ЕС – Азербайджан и съответно на отношенията България – Азербайджан
Да разгледаме значението на отношенията ЕС – Азербайджан, както и на българо-азербайджанските отношения, обобщени в изброените по-горе пет посоки:
Удвояването на доставките на природен газ и ролята в този процес на Южния газов коридор, Трансадриатическия газопровод и интерконектора IGB.
Благодарение на дългосрочната стратегия на Азербайджанската република в областта на енергоносителите, като и на цялостната държавна политика на Баку, беше изградена впечатляваща верига от газопроводи от брега на Каспийско море до адриатическия бряг на Италия. Създаденият по този начин Южен газов коридор представлява ключова инфраструктура и в геополитически контекст на фона на събитията през последните години.
Само през януари 2023 година, по данни на Евростат, Италия е закупила от Азербайджан по Трансадриатическия газопровод (TAP) природен газ на стойност 842 722 785 евро. Износът на природен газ от Азербайджан за Италия през месец януари на 2023 година възлиза на 732 675 000 кубически метра.
Общите разходи на страните от ЕС за внос на азербайджански газ за разглеждания период са 1 006 939 047 евро, а обемът на доставките е 972,9 милиона кубически метра. (Виж: Зейналова, Ляман, В ЕС съобщиха стойността на газа, внасян в Италия по TAP, 14.04.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/v-es-sobschikha-stoynostta-na-gaza-vnasyan-v-italiya-po-tap ).
Всъщност, Азербайджан започна доставките на природен газ в Европа по Южния газов коридор на 31 декември 2020 година. По Трансадриатическия газопровод (TAP), който е европейският участък на Южния газов коридор, от началото на търговската му експлоатация са били доставени 22 милиарда кубически метра природен газ. През тази година Азербайджан планира да изнесе в Европа 12 милиарда кубически метра природен газ.
В момента България задоволява вече над половината от потребностите си с помощта на природния газ от Азербайджан, идващ по Южния газов коридор, в това число по Трансадриатическия газопровод и през интерконектора „Гърция – България“ (IGB). Интерконекторът има достатъчно технически резерви, за да може това количество да се удвои и дори да се утрои.
През месец април 2023 година, цената на природния газ в България се понижи с 8 %, като Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ в размер на 98,16 лева за един мегаватчас без допълнително заплащане, срещу цена от 106,74 лева за мегаватчас през месец март. Причината за намалението е казана ясно в съобщението на ДКЕВР:
„При изчисляването на цената на газовия микс е включена цената на азербайджанския газ, който се доставя по интерконектора „Гърция-България“. Тези обеми покриват 51,9% от потреблението на страната и имат ключово значение за постигане на благоприятни цени на природния газ“. (Виж: КЕВР утвърди цена на природния газ за месец април от 98, 16 лв./MWh, 01.04.2023 г., https://www.dker.bg/news/942/65/kevr-utvrdi-tsena-na-prirodniya-gaz-za-mesets-april-ot-98-16-lv-MWh.html ).
България започна внос на природен газ от Азербайджан по интерконектора „Гърция-България“ (IGB), който влезе в експлоатация на 01 октомври 2022 година. Обемът на договорените доставки на природен газ възлиза на 1 милиард кубически метра газ годишно. Общата пропускателна способност на IGB възлиза на 3 милиарда кубически метра годишно с възможност за увеличение до 5 милиарда кубически метра годишно.
Отделен въпрос е, че дори и най-верните руски съюзници в Европа – Сърбия и Унгария, припряно диверсифицират и маршрутите, и източниците си на доставка на природен газ. Тези доставки ще минават през България, като доставките за Сърбия се очаква да започнат по интерконектора „София – Ниш“ в най-близко време. (Виж в: Ахмадова, Марияна, Сърбия разчита да получи азербайджански газ в близко време, 24.07.2022 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/srbiya-razchita-da-poluchi-azerbaydzhanski-gaz-v-blizko-vreme ; както и в: Зейналова, Ляман, Заместник министър-председателката на Сърбия посочи сроковете за включване на страната й към „Южния газов коридор“, 23.11.2021 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/zamestnik-ministr-predsedatelkata-na-srbiya-posochi-srokovete-za-vklyuvane-na-stranata-y-km ).
Едновременно с това, България, Румъния и Унгария вече се споразумяха да си сътрудничат в осигуряването на доставката на 100 милиона кубически метра азербайджански газ за Унгария през настоящата година. Външният министър на Унгария – Петер Сийярто огласи, че:
„По-късно страните ще подпишат дългосрочен договор за доставката на около две милиарда кубически метра природен газ годишно. Газът ще се доставя транзитно през Турция и съответните компании обсъждат подробностите в момента. … За нас диверсификацията означава възможност да се купуват енергоносители от максимално възможното количество източници и по максимално възможния брой маршрути. Енергийната сигурност на Унгария не може да бъде гарантирана без участието на тюркските държави“.
Разбира се, необходимо е известно развитие на инфраструктурата за пренос на природен газ в Югоизточна Европа, за което Унгария е обединила усилията си с България и Румъния. Споразумението по всички тези въпроси се очаква да бъде подписано в края на април. (Виж: Зейналова, Ляман, Петер Сийярто – Унгария, България и Румъния ще подпишат споразумение за внос на природен газ от Азербайджан, 30.03.2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/peter-siyyarto-ungariya-blgariya-i-rumniya-sche-podpishat-sporazumenie-za-vnos-na-priroden-gaz-ot ). Според последните данни, през първото тримесечие на 2023 година добивът на природен газ в Азербайджан е нараснал с три процента и е достигнал до 12,2 милиарда кубически метра. Повече от половината или 6,5 милиарда кубически метра природен газ, страната е изнесла на външните пазари.
През първото тримесечие на 2023 година, добивът на нефт в Азербайджан (заедно с кондензата) е възлязъл на 7,7 милиона тона, а на природен газ – на 12,2 милиарда кубически метра (осъществявайки по този начин ръст от три процента). На експорта се е паднал дял от 6,5 милиарда кубически метра природен газ. (Виж: Зейналова, Ляман, В ЕС съобщиха стойността на газа, внасян в Италия по TAP, 14.04.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/v-es-sobschikha-stoynostta-na-gaza-vnasyan-v-italiya-po-tap ).
От януари до март 2023 година, Азербайджан е изнесъл природен газ в Европа (2,9 милиарда кубически метра), в Турция (2,7 милиарда кубически метра) и в Грузия (0,9 милиарда кубически метра). През разглеждания период 1,4 милиарда кубически метра природен газ са били изнесени в Турция по газопровода TANAP (Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline – Трансанадолският тръбопровод за природен газ).
В крайна сметка, на ниво ЕС – Азербайджан вече е постигнато необратимо споразумение, че доставките на азербайджански природен газ за страните от Европейския съюз ще бъдат удвоени. Това поражда необходимостта от нови инвестиции в преносната инфраструктура, макар че по принцип мениджърите на Трансадриатическия газопровод, който представлява европейската част на Южния газов коридор, смятат, че е възможно това да бъде осъществено, без да се изглажда допълнителна тръба на TAP.
Според управляващия директор на TAP – Лека Скиепати, от 2026 година по Трансадриатическия газопровод ще се пренасят допълнително по 1,2 милиарда кубически метра природен газ годишно. По време на Европейската газова конференция тази година той заяви:
„Неотдавна консорциумът TAP даде ход на първия етап от разширяването на мощностите си. Транспортирането на 1,2 миларда кубически метра природен газ от 2026 година ще стане първоначалната фаза на процеса на разширяване и на увеличаване на пропускателната способност на газопровода до 20 милиарда кубически метра природен газ годишно“. (Виж в: Зейналова, Ляман, Лука Скиепати: От 2026 година по TAP ще се транспортират допълнителни обеми природен газ, 28.03.2023 г., https://blacksea-caspia.eu/bg/luka-skiepati-ot-2026-godina-po-tap-sche-se-transportirat-doplnitelni-obemi-priroden-gaz ).
В момента по ТАР годишно се доставят осем милиарда кубически метра природен газ в Италия и по един милиард кубически метра природен газ в Гърция и в България. Ясно е, че независимо от факта, че ЕС разглежда природения газ като „преходно гориво“, сътрудничеството между Брюксел и Баку, респективно между София и Баку, в тази област тепърва ще се задълбочава и трябва да бъде максимално оптимизирано и усъвършенствано в интерес и на двете страни. Още повече, че природният газ е не само преходно гориво, но и най-вече суровина за химическата промишленост. Впрочем, в България значението на природния газ като суровина не отстъпва на значението му като гориво.
Освен в страните от ЕС, азербайджанският природен газ се очаква с нетърпение и в страните от Западните Балкани. Там се работи интензивно по мащабен проект – Йонийско-Адриатическия газопоровод, който трябва да обслужава Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. Вече е приключено предварителното проектиране на албанския и черногорския участък на Йонийско–Адриатическия газопровод (IAP), според информацията от компанията “Plinacro”, която е операторът на газопреносната система на Хърватско.
„На хърватския участък на Йонийско–Адриатическия газопровод (IAP) се вижда голям напредък, което в значителна степен стана възможно благодарение на средствата от фондовете на Европейския съюз като Западно-балканската инвестиционна програма (Western Balkans Investment Framework – WBIF). По-специално, за някои участъци на газопровода на хърватска територия вече са получени разрешения за строеж, а на албанска и черногорска територия вече е завършено предварителното проектиране“, са съобщили от компанията. (Зейналова, Ляман, Предварительное проектирование Ионическо – Адриатического трубопровода завершено, 21.03.2023, https://www.trend.az/business/energy/3725746.html ).
Напомняме, че Йонийско–Адриатическия газопровод може да бъде свързан с Трансадриатическия газопровод (TAP) с оглед на транспортирането на природен газ до много страни от Югоизточна Европа. Пропускателната способност на газопровода възлиза на пет милиарда кубически метра природен газ годишно.
Мениджмънтът на TAP вече е подписал меморандуми за разбирателство и сътрудничество с разработващите този проект, по-специално с компанията Plinacro (Хърватско), BH-Gas (Босна и Херцеговина), GeoplinPlinovodi (Словения), а също така и с правителствата на Черна гора и Албания. Създадена е работна група от представители на TAP и на IAP, която провежда редовни срещи, за съгласуване на техническите въпроси на свързването на двата газопровода.
Според компанията Plinacro , в Хърватско се надяват на по-нататъшно финансиране на проекта на Йонийско – Адриатическия газопровод (IAP).
„В методическите препоръки за осъществяването на „зеления дневен ред“ за Западните Балкани, в съпроводителния документ за икономическия и инвестиционния план за този регион, IAP е признат за проект който заслужава подкрепа. Затова ние се надяваме на възможност за финансиране и от други фондове на Европейския съюз“, са съобщили от компанията. (Зейналова, Ляман, Хорватия надеется на дальнейшее финансирование Ионическо – Адриатического трубопровода, 23.03.2023, https://www.trend.az/business/energy/3726167.html ).
От там са съобщили, че на подготвителните етапи на проекта, компанията е получила грант в рамките на Западно-балканската инвестиционна програма (Western Balkans Investment Framework – WBIF) за комплексна технико-икономическа обосновка на стойност 3,5 милиона евро, а Черна гора и Албания са получили допълнителен грант в размер 4,2 милиона евро.
От своя страна, говорейки на 13 март 2023 година на съвместна пресконференция с Олаф Шолц в Мюнхен, Президентът Илхам Алиев заяви, че Азербайджан вече има поръчки за доставка на природен газ от не по-малко от десет европейски страни, които се стремят да получат част от тези ценни каспийски ресурси.
„Ние изнасяме природен газ вече повече от две години и с всяка година тези числа растат. След [ескалацията на] руско-украинската война при нас пристигнаха поръчки и предложения от не по-малко от 10 европейски държави за осигуряване на доставки на природен газ в тях или за увеличаване на обема на доставките в страни, където вече доставяме природен газ. Според Меморандума за разбирателство, подписан с Европейския съюз през миналата година, ние планираме до 2027 година да доставяме в европейското пространство 20 милиарда кубически метра природен газ годишно. Също така, трябва да кажа, че нашият износ на природен газ не се ограничава само с европейското пространство“, е казал Илхам Алиев. (Ахмедова, Марьяна, Босния и Герцеговина расчитывает на азербайджанский газ – взвешенная энергетическая стратегия Президента Ильхама Алиева, 13.04.2023, https://www.trend.az/azerbaijan/politics/3734671.html ).
Босна и Херцеговина е една от тези 10 страни, които искат природен газ от Азербайджан. Тази държава неколкократно е изразявала своята заинтересованост от това.
През 2022 година, само в европейските страни, Азербайджан е доставил вече над 11 милиарда кубически метра природен газ. Общият обем на износа на азербайджански газ за миналата година възлезе на 22,6 милиарда кубически метра. През тази година, Азербайджан планира да увеличи доставките на природен газ на 24 милиарда кубически метра.
В момента доставките на азербайджански природен газ се осъществяват по вече подписани договори с изрично посочени конкретни обеми. За да се удовлетвори нарастващото търсене на пазара, трябва да се увеличи добивът на природен газ, което е невъзможно, без да се сключат нови споразумения. Азербайджан притежава голям потенциал за увеличаване на добива на природен газ на такива находища като „Абшерон“, „Умид“, „Бабек“, „Асиман“, „Шафаг“ и други.
И действително, тези амбициозни планове на Азербайджан са напълно осъществими. Южният газов коридор (ЮКГ) е уникален глобален промишлен проект, който дава възможност на Азербайджан да изнася самостоятелно своя природен газ на европейските пазари. Разширението на Южния газов коридор (ЮГК), който започна да доставя азербайджанско „синьо гориво“ през 2020 година, по-специално на неговите основни части – TAP и TANAP, вече се прави. Освен това е предвидено строителство на нови тръбопроводи. По този начин няма нужда да се безпокоим от недостиг на природен газ в дългосрочна перспектива.
Йонийско-Адриатическият газопровод (IAP) е проект, който представлява особен интерес за Босна и Херцеговина. Той може да бъде свързан с TAP. Очаква се, строителството на този газопровод да завърши през 2028 година. Тръбопроводът с обща дължина от 516 километра ще се простира от Албания през Черна гора и Босна и Херцеговина до Сплит в Хърватско. Очаква се , че пропускателната способност на IAPф ще възлезе на 5 милиарда кубически метра в година.
„Колкото повече интерконектори има, толкова повече ще може да се разшири географията на нашия износ на природен газ за Европа. Естествено, трябва да се подпишат дългосрочни договори, защото, както ни е добре известно, в Европа има много силни тенденции към „зелен“ преход и ние сме заинтересовани от дългосрочни договори. Надявам се, че ние ще успеем да съгласуваме помежду си тези въпроси. В същото време, ако отчетем инвестициите, влагани от Азербайджан във възобновяеми видове енергия, то природният газ, който сега се изразходва за производство на електроенергия [в Азербайджан], също ще може да се експортира в Европа и по този начин в бъдеще нашият износ ще се измерва с още по-големи числа, отколкото ние предвиждаме [в момента]“, е заявил президентът Илхам Алиев на съвместната пресконференция с канцлера на Германия. (Ахмедова, Марьяна, Босния и Герцеговина расчитывает на азербайджанский газ – взвешенная энергетическая стратегия Президента Ильхама Алиева, 13.04.2023, https://www.trend.az/azerbaijan/politics/3734671.html ).
Очевидно е, че следвайки и спазвайки споразуменията, подписани с европейските страни, Азербайджан ще продължи да бъде надежден доставчик за своите. Тази политика вече доказа своята ефективност. Сега вече се очаква активност от страна на тези държави, които се стремят да разширят енергийното си сътрудничество с Азербайджан.
(Следва продължение)
