fbpx

Не сме готови за еврозоната, но с режима на валутен борд никога няма да бъдем готови…

Дискусията „за“ и „против“ въвеждането на еврото в България се разгаря, всевъзможни експерти се надвикват в публичното пространство и моментът не е никак подходящ за размяна на разумни доводи. Но в тази за-и-против суматоха отсъства един аргумент, който всъщност би трябвало да е главният: какъв е ефектът от функционирането на валутния борд в България след 1997 г.? Защото еврото в България няма да се появи върху бяла дъска, а евентуално ще замени един твърде строг валутен режим.

Уверено може да твърдим, че паричният режим на една страна е фактор с по-голяма тежест за развитието на икономиката от това дали тя има например мажоритарна или пропорционална избирателна система; по-важен е от това дали страната е разположена в умерената или тропичната климатична област; по-важен е дори от излаза на море. „Дайте ми парична система и ще преобърна света!“ – би викнал днес Архимед.

Въпреки това множащите се анализи за добрите и лошите страни на евентуално членство на България в еврозоната пропускат крещящия факт, че страната от четвърт век е в плен на валутен борд. (Професор Гарабед Минасян е сред малкото специалисти, които акцентират върху ролята на паричния съвет за икономическото развитие на България).

Сякаш 25-годишният български валутен борд е нещо съвсем естествено, типично за света, което не е оказало влияние върху сегашното развитие на икономиката и демографията, нито пък ще повлияе на това как ще се отрази върху България евентуално членство в еврозоната.

Това е изключително подвеждаща перспектива. На практика, след 1997 г. няма по-важен фактор в българската икономика от факта, че страната поддържа валутен борд. Всяка дискусия, която пропуска това е или заблудена, или е заблуждаваща.

Защо заплатите в България са ниски? Защото валутният борд ограничава паричното предлагане и така обезценява местните активи (труд, умения и т.н.). Защо толкова много хора напуснаха България? Защото заплатите са ниски – тоест, пак заради валутния борд. 

От въвеждането на валутния борд през 1997 г. населението на България е намаляло с повече от 1.4 милиона души, или със 17%. Сред много малкото страни в света, които изпреварват България по този мрачен показател е една друга жертва на модела на валутния борд – Литва с близо 22% обезлюдяване за периода.

Между 1997 и 2018 г. реалният брутен вътрешен продукт на глава от населението в България е нараснал със 133%. За същия период БВП на Румъния се е покачил с 212%, на Полша със 154%, на Унгария със 135% (но тръгвайки от значително по-висока база), на Албания с 215%. Естествено, Румъния, Полша, Унгария, Албания, Чехия и т.н. не прилагат валутен борд. За сметка на това Босна и Херцеговина, във валутен борд, е постигнала само 77% растеж за периода.

Истина е, че споменатата Литва отбелязва 185% покачване на БВП между 1997 и 2018 г., но една четвърт от ръста идва след 2015 г. – след премахване на борда и приемане на еврото.

При това да не забравяме, че показателят „БВП на човек от населението“ на България е „напудрен“, по следните причини: 1) обезлюдяване, т.е. разпределяне на произвежданата продукция между все по-малко хора; 2) неравенство, обезсмислящо средните величини като показател за състоянието на икономиката; 3) голям дял на суровинния експорт (зърно и метали), създаван с малко местен трудов ресурс и валоризиран от чуждестранни компании.

Динамиката на БВП и демографското развитие на България и на съпоставими с България страни са два червени флага относно дългосрочните ефекти от действието на валутен борд.

Как всъщност вреди валутният борд на българската икономика? Първо, с фиксирания валутен курс спрямо главния външнотърговски партньор на България, който курс не реагира на натрупващи се промени в стопанските условия. За периода между 1997 и 2021 г. ръстът на БВП на България е 2.3 пъти по-висок от ръста на БВП на Германия. (Това не говори за „сила“ на българската икономика, а за ускорения растеж на този, който тръгва от ниска база). Но разменният курс остава неизменен.

Следствието е, че българският лев се превръща в подценена валута. Тоест, с едно евро в България може да се купи повече, отколкото с един лев в Германия, ако двете валути бъдат обърнати според фиксирания курс за съответната страна.

Така чуждестранният бизнес, ползващ евро, се радва на системно предимство спрямо българския бизнес. От България е изгодно да се изнасят стоки – това е христоматийният ефект от подценената валута – но износителите са предимно чужди компании, които преди това сравнително евтино са могли да закупят български производствени ресурси.

Ето защо казват, че валутният борд е „колониална парична система“: изгоден за метрополията, която си запазва правото да води парична политика, но ощетяващ колонията, ползваща пари, чиято стойност е системно подценена. Но това далеч не е всичко.

Българският валутен борд се крепи от брутните международни валутни резерви, поддържани от Българската народна банка. Тези резерви не са никак малки – в БНБ са се натрупали около 70 милиарда лева. Огромна и нарастваща сума, която няма никакво производствено предназначение – трупането на резерви е излязло извън контрол и вече служи само на себе си. Но се оказва, че да се поддържат ненужни резерви не е никак евтино.

На 20 декември БНБ публикува отчет за дейността си през първата половина на 2022 г. и стана ясно, че само за шест месеца централната банка е загубила над 130 милиона евро от инвестиции на международните си валутни резерви. Това представлява -0.48% доходност. Обяснението: „силно отрицателните лихвени равнища по депозитите в първокласни чуждестранни банки, както и отрицателната доходност на деноминираните в евро облигации с високо кредитно качество…“ Това, че БНБ търси „първокласни“ инвестиции с „високо кредитно качество“ не променя фактите: минус 130 милиона евро за 6 месеца.

Крайно време е българите да разберат, че българският лев е синтетичен, а освен това чуждестранен продукт: той не получава стойността си от българските природни ресурси, технологичен напредък и политическа стабилност, а от резервите в чуждестранна валута, чужди ценни книжа и 7-8% злато, които се поддържат в БНБ.

Патриотите, които искат да запазят „българския“ лев, намиращ се в оковите на валутния борд, или нямат никаква представа как функционира тази държава, или манипулират народа. На практика, „българският“ лев е форма на кредитиране, при това при непазарни условия, отпускано от България на най-силните икономики в еврозоната.

Валутният борд в България е вреден, но как може да се отстрани? България има само три, може би четири опции за паричната си политика. Първата е да работи усърдно за влизане в еврозоната. Макар и творение на неолиберални финансисти, по сравнение с рестриктивния режим на българския валутен борд еврозоната е направо либерална и членство на България в нея ще отвърже отдавна потискана икономическа активност. В това число, цената на труда ще се повиши.

Втората опция за България е да запази сегашната парична система. Ако някой харесва ниски заплати и демографски упадък, това е неговият избор.

Третата възможност е да се премахне валутният борд, но без да се въвежда еврото. Някой би нарекъл това патриотично – но кой ли ще понесе политическа отговорност за очакваната спекулативна реакция и обезценените спестявания на хората? А компетентна ли е България да води собствена парична политика?

Четвъртата опция е модификация на валутния борд: при 69.7 милиарда лева активи на БНБ към края на ноември 2022 г., банкнотите и монетите в обращение са едва 26.4 милиарда лева. Очевидно има пространство за увеличаване на паричното предлагане, без да се премахват основните принципи на сегашната система: фиксиран валутен курс и покритие на лева с чуждестранни активи.

Самият факт, че четвъртата опция – толкова очевидна и логична – до този момент не е поставена на експертно обсъждане, говори, че в България има институционална опозиция на реформи, водещи до ръст на икономическата активност на вътрешния пазар. Говори и за това, че третата опция – свободно плаващ лев – не е реалистична.                 

Ако претеглим четирите изредени опции на фона на политическия пейзаж в България ще видим, че членство в еврозоната е най-реалистичен вариант за реформа на „наказателния“ паричен режим, който от четвърт век опустошава страната. Еврозоната определено има дефекти и крие рискове, но би била спасителна стъпка напред за страната – ако приемем, че демографският колапс и упорито ниската цена на труда са нещо нежелано.

Разумни гласове изтъкват, че бъдещето на България действително трябва да е в еврозоната, но огромната разлика в доходите на населението и структурата на икономиката крие много неизвестни. Затова е най-добре да се изчака да се поизравним, преди да се натискаме да влезем. И действително, данните на Евростат говорят, че БВП на човек от населението в България към края на 2021 г. е едва 31.85% от средното за ЕС равнище.

Това е логичен аргумент; въпросът е, че със сега действащия валутен борд е много трудно, вероятно невъзможно, да се постигне търсената конвергенция. България определено не е готова за еврозоната, но с режима на валутен борд никога няма да стане готова. От друга страна, премахването на валутния борд без преминаване в еврозоната ще е поредният шоков удар, който този път може да се окаже фатален за измъчения български пациент.

Сякаш нямаме полезен ход? В тази системна безизходица можем да избираме единствено между по-малкото зло, и изглежда това все пак е членството на България в еврозоната.

Да се върнем на първоначалния въпрос: защо никой политик / управленец в България не говори за връзката между слабото развитие на икономиката и демографския срив, от една страна, и режима на валутен борд? Отговорът е личен.  

Повечето авторитети, които днес публично коментират финансови въпроси, са имали лично участие при въвеждането на валутния борд през 1997 г. Каквито и да са резултатите, те няма да хвърлят камък по това, което сами са сътворили. Голяма е групата и на специалистите, които разбират вредните ефекти на борда, но имат лична изгода този модел да продължи: той например е изгоден за банките (нулев паричен риск в съчетание с рискова премия като за „трета“ страна) и за работодатели, печелещи от евтин труд.

Затова да не се учудваме на надписи като този, който наскоро грейна на централна софийска улица, току пред сградата на една от големите работодателски организации: „ЗАПАЗЕТЕ БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ – ПОСЛЕДНАТА КРЕПОСТ НА БЪЛГАРИЯ!“

Крепост, която превърна българите в крепостни.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"