Българската банка за развитие (ББР) е единствената българска държавна търговска банка (100% държавна собственост) през последния близо четвърт век.
- Същност
Идеята за държавна банка за развитие не е българска. Британската енциклопедия определя банката за развитие (Development bank) като „…национална или регионална финансова институция, предназначена да осигурява средно- и дълго- срочен капитал за производствени инвестиции, често съпроводено с техническа помощ“. Банките за развитие са предимно в слаборазвити икономики, но не винаги. Германската KfW – Kreditanstalt fur Wiederaufbau, например, е третата по-големина банка в Германия. Банката за развитие може да е публична или частна собственост и да оперира като публична или частна институция, макар че твърде често правителствата съучастват при формирането на капитала на частна банка за развитие. Формата на съучастие се свързва с икономическата и финансова ефективност на функциониране на частната банка за развитие.
Като правило банките за развитие са с преобладаващо държавно участие.
2. Изисквания vs. операции на собственика
Законът за ББР формулира широк спектър от цели и приоритети на ББР. Все пак основна цел (на първо място!) е „подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средните предприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране“, т.е. провеждане на държавната кредитна политика, конкретно по отношение на малките и средни предприятия (МСП). Уточнява се (също на първо място!) основният приоритет в дейността на ББР, по-точно „предекспортно и експортно кредитиране на малки и средни предприятия“.
В ежегодните отчети на ББР основните цели и приоритети на банката са внимателно модифицирани без отклоняване от Закона.
Независимо от записаните цели и приоритети в Закона за ББР, правителствата у нас не рядко си позволяват подръчно използване на държавната ББР.
По линия на „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ (от 2015 г.) на ББР е възложено финансиране в рамките на 2 млрд. лв. (при условие, че към 2016 г. активите на ББР се оценяват на по-малко от 2 млрд.лв.!). През 2020 г. капиталът на ББР е увеличен два пъти (първо със 700 млн.лв., а по-късно – с нови 140 млн.лв.). Увеличението на капитала е предназначено за създаване на „…гаранционни програми за подкрепа на физически и юридически лица, пострадали от COVID-19, както и за закупуване от ББР на акции на Първа инвестиционна банка“ при изричното съгласие на Министерския съвет (виж също тук). Подобни дейности трудно биха се вместили в заложените в Закона за ББР цели и приоритети.
ББР не е българско творение, но е неблагоприятно побългарена.
3. Ръководство
Ръководството на ББР е двустепенно – Управителен съвет (УС) и Надзорен съвет (НС). НС се назначава от принципала (формалния собственик, който към 2021 г. е Министърът на икономиката), а членовете на УС се предлагат от принципала и формално се гласуват от НС. Членовете и на двата съвета са 3-5 души, но преобладават тричленките. За 2010-2020 г. НС е тричленен, докато УС за 2010-2012 г. е петчленен, а от 2013 г. – тричленен.
За периода 2010-2020 г. членове на тричленния НС са били общо 14 лица, а на УС – 15 лица. Средният престой на едно лице в НС за разглеждания период е 2,4 години, а в УС – 2,8 години. Мандатът за престой в ръководните органи на ББР е примерно две години и половина.
Причините за голямото текучество в ръководните органи на ББР не са нито икономически, нито финансови, а чисто политически. Подмяната на ръководния състав става по приумица на принципала, а доминиращ критерий е партийната лоялност. Ръководните постове в ББР са своеобразни оборотни служби за лица, на които управляващата върхушка дължи определена благодарност. Подобно поведение не може да води до успех нито в средно- , нито в дълго- срочен план.
4. Печалба
На Фигура 1 е представена динамиката на печалбата на ББР в сравнение с печалбата на банковата система.
Печалбата на ББР за последните десетина години (до 2019 г. включително) е колеблива, макар че за 2010-2020 г. активите й нарастват почти три пъти. Показателен е драстичният спад на печалбата през последната 2020 г. Спадът на печалбите е както в ББР, така и в банковата система като цяло. Пандемията безусловно оказва своето ограничително въздействие, но в двата случая действат допълнително причини от съществено различно естество. Банковата система отделя отчисления за попълване на фондовете за преструктуриране и схеми за гарантиране на депозитите (повече от 300 млн.лв.), докато ББР обяснява своята нетна загуба от 105 млн.лв. (записани изцяло като провизии или обратно възстановяване на провизии) като следствие от наложеното от собственика задължение за поемане на гаранции към търговските банки, които финансират пострадалите от COVID-кризата български лица и фирми.
Показателно е, че собственикът на ББР (държавата) не проявява интерес към причините за минималната и колеблива във времето доходност от своя немалък банков актив (4 млрд.лв. към 2020 г.), който му осигурява под формата на дивидент за 2009-2019 г. средногодишно по-малко от 6,5 млн.лв. За същия период показателят ROE (възвръщаемост от собствения капитал) на ББР е примерно два пъти по-нисък от средния показател за банковата система.
5. Големи експозиции
Основно обвинение към ББР, отправено от служебния Министър на икономиката Кирил Петков, е за предоставяне на кредити на осем големи предприятия на обща стойност от близо един милиард лева.
Кредитирането на големи предприятия от страна на ББР не е редно да се счита по презумпция като акт на игнориране на целите и приоритетите, записани в Закона за ББР. МСП са пълнеж на икономиката, докато гръбнакът на икономиката се формира от големите предприятия.
Подпомагането на МСП (в съответствие със Закона за ББР) може да се извършва пряко и/или косвено. Прякото подпомагане е свързано с предоставяне на директно изгодно финансиране на МСП (чрез т.нар. on-lending). Косвено подпомагане на дейността на МСП е създаването на предпоставки за икономическа експанзия и за стимулиране на пазарното търсене на услуги и продукция, предоставяни от МСП.
Големите производствени обединения са обкръжени от множество МСП, на които възлагат поръчки на конкурентна основа. General Motors, например, оперира с изключително голям брой МСП, на които задава конкретни поръчки. Ако General Motors фалира (или го няма) цялото това обкръжение от сателитни МСП ще загуби препитанието си.
В конкретния случай би било редно да се провери доколко въпросните осем големи предприятия създават поръчки за изпълнение от МСП. Дейността им от гледна точка на позицията на ББР може да се оцени позитивно, ако те създават достатъчно работа на сателитни МСП и обратно. Подобна дейност може да стимулира големите производствени обединения да се освобождават от несвойствени, но свързани производства, които да предоставят за изпълнение на МСП.
Един кит в океана по естествен начин е заобиколен от облак от малки риби, които се хранят от храната на кита. Може обаче да развъждате грамадна флотилия от малки риби, които никога няма да бъдат в състояние да сътворят голям кит.
В съответствие с годишните отчети на ББР общият размер на десетте най-големи експозиции е нарастнал от 400 млн.лв. през 2015 г. на 1107 млн.лв. през 2019 г., т.е. 2,8 пъти прираст за четири години (близо 30% средногодишен прираст). През всичките тези години фактите са били приемани мълчаливо и добродушно от собственика, който е и стимулирал предприетата от ББР практика.
6. Възнаграждения
На Фигура 2 е представена динамиката на административните разходи (по данни на БНБ) на ББР, както и на банковата система. Съществена част от административните разходи се формират от разходите за персонала. По данни от отчетите на ББР разходите за персонала през 2014 г. са 8,5 млн.лв., а през 2019 г. – 16,3 млн.лв., т.е. почти двойно увеличение за пет години, а средногодишното увеличение е от 14% (при средногодишен прираст на заплати в страната от 9%)!
Трудно е да се намери логично обяснение на посочената динамика, толкова повече при скромните крайни финансови резултати (виж т. 4). Данните обаче фигурират в отчетите, те се приемат официално, което означава и че се одобряват от собственика.
7. Вариантно решение
Това, което най-често се чува при коментарните анализи на ситуацията с ББР, е препоръката за закриване на държавната ББР. То е и най-лесното решение, но едва ли е най-доброто.
ББР притежава своеобразна специфика, свързана с междудържавните финансово-икономически взаимоотношения и взаимопощ. Да приемем, че държава А проявява интерес към финансово-икономическо подпомагане на държава Б. Удобна и приемлива възможност за подобен вид специфицирано подпомагане е използване на форми на сътрудничество между съществуващи специализирани държавни търговски банки (банки за развитие). Така става възможно отпускането на целеви междудържавни заеми чрез използване на контакти между сходни (държавни) банки за развитие, за финансово-икономическо подпомагане на определен тип кредитополучатели (например МСП) и при определени кредитни условия (изгодни лихвени проценти).
На Фигура 3 е представена динамиката на привлечените от ББР средства от междудържавни институции (в съответствие с годишните отчети на ББР). За посочения период общо 14 броя специализирани държавни и международни банки за развитие са отпускали кредитни линии на ББР. Възходящият прираст през 2017-2019 г. се дължи на приноса на две банки: (1) Германската KfW – Kreditanstalt fur Wiederaufbau и (2) Китайската банка за развитие. ББР получава от германската банка подкрепа от 196 млн.лв. през 2017 г. (които се свиват почти двойно към 2019 г.), а подкрепата от китайската банка за развитие достига 741 млн.лв. към 2019 г.
Закриването на ББР означава de facto отказ от възможността за използване на изгодни чуждестранни държавни кредитни линии (1,2 млрд.лв. към 2019 г.) в интерес на икономическия растеж. Подобен ход не може да се оцени позитивно.
Ако ви заболи нетърпимо зъб, първата мисъл е да се освободите от непоносимата болка чрез изваждането на зъба. Това обаче не е добро решение. Ако постъпвате така, не след дълго зъбите ви ще изчезнат. Доброто решение е успешното лекуване на болната част от организма.
В случая суверенът следва да изисква от формалния собственик на ББР грижовно отношение към поверената му за стопанисване публична собственост. И да търси отговорност за хищническото му използване.
8. Заключение
Има проблем с ББР и проблемът е в неговия собственик. Той е този, който оценява дейността на ББР, назначава управата му, следи формалното изпълнение на законовите постановки.
Той е и този, който следва да отговаря пред суверена за постигнати (или непостигнати) резултати.
Суверенът следва да контролира приемливото стопанисване на публичните ресурси. ББР следва да дава редовно (поне веднаж в годината, например при представянето на отчета си) пресконференции, на които да бъде обект на въпроси от страна на разследващи журналисти.
Отново журналистите са тези, които следва да търсят и да разпространяват компетентни мнения и оценки за дейността на ББР, както и да изискват обяснения от собственика за особености и за ефективността при управлението на публичните ресурси.
