Странно и много нагло поведение демонстрира концесионерът, извършващ дейността по доставянето на вода в столицата. Още в началото на регулаторния период 2022-2026 г., последен от концесионния договор, Дружеството започва безпардонно да предявява претенции за „нарушен баланс в икономическите отношения“, между него и Столична община. След няколко месечна комуникация с представителите от Столична община, чрез общинските съветници Николай Стойнев (ГЕРБ), Прошко Прошков (ГЕРБ) и Пеню Пенев (Демократична България) е изготвен доклад, в който концесионерът по безпрецедентен начин се опитва да окаже натиск на Столична община да удължи концесията с над 8 години, чрез заплахи за съкращаване на капиталовите разходи за поддръжка на системата и арбитражни дела, ако не му се удължи концесията. На това в България казваме „Храни куче, да те лае“.
Малко факти по текущата обстановка
Към момента Софийска вода все още не е представила пред Комисията за енергийно и водно регулиране своя бизнес план за периода 2022-2026 г., като крайния срок за това по закон е бил 30 юни 2021г. Не го представя, докато не се разбере дали ще й бъде удължен срока на концесията. Основният й аргумент за невнасянето на бизнес плана е, че с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, считано от 1 януари 2022г., нормата на възвръщаемост на собствения капитал за големите ВиК оператори, към които спада и Софийска вода, е вече 8.12%. Досега за Софийска вода той е бил специално фиксиран на 17% – ниво, което едва ли има някъде по света. Тази възвръщаемост има пряка връзка с всяко искане за увеличение на цената на 1 кубик вода за столичани. В момента Софийска вода обжалва пред съда това решение и не представя своя бизнес план пред КЕВР.
Тъй като по същество това отпада и нормата на възвращаемост се определя изцяло от КЕВР, изведнъж „големият кокал“ на монополиста на водния цикъл в София вече не е чак толкова голям.
Друг довод за породен дисбаланс в търговските взаимоотношения, изваден от концесионера, е че те не са си разпределяли дивидент заради „предпочитан привилегирован кредитор“. Става дума за това, че в концесионния договор е записано, че концесионерът не може да разпределя дивидент, докато не бъде погасен заемът към Европейската банка за възстановяване и развитие. Това въобще не може да бъде аргумент, тъй като е и едно от условията за поемане на самата концесия. Освен това, наскоро стана общоизвестен фактът, че Софийска вода с технологични акробатики, на ръба на закона, са заобиколили тази пречка и както вече писах, са си разпределили дивидент за финансовите 2020г. и 2021г. Машинацията се състои в това, че за да изпълнят условията на договора, те теглят кредит, с който погасяват предсрочно кредита към ЕБВР и по този начин елиминират пречката за разпределянето на дивидент, тъй като по същество те не дължат вече нищо на ЕБВР.
Някой да е чувал, че Софийска вода си разпределя дивидент? Това не е прокламирано и обществото не го знае. И до сега хората смятат, че огромните печалби, реализирани от дружеството няма да бъдат източени, тъй като са защитени от тази клауза в договора. Е „да“ ама „не“. А печалбите съвсем не са ниски. В Таблица 1 са показани печалбите на дружеството от встъпването му като концесионер.
От Таблица 1 се вижда, че чистата печалба на дружеството наближава вече 40 млн. лв. Това се дължи основно на повишенията на цената на водата, дадени с благоволението на КЕВР. Видно от таблицата е, че дружеството прибира по над 20% от всеки лев приход от вода. Средно за периода на концесиониране печалбата е 18.91% от приходите. И това естествено е следствие от вдигането на цената.
Не на последно място в тъжбите на дружеството визират международната икономическа и политическа обстановка и най вече резкия скок на цената на електроенергията. Последното е малко странно, тъй като повишението на цената й не би трябвало да влияе на дружеството, защото според хвалбите му, то си осигурява 85% от енергийното потребление чрез собствено производство от Пречиствателната станция за отпадъчни води /ПСОВ/, произвеждайки 23 395 MWh зелена енергия край Кубратово.
Какви са ултиматумите на концесионера към Столична община?
Демонстрирайки статута си на монополист, концесионерът описва два варианта за решаване на проблема с така наречения „търговски дисбаланс“. А те са съставени на принципа на „тоягата и моркова“
Първи вариант, при който той няма да получи допълнително споразумение за удължаване срока на концесия:
В него заплашително се поставя ултиматума, че в предоставения с голямо закъснение бизнес-план за последния период 2022-2026 г. ще бъдат поискани „съществено увеличаване на приходите от предоставяне на ВиК услуги“. Това на практика означава искане за рязък скок на цената на водата през този период. В допълнение, в плана те биха представили „драстично ограничаване на капиталовите разходи“, или спиране на поддръжката на системата и на заложените в третото допълнително споразумение инвестиции. Тук следва и пренебрежителната и иронична бележка за това, че „разходите за подготовка на подобна тръжна процедура и избор на нов концесионер могат да бъдат голямо предизвикателство пред общинския бюджет с оглед на инфлационните процеси и несигурност на международните пазари, последвали пандемията от COVID-19 и войната в Украйна“.
Ако това не са достатъчни доводи за Столична община, то в действията концесионерът предвижда „потенциална арбитражна процедура“, или иначе казано – съд.
Вторият вариант (онзи с моркова) е Столична община да вземе решение за продължаване срока на концесионния договор, което увеличение по закон може да бъде с до 1/3 от общия период, или 8 години и четири месеца. Условията тук са да има запазване на съотношението приходи от услуги и инвестиции, както и възможност за поемане на ангажимент за допълнителни капиталови разходи, свързани с канализационната мрежа на града. С две думи, да бъде предрешен по друг начин изходът на оспорването пред съда на нормата на възвращаемост, която в момента е обжалвана от дружеството и делото е в Административен съд – София. От Софийска вода искат съгласие за това, за да могат по подходящия и в тяхна полза начин да представят инвестиционната си програма за периода 2022-2026 г. Добавяйки и малко „мед“ в това предложение, концесионерът декларира, че „В случай на удължаване на концесията, „Софийска вода“ АД се ангажира да осъществи допълнителни строителни работи и инвестиции за поддържане и подобряване на ВиК системите и достигане на регулаторните изисквания за периода 2026-2034 г.“ Разбира се всичко това ще се случи, може би, ако бъде приета една твърда норма на възвращаемост от поне 13%.
От доклада на Столична община става ясно, че още през месец ноември 2021 г. столичният кмет е сформирал работна група с представители на всички политически групи в Столичния общински съвет, както и с експерти от Столичната общинска администрация с цел да бъде извършен анализ на всички бизнес планове във връзка с изтичащия срок на действие на Концесионния договор, както и да бъдат разгледани и подробно обсъдени на заседания на Работната група предложенията на концесионера.
От всичките умувания и анализи, които е извършила работната група са извадени следните искания от страна на Столична община:
- 11 милиона лева, вместо 10-те милиона, предложени от концесионера допълнителни инвестиции годишно, при „незначителен ефект върху цената на ВиК услугите„, което на мен ми звучи значително плашещо при сегашната цена на водата. Допълнителен довод тук от страна на Общината е, че „не са осъществени част от плановете за разширение на канализацията на гр. София по Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г.“ и има належаща необходимост от разширението на канализацията на града.
- Да се обмисли възможност за заснемане и нанасяне на съществуващите надземни и подземни активи – част от ВиК мрежата на Столична община. Явно това не е задължително изискване, след като се „обмисля възможност“.
- Във връзка с изплащането на дивидент от страна на Софийска вода (тъй като забраната вече я няма като условие) искането е той да е максимум 80% от печалбата. Като се има предвид, че 10% по принцип се отделят за законови резерви, то това искане не е кой знае какво. Сега поне е ясно къде ще отлитат парите, дошли от увеличението на цената на водата от тази социална на пръв поглед услуга.
- Концепцията, изградена от Концесионера е той да получи максимално допустимия срок след края й или 8 години и 4 месеца. В допълнение, той иска за периода 2022-2026 г. цената на водата за столичани да бъде увеличена с 11%, или до около 3.26 лв. Горчивият ни опит до момента обаче показва, че това е също доста условно и столичани пак ще бъдат прецакани. За изминалия регулаторен период цената в края на 2021г. трябваше да е около 2.76 лв., само дето в момента тя е 2.935лв. или с 6.25% над тази стойност. А и как можеш да говориш за цени и проценти, след като не си представил пред КЕВР бизнес план, който да бъде одобрен и същевременно се хвалиш, че увеличението на цената ще е най-ниското. И то без да споменаваш, че това ще ти донесе огромни приходи, тъй като си най-голямото дружество в страната.
Както вече споменах, концесионерът изисква минимална норма на възвращаемост от 13%, като тя да бъде одобрена от регулатора, като договорена минимална ставка. Срещу това концесионера поема ангажименти по копаенето на канализационна мрежа (чрез подизпълнители естествено).
За първи път в историята на концесията на Веолия се заговори за подмяна на части от водопроводната мрежа, като се предвижда подмяната на 178 км водоснабдителна мрежа. А до сега?
В годишните доклади на Дружеството дължината на рехабилитираната водопроводна мрежа винаги се окрупнява с новоизградената. Така на никой не е ясно по колко километра годишно се подменят, за да се намалят загубите на вода.
След обсъждане на представеното Четвърто допълнително споразумение и отразяване на приетите изменения и допълнения, членовете на Работната група са се обединили около предложението да бъде подготвен доклад до СОС за одобряване на това споразумение към Договор за концесия и на 24 ноември Столичен общински съвет одобрява това Четвърто споразумение.
И сега, натрапващите се изводи
1. За първи път, в доклада на Столична община се споменава, че концесионерът е започнал да си изплаща дивидент. Новина, която Столична община не е съобщавала до сега на широката общественост.
2. Концесионерът налага на Столична община условия, които са в явен ущърб на столичани. Цената няма да падне, а напротив ще се вдигне с минимум 11% в следващите 5 години (по същество 4 години) и то, след като вече липсва тежестта на каквито и да е кредити.
3. Столична община по никакъв начин не е поставила на обществено обсъждане, дали столичани са доволни от концесионера и дали са съгласни той да управлява водоснабдяването на Столицата. Неведнъж през годините столичани са изразявали своето недоволство от концесионера и само заплахата от арбитражни дела при предсрочното прекратяване на договора са ги възпирали да го изгонят.
4. Почти тайно, без знанието на потребителите Столична община одобрява такъв важен въпрос, без обществено обсъждане. Решението остава да бъде подписано от кмета на Столицата и парафирано от Комисията за енергийно и водно регулиране и този концесионер ще изнудва столичани с цени и Общи условия още 8 години и 4 месеца. И всичко това се случва почти 4 години преди края на концесионния договор.
5. От страна на Столична община не е излязла и дума за възможността да бъде намерен друг концесионер. Такъв вариант дори не е обсъждан. А и как да стане това, след като потребителите са в неведение, всичко им се представя постфактум, защото се случва четири години преди изтичането на договора.
6. В момента Концесионерът изнудва Столична община да удължи концесионния договор с максимално позволения период, който да й гарантира бъдещите печалби и при положителен отговор, да нагласи своя инвестиционен план за последния период на концесията според своите изисквания.
Доколко концесионерът изпълнява определените от КЕВР параметри за качество на услугата?
От докладите на Комисията за енергийно и водно регулиране е видно, че Дружеството регулярно не изпълнява поне 9 от най-важните показатели (от общо 30) за качество на услугата. Сред тях са:
- Непрекъснатост на водоснабдяването
- Общи загуби на вода във водоснабдителните системи, м3/км/ден
- Общи загуби на вода във водоснабдителните системи, %
- Аварии по водопроводната мрежа
- Енергийна ефективност за дейността по доставяне на вода на потребителите
- Енергийна ефективност за дейността по пречистване на отпадъчни води
- Ефективност на разходите за услугата доставяне на вода на потребителите
- Ефективност на разходите за услугата отвеждане на отпадъчни води
- Ефективност на разходите за услугата пречистване на отпадъчни води
Към тях през последните две години се прибавя и показателят „Събираемост“, който от 94.38% през 2017г. е паднал до 79.48% (за 2020 г.) и 82.13% (за 2021г.) в края на инвестиционния 5-годишен период. Няма как да повишаваш непрекъснато цената на услуга, без която човек не може и да очакваш тя да се плаща безропотно. Неизпълнението на този показател в по-голямата си част показва, че границата на търпимост вече е премината.
Какво се случва със загубите на вода в Столицата?
Като показател, едва в последните две години Дружеството почти успява да влезе в рамките, определени от КЕВР, като нива. В края на 2021г, Дружеството отчита загуби в размер на 39.99%, при зададено ниво от КЕВР 39.84%, което е отчетено като добро постижение.
По дефиниция, показателят Общи загуби на вода във водоснабдителните системи (м3/км/ден) се определя чрез съотношението между разликата на подадената вода на вход на водоснабдителна система и продадената фактурирана вода (като се изключва подадената към друг оператор вода. Това по същество е неносеща приходи вода) и дължината на водопроводната мрежа, като полученият резултат се разделя на 365 дни. Същият се измерва и в процентно отношение чрез съотношението на неносеща приходи вода и подадената вода на вход водоснабдителна система (като се изключва подадената към друг оператор вода).
Как Софийска вода намалява общите загуби?
Видно от отчетите на Дружеството е, че това става като се намалява подаваното на входа на водоснабдителната система количество вода. Това го потвърждава и анализът на състоянието на водоснабдителната система съставен от София, в който този факт се обосновава с това, че от над 10 години съществува несъответствие в нормативната уредба, според която водоснабдителните зони са определени за максимален статичен напор 8 bar, а максималното налягане във водоснабдителни системи на населените места трябва да бъде 6 bar.
Водоснабдителните зони на София са определени според нивата на съществуващите стратегически резервоари и границите на тези зони не могат да се променят. На редица територии налягането в мрежата надхвърля горната граница от 6 bar, като на места надхвърля и границата от 8 bar. Намалявайки водоподаването за Столицата, което и така няма как да бъде изконсумирано, се намалява и разликата между отпуснатата и фактурираната вода.
В допълнение, чрез новопостроените тръбопроводи, дължината на водопроводната мрежа се увеличава, като се предполага, че загуби при нея не би трябвало да има. По този начин Софийска вода си гарантира намаляване на загубите (тъй като числото в числителя намалява, а в знаменателя расте). Така без никакви усилия концесионерът си осигурява намаляване на загубите, като неглижира подмяната на остарялата водопроводна мрежа. Въпросът е защо това не е направено още в първите години на концесионерството, а се допуска дори неизпълнение на показателите за загуби ПК4а и ПК4б? Може би трябва да се усвоят едни пари за инвестиции (които влизат в исканото повишение на цената на водата) за един дълъг период, а тогава защо да се бърза – нали резултатите са налице?
От това обаче страда непрекъснатостта на водоснабдяването, друг показател, който концесионерът никога не изпълнява (не постига исканите от КЕВР годишни нива) в последните поне 5 години, тъй като водопроводната мрежа на Столицата остарява. А като не влагаш достатъчно средства в рехабилитация на мрежата – това дава своите негативни резултати.
Другите показатели, които не се постигат от концесионера са Енергийна ефективност за дейността по доставяне на вода на потребителите (ПК11а) и Енергийна ефективност за дейността по пречистване на отпадъчни води (ПК11б), които представляват съотношение между общото количество на изразходваната електрическа енергия за добив, пречистване и доставка на вода и количеството постъпила вода на вход водоснабдителна система. Съответно енергията за пречистване към водата на входа за втория показател.
При намаляване количеството вода на входа, за да не се намалява (и изпълнява) този показател означава, че енергията за кубик вода остава постоянна, тоест се неглижира дейността по подобряване ефективността на енергийните мощности. Накратко казано, имаме намаляващо число в числителя и общо взето непроменящо се в знаменателя. На концесионерът обаче „не му пука“ и за този показател, тъй като електроенергията произвеждана от ПОСВ Кубратово покрива 85% от собствените нуждина Дружеството.
Не на последно място, концесионерът не изпълнява заложените от КЕВР годишни нива на показателите Ефективност на разходите за услугата доставяне на вода на потребителите (ПК12а) и Ефективност на разходите за услугата отвеждане на отпадъчни води /(ПК12б).
Първият от тях се определя се чрез съотношението между общата сума на приходите от оперативна дейност и общата сума на оперативните разходи, отнасящи се за услугата „доставяне на вода на потребителите“. Същото е и за услугата „отвеждане на отпадъчни води“. И за двата показателя КЕВР отчита „пълно неизпълнение“ на заложените годишни нива. За да не се изпълнява този показател, а да е винаги под заложения праг означава, че оперативните (не производствени) разходи нарастват с по-висок темп от оперативните приходи, което в случая говори за недоброто управление на дружеството и раздути такива разходи. Същото се отнася и за причинно-следствените връзки за другия вид услуга.
В обобщение
Цялостното впечатление, което оставя концесионерът на водни услуги е, че той бърза да си гарантира благоденствие за още 8 години и 4 месеца
- Няма обществено обсъждане по този важен въпрос.
- Не се изчаква края на концесионния договор, който изтича след 3 години.
- Иска се удължаване на концесионния договор при неизпълнение на 30% от показателите за качество.
- Липсва анализ и становище на КЕВР.
- Близо година и половина след крайния срок не е представен бизнес план за периода до края на концесията, изтичащ през 2025 г. и така не е ясно какви са ангажиментите и дали се изпълняват задълженията от страна на концесионера през 2022г.
- Не се изчаква актуализацията за развитието на водния сектор в страната, чийто 10-годишен период приключва в края на 2023 г.
- Не се изчаква и новият закон за ВиК, съобразен с анализите за развитието на водния сектор, който все още не е приет.
Единственият възможен вариант за спиране решението на Столичния общински съвет в момента е в ръцете на Областния управител на София и евентуално с решение на КЕВР. Дали това ще се случи – предстои да разберем.
В противен случай по Никулден четвъртото споразумение ще стане почти необратимо, а от началото на следващата година столичани ги очаква нов сюрприз с цената на водата.
