С времето добиването на енергия от възпроизводими източници придобива все по-голяма актуалност. Акцентирането върху добива на този вид енергия е продиктувано от: (1) глобално-екологически императиви; (2) необходимост от намаляване на енергийната зависимост на отделните страни; (3) икономически съображения.
- Динамика
Използването на възпроизводима енергия има относително нова история. В страните от ЕС добиването на енергия от възобновяеми и биогорива през последните 30 години нараства 3,4 пъти, а за 9-те страни от Източна Европа, които преди 90-те години на миналия век са били членки на СИВ и по-късно се включват в ЕС (т.нар. страни СИВ-ЕС) увеличението е 5,5 пъти!
На Фигура 1 е представен прирастът на добивана енергия от възобновяеми и биогорива за страните от ЕС за последната декада. Разнообразието по страни е немалко и зависи от съответната странова специфика. Нашата страна се представя относително добре – темпът на прираст е повече от 50% по-висок от средния за ЕС.
Процесът на активизиране на добива на енергия от възпроизводими източници е в своята начална фаза. Съществуват основания за интензификацията му в непосредственото бъдеще, толкова повече предвид пренареждането на глобалните икономически приоритети в контекста на нарастващото противопоставяне между отделните страни в света. То действа като мощен стимул, но екологично чистият аспект на енергодобива е осъзнат и в т.нар. временен инструмент за подпомагане на възстановяването в ЕС, условно етикиран като „СледващоПоколениеЕС“ (NextGenerationEU).
Делът на енергийния добив от възобновяеми и биогорива в наличната енергия за крайно потребление в страните от ЕС последователно нараства (Фигура 2). За последните две десетилетия този прираст средно за страните от ЕС се оценява на 17 процентни пункта, като се отчита известно ускоряване през втората декада. По този показател България поддържа близка дистанция до средната динамика на процеса за ЕС. При около една трета от страните в ЕС въпросният дял доближава половината от крайното енергийно потребление през 2020 г. (70% в Швеция!). Фиксира се немалка вариация между отделните страни, която подсказва за възможностите за ускоряване на процеса.
Фигура 1 и Фигура 2 показват, че у нас съществува потенциал за по-нататъшно абсолютно и относително ускоряване на добива на енергия от възобновяеми източници и биогорива. В това отношение предвидените стимули в Националния план за възстановяване и развитие (програма „Зелена България“) могат да се оценят като уместни, навременни и изпълними.
2. Макроикономическата политика като наука, но и като изкуство
Развитието на добива на енергия от възпроизводими източници у нас демонстрира възможностите и силата на умело формулираните и използвани стимули на национално равнище, подкрепени от законодателна инициатива. Инвеститорите реагират на стимули, но при задължителна паралелна субективна преценка и съпоставка, както и на това, което в своята цялост може да се нарече (следвайки Нобеловият лауреат Р. Лукас) рационални очаквания. Тогава, когато макроикономическото управление съумее да усети пулса на времето, да оцени адекватно вероятната перспектива, както и инвеститорските интереси, тогава управленските импулси дават очакваните резултати. Подобно съчетание е форма на желана комбинация и съвместяване на законодателна инициатива, от една страна, и на инвеститорски преценки, от друга.
В конкретния случай макроикономическото управление може да се определи и като своеобразно изкуство. То не се удава лесно и нашата собствена практика изобилства от негативни примери.
Пресен образец за съвременна неудачна управленска практика у нас е злоупотребата от страна на правителството с т.нар. помощи и компенсации, свързани с прираста на енергийните цени. Цените на енергията се увеличиха и ще се увеличават и то е неизбежно. В такава ситуация както потребители, така и особено производители, следва да се адаптират към променящите се условия и да съумеят да пригодят своите производства и потребление в хармония с новата реалност. Такъв е основният императив на пазарната икономика. Функция на правителството е да създава и да поддържа стимулиращи законодателни условия за движение в правилна посока, а не да се ангажира с непривични дейности, нерядко продиктувани от популистки стремежи.
Правителството би могло и би било редно да компенсира потърпевши слоеве от производители единствено при затруднения с временен характер, за преходно туширане на неочаквано възникнала проблемна ситуация, при това при изрично дефинирана ангажирана преценка за временното действие на затрудненията. Ако затрудненията имат траен и системен характер (справка енергийната криза от втората половина на 70-те години на ХХ век, както и финансово-икономическата криза от 2007-2008 г.), тогава подобна компенсационна макроикономическа политика е вредна по своята същност. Тя поражда неоправдани очаквания в различни производствени сектори, които се материализират в предозирани и настоятелни компенсационни изисквания. Не това е начинът за адаптиране към променената реалност и за асимилиране на трайни шокови въздействия. Практиката познава и науката препоръчва единственото адекватно икономическо поведение – творческо начало на субективния фактор, изобретателност, търсене на ефективни контраварианти.
Нобеловият лауреат Фр. Хайек определя конкуренцията като училише за ефективност, а американският икономист Х.Мински допълва, че кризите в пазарната икономика са периодични и принуждават за превключване към по-висока и по-ефективна степен на социално-икономическо развитие. Както потребители, така и особено производители следва да са наясно с тази конкретна специфика на прогресивната капиталистическа икономика, да се съобразяват с нея и своевременно да предприемат мерки за успешна адаптация.
Негативен пример на макроикономическа управленска реакция е и въвеждането на плосък данък у нас, което се оправдаваше основно с т.нар. ефект на просмукване (trickle-down theory). В съответствие с този теоретично формулиран ефект предоставянето на по-голяма парична маса на разположение на инвеститорите ще стимулира икономическия растеж, респективно ще повиши жизненото равнище на населението. Речено-сторено, крупните индустриалци натрупаха финансови ресурси, но по едни или други съображения решиха (и решават) да инвестират не в своята собствена страна, а да изнасят капиталите си в чужбина. В този случай макроикономическото управление не съумя да оцени правилно и да предвиди икономическите последствия и бъдещия икономически дизайн в контекста на предначертаната законодателна конструкция.
3. Енергийната (не)зависимост
Интензификацията на добива на енергия от възпроизводими източници корелира пряко със степента на енергийна (не)зависимост на страната. Възпроизводимите енергийни източници са неизчерпаеми и добивът на енергия от подобен вид източници съдейства за безпроблемно задоволяване на вътрешните енергийни потребности.
На Фигура 3 е представена енергийната зависимост на страните от ЕС за 2020 г. Информацията се подготвя и следи от Eurostat. Индикаторът показва степента, в която икономиката разчита на енергиен внос за задоволяване на вътрешните си потребности. Той се пресмята като отношение между нетния енергиен внос (разлика между внос и износ на енергия) и брутната налична енергия, като и двата показателя са оценени в натурални единици.
Енергийната зависимост у нас към 2020 г. се оценява на под 40% и тя е една от ниските за ЕС. Преобладаващият брой страни в ЕС са в значително по-голяма степен енергийно зависими. Открояват се немалко страни, при които енергийната зависимост е повече от две трети, а в трите страни Малта, Кипър и Люксембург тя е над 95%!
Разположението на страните на Фигура 3 показва, че при условията на война на Русия в Украйна и потенциално рязко редуциране на руския енергиен внос България няма основания да бъде третирана като силно потърпевша и да претендира за по-специално отношение. Много повече е редно да се търсят алтернативни възможности (а такива безусловно са налични – както ендогенни, така и екзогенни) за компенсиране на евентуалния дефицит, отколкото да се представяме като изключително силно засегнати, вкл. и да роним просяшки сълзи. Енергийната зависимост на България е спаднала от 63% в началото на 90-те години на миналия век до 38% три десетилетия по-късно (снижение от 25 процентни пункта!) и екстраполирайки очертаната тенденция можем да очакваме чувствително по-нататъшно снижение, подкрепено от адекватни макроикономически решения.
4. Заключение
Чувството е приятно и гъделичка себелюбието: По отношение на използването на възпроизводима енергия не сме на опашката в ЕС!
Наивно е да мислим, че сме вързали и завързали. Проблемите са дългосрочни и нетривиални за приемане на адекватни решения най-вече на макроикономическо равнище. Атомната електрическа централа у нас безусловно съдейства за приличното състояние на енергийната ни (не)зависимост, но самата тя е екзогенно зависима при функционирането си. Факт е, че слънцето пече жестоко покривите на безбройните ни блокови жилища, както и на вили и къщи, и този пек остава неоползотворен за населението, нещо повече – създава допълнителни енергийни проблеми с охлаждане. Навлизането на електромобилите все още е на първоначален етап и има много да се желае за ускоряване на темповете на разпространение. И още, и още…
Най-важното е да се разбере необратимостта на процеса на използване на възпроизводими енергийни източници и своевременна адаптация към променените и променящи се условия. И тук ролята на макроикономическото управление е решаваща и неотменима.
