Публикуваме коментара на Ричард Ран[i] с негово разрешение, в превод на доц. Красен Станчев…
Елон Мъск тъкмо задмина Бил Гейтс и Марк Цукърбърг и стана вторият по богатство човек в света след Джеф Безос. И на четиримата богатството им е над 100 милиарда щатски долара.
Предполага се, че в САЩ живеят приблизително 834 милиардера с общо богатство, оценено на 3.5 трилиона щатски долара – съвсем малко по-малко от БВП на Германия, но повече от БВП на Индия, Великобритания или Франция. А пък дефицитът във федералния бюджет на САЩ през тази година ще бъде приблизително 3.1 трилиона щатски долара. Иначе казано, ако общото богатство на милиардерите бъде конфискувано, сумата ще покрие дефицита само за около година.
Според „Форбс“ в САЩ живеят приблизително 18.6 милиона милионера. Мнозина могат да си представят колко е един милион, но един милиард са хиляда милиона и е трудно дори да си представиш колко е това.
„Нечестно“ ли е някой да има толкова много пари?
Правоверните комунисти биха излезли с аргумента, че „честно“ би било „от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“. Тоест, те биха търсили равенство в доходите. Многохилядните опити да се постигне равенство в доходите винаги са се проваляли, независимо дали това са опити на малки групи доброволци, на експериментални общини като „Нова хармония“ в щата Индиана, или на държави като Съветския съюз.
Ако всеки получава колкото другите, без да се отчитат усилията и приноса, малцина ще покажат усърдие и икономиката ще се срине.
В другата крайност е възгледът, че богатството се разпределя според правото на „богоизбраните“, чрез което абсолютните монарси (и много диктатори) оправдават тяхното извънредно или всеобщо, иззето от всички, богатство. Не малко монарси и диктатори са загубили главите си, когато онези, които имат по-малко, не се съгласяват с божествената им надареност.
Повечето американци вярват в равенството на възможностите, но не задължително в равенството на резултата от тяхното използване. Но какво точно е равенство на възможностите, е предмет на безкрайни спорове.
Например: имат ли белите несправедливо предимство пред другите раси?
Покойният Стив Джобс беше много по-възхваляван, че е дал на света първия масово продаван компютър, Макове, айпади и айфони, които неимоверно повишиха ефективността на работата или просто доставяха удоволствие, отколкото че е извънредно богат. Трудно е да не уважаваш Елон Мъск за неговите инженерингови, научни и управленски прозрения. Той изгради само за няколко години Тесла от една идея, за която критиците казваха, че е неприложима, до може би най-високо ценената от капиталовите пазари автомобилна компания в света.
Още по-възхитителна е създадената от него СпейсЕкс – най-иновативната космическа компания, която за пръв път успя да постигне почти невероятния подвиг да върне обратно на Земята ракета носител и да я приземи невредима на предварително посочена малка площадка и сега прави това вече рутинно. Господин Мъск се оказа способен на превърне научния си и предприемачески гений в 100-милиардно предприятие. И вероятно повечето хора в Америка по-скоро си мислят „браво на него“, отколкото „качете го на бесилото“, защото е много богат.
Първият в Америка супер богат човек, натрупал състояние, което в днешни пари е равно или надвишава това на сега изникналите супер богаташи, е Корнелий Вандербилд (живял от 1794 до 1877 година). Като тийнейджър той започва да превозва хора от Стейтън Айлънд до Манхатън. Той е един от първите, които използват парна машина за задвижване на кораби и е създател на големи корабни компании. След това преминава към строителство на железни пътища и железопътни компании, и е собственик на много от тях, включително Ню Йорк Сентрал.
Някои от деловите му похвати биха били незаконни днес – и това е добре. Но той изгражда съществена по размери транспортна инфраструктура, която облагодетелства мнозинството американци, защото силно намалява транспортните им разходи.
Един от преките наследници на Вандербилд днес е говорителят на СиЕнЕн Андерсън Купър. Негова майка е Глория Вандербилд – дама от висшето общество. Корпоративната култура на СиЕнЕн е против „привилегиите на белите“. Та тази телевизия наема един много богат, привилегирован и много бял мъж, средно талантлив и му връчва политическо предаване в най-гледането време, за да смачка рейтингите на по-талантлив водещ по същото време всяка вечер по ФоксНюз.
Господин Купър търси опрощение като поддържа политики и политици, които биха вдигнали данъците и въвели повече регулиране за предприемачите. Ако неговите собствени предци са били подложени на същите политики, семейното състояние никога не би било създадено и Андерсън Купър може би сега щеше да продава коли втора ръка в Статън Айлънд.
Синовете и дъщерите на много от успешните чернокожи американци днес са много по-привилегировани от хлапетата от бедни бели семейства от Апалачите. В САЩ има повече чернокожи милионери, отколкото в цяла Африка. Голямата разлика е в институциите и доброто управление.
Защо толкова много свръх-богати хора подкрепят вдигането на данъците и демократките, които се застъпват за тази политика?
Ако се вгледате внимателно, повечето от предложените повишения на данъците от бившия вицепрезидент Джо Байдън и други демократи са облагане на процеса на забогатяване, не толкова на вече забогателите. Господин Байдън казва, че неговите предложения за данъчни реформи са само за хората, чийто годишен доход е над 400 хиляди долара. Но предполагаемите приходи са крайно недостатъчни, за да покрият предложените от него увеличения на правителствените разходи.
Едно от многото предимства да си богат е възможността да избираш в какво точно да получаваш дохода си и да избираш къде да се регистрираш за данъчни цели. Довиждане, Ню Йорк, добре дошли в Маями. Високото данъчно облагане на богатите никога не докарва обещаните приходи в държавния бюджет. Но пък пречи на създаването на капитал, работни места и стопански растеж. На онези, които се тревожат за наследеното от много предишни поколения богатство, историята доказва, че повечето големи състояния биват пропилявани за поколение-две и без помощта на правителството.
Вгледайте се в новото поколение американски предприемачи: те представляват всяка расова, религиозна, етническа или полова група. Поздравете ги и се радвайте на успеха им, съзнавайки, че никой от тях не е вечен.
[i] Ричард У. Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и невероятно успешни производства. У нас той е известен още и като организатор, заедно с Роналд Ът, на група доброволни консултанти на Американската търговска палата по набелязване на реформите от централно планиране към нормална икономика в Унгария и България през 1990 г. Виждането на реформите за България е направено по покана първото правителство на Андрей Луканов, разходите на групата са покрити от Джон Крибъл.
За повече подробности може да се прочете книгата на Красимир Лаков „Преходът, който не стана така, както бе замислен“ или да се гледа едноименния документален филм на същия автор.
Статията е за първи път публикувана на 1 декември тази година във Вашингтон Таймс и Института за глобален икономически растеж. Преводът на статията е дело на Красен Станчев
