Войната Израел-Хамас драсва клечката на цената на петрола, дали това ще бъде моментен силен пламък или ще предизвика експлозия? Златото и доларът могат да извлекат полза от нея, коментира capital.fr*…
Войната между Израел и Хамас е обявена. Въоръжени палестински бойци нападнаха брутално Израел този уикенд. С изстрелването на хиляди ракети и след това с проникването на израелска територия, тази „добре обмислена и брутална“ атака кара човек да вярва, че войната вероятно ще „продължи много дълго време“, предупреждава Джон Пласард, инвестиционен специалист в Mirabaud Banque, който подчертава, че реториката на израелските и палестинските лидери „отбелязва сериозността на сблъсъците“.
Бенямин Нетаняху направо заяви, че Израел е в състояние на война, докато израелският министър на отбраната, който разреши свикването на резервистите, посочи, че войските ще бият врага „навсякъде“. От друга страна, палестинският президент заяви, че неговият народ има право да се защитава срещу „терора на заселниците и окупационните войски“. „Това е денят на най-голямата битка за прекратяване на окупацията на земята ни“, добавя военен командир на Хамас. В този контекст на рязко нарастващо геополитическо напрежение, фондовият пазар е поставен пред множество рискове. Обратно, цените на златото, петрола и долара биха могли да извлекат полза в тази предизвикваща безпокойство ситуация.
Когато една война започне изненадващо, въздействието ѝ върху фондовия пазар в исторически план е негативно
В светлината на историята, акциите, котирани на борсата, са склонни „до голяма степен да игнорират“ геополитическите конфликти. Ако вземем примера със Съединените щати, дори в случай на сериозна ескалация, опитът показва, че въздействието върху основите на икономиката или върху печалбите на котираните компании е много ограничено, отбелязва Джон Пласард, който подчертава, че по време на Втората световна война Dow Jones е показал впечатляващо здраве, като е бележел ръст от средно 7% годишно в период, белязан от смъртта на десетки милиони души. Проучване на Швейцарския финансов институт обаче показва, че в случаите, когато няма предвоенна фаза (с други думи, когато войната избухне изненадващо), акциите, котирани на борсата, проявяват тенденция да реагират негативно в началото на конфликта. Светкавичната атака на Хамас обаче очевидно изненада Израел, тъй като разузнавателните служби не бяха забелязали нищо…
Съществува опасност от възможен скок на петрола, като този от 1973 г., който доведе до дълги постни години на борсата
Шарл Гав, президент на консултантската компания Institut des Libertés, прави паралел между войната Израел-Хамас и тази от деня на Йом Кипур, която избухна точно преди половин век. Тогава арабските въоръжени сили, водени от Египет и Сирия, нападнаха Израел. И тъй конфликтът бързо приключи, ОПЕК осъди американската подкрепа за Израел и веднага взе решение за ембарго върху износа на петрол за западните страни. Тогава цената му рязко скочи нагоре (първият петролен шок от 70-те години), като по този начин отприщи инфлацията.
В резултат на това се стигна до „най-дълбоката рецесия след Голямата депресия“, припомня Шарл Гав, със срив на фондовите пазари по целия свят, както и скок на безработицата и бюджетните дефицити. Петролното ембарго от 1973 г. имаше ясно изразено отрицателно въздействие върху икономиката. И то предизвика най-големия срив на американските акции (след което възстановяването им беше много бавно) от Втората световна война насам.
След атаката на Хамас срещу Израел петролът повиши цената си, но засега този ръст е ограничен
Петролът надига глава. Цената му остана стабилна миналата седмица поради опасенията за световния икономически растеж, кървавата атака на Хамас срещу Израел през последните дни обаче я накара отново да тръгне нагоре. Този скок остава ограничен за момента, но не е задължително, че това утре няма да се промени. Преди атаката срещу Израел цената на петрола понесе сериозни сътресения на финансовите пазари (отражение на опасенията за световното търсене на черното злато) и на перспективата за едно споразумение (договорено от Съединените щати), според което Саудитска Арабия ще признае Израел и ще се ангажира да увеличи производството си преди 2024 г., пише WisdomTree.
Атаката на Хамас срещу Израел обаче спря низходящата тенденция в цената на петрола, която започна от достигнатия връх от 98 долара за барел (сорт Брент) след летния скок. Трябва да се каже, че този нов тревожен конфликт увеличава геополитическия риск в Близкия изток, което надува цените на петрола, като се има предвид важността на региона в производството на въглеводороди, отбелязва WisdomTree, тъй като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Ирак и Кувейт, едни от най-големите производители на петрол, се намират близо до зоната на военните действия.
Съществува опасност Иран да бъде нападнат от Израел, което крие опасност от подновяване на напрежението около петрола
И с откритата подкрепа на Иран за Хамас, тази страна (също важен производител на петрол, седмият най-голям в света с годишно производство от 3,3 млн барела дневно през 2022 г. и с доказани петролни запаси, които го поставят на 4-то място в света), вероятно ще бъде атакувана от Израел (традиционен съюзник на САЩ), предупреждава WisdomTree, като твърди, че възможностите на Техеран да увеличи производството си на петрол ще бъдат поставени под въпрос (всъщност именно разговорите със Съединените щати относно ядрената програма на Иран позволиха на Техеран да увеличи износа си на петрол).
На този етап рискът от рязко покачване на цената на петрола изглежда сравнително ограничен, преценява Apicil Investment Solutions, за която възобновяването на напрежението все пак е „неизбежно“, особено след неотдавнашното рязко спадане на цената на суровия петрол. Трябва да се каже, че долната част на кривата беше достигната вчетвъртък и петък, 5 и 6 октомври, когато тя доближи границата от 81-83 долара, което говори в полза на предстоящ скок нагоре.
Притеснително е, ако цената надхвърли 100 долара
Повишаване с 10 долара на цените на петрола би породило нови опасения относно инфлацията, докато по-значим скок от над 100 долара за барел сорт Брент би се отразил върху перспективите за ръста на икономиката, предупреждава Apicil Investment Solutions.
Златото, доларът, швейцарският франк и йената могат да извлекат полза
Войната (и заплахата от война) традиционно водят до поскъпването на долара. Периодите на въоръжени конфликти (или силно напрежение) също като цяло надуват платната на йената и швейцарския франк, традиционните валути-убежища за международните инвеститори. Златото, което също се счита за сигурно убежище, е „исторически най-големият печеливш от въоръжените конфликти и международното напрежение“, отбелязва Джон Пласар. Кралят на ценните метали беше предпочитан по време на Иранската революция от 1978 г., след това през 1979 г. по време на войната между Иран и Ирак, нахлуването в Афганистан от Съветския съюз и кризата със заложниците в Иран. По същия начин цената на златото скочи по време на войната в Персийския залив от 1990 г. Атаката от 11 септември 2001 г. срещу кулите-близнаци и нахлуването на Съединените щати в Ирак през 2003 г. също благоприятстваха скока в цената на златото.
Какво ще бъде движението на инфлацията и на курсовете на държавните облигации
В исторически план държавните облигации от страни, считани за „солидни“ (САЩ, Германия и др.), действат като убежища в случай на военно напрежение и опасения за икономиката, както е в момента. В резултат на това техните цени остават устойчиви, докато лихвените проценти по дългосрочните ценни книжа (доходността на държавните облигации), които се движат в обратна посока, имат тенденция на спад. Това видяхме този понеделник с доходността на 10-годишните американски облигации. С една забележка обаче. В случай на скок на военните разходи, бюджетният дефицит и държавният дълг също могат да се увеличат, което на теория би довело до възходящо движение на лихвите по дългосрочните ценни книжа.
По същия начин, в случай на взрив на цените на петрола, инфлацията също рязко ще скочи. Това може да накара ЕЦБ и Фед да запазят твърдите си позици по отношение на основните лихвени проценти и да окажат ключова подкрепа за дългосрочните лихвени проценти. Скок в цените на петрола обаче би имал силно влияние върху растежа, което, поне на теория, има обратно въздействие върху дългосрочните лихвени проценти…
В случай на по-нататъшна ескалация на конфликта между Израел и Хамас, петролът (наред с вного други) може да запише „нови върхове“, предупреждава Джон Пласар. Според Goldman Sachs при краен сценарий, белязан от удари върху ядрените съоръжения на Иран от Израел (сценарий, чиято вероятност да се случи е 20% според американската банка!), петролът може да стигне доста над 150 долара на барел. Тогава централните банки ще бъдат поставени в неудобно положение, разкъсвани между необходимостта да намалят инфлацията и да използват стимули в подкрепа на икономическия растеж…
*Превод Георги Саулов
