Един от лайтмотивите на новото ни правителство е съкращаване на обществената администрация. Този въпрос стои неизменно в началото на наредбата от предстоящи неотложни задачи на почти всяко стартиращо управление, но постепенно отстъпва в ранжирането. Специалисти и експерти периодично поглеждат към обществената заетост и към заплащането на труда там, като акцентират върху необходимостта от повишаване на ефективността на заетите лица в сферата на обществените услуги и дейности, но резултатите остават незадоволителни.
На Фигура 1 е представена динамиката на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в частния и в обществения сектор, по тримесечия, за 2013-2021 г.
Това, което прави непосредствено впечатление е взаимното допълване във форма „рибен силует“ на динамиката на заетостта в двата сектора. Мащабите на промените в двата сектора са различни поради действащи странични фактори (като например активната емиграция), но зависимостта е ясно изразена. Намаляването на наетите лица в обществения сектор корелира с нарастване на наетите лица в частния сектор и обратно.
Набива се на очи и зависимостта между заплащането на труда в двата сектора (Фигура 2). Там процесите вървят паралелно, като заплащането в обществения сектор непрекъснато превишава тази в частния сектор.
Както при заетостта, така и при заплащането на труда, определящи са особеностите на макроикономическата политика. Правителството решава дискреционно какво да бъде заплащането на труда в обществения сектор, както и каква да бъде заетостта там. Проблемът е, че със своите решения правителството въздейства върху частния сектор както по отношение на заплащането на труда, така и по отношение на заетостта.
Свиването на заетостта в обществения сектор се оказва трудна за изпълнение задача. В началото на века в обществения сектор са наети близо милион души. В рамките на следващите 17 години въпросната заетост слиза до около 540 хил. души (за което съдейства в решаваща степен приватизацията), но в следващите четири години тенденцията се обръща. Почти като закономерност се забелязва нарастване на заетостта в обществения сектор в първото тримесечие на годината, след което следва обрат. Видимо особеностите на планирането и на финансирането на заетостта предопределят подобна динамика. В началото на годината следва да се попълнят планирани бройки, за да се оправдаят предвидените средства, по-нататък следва свиване на обществената заетост, свързано с икономия от работна заплата и раздаване на годишни премии.
Специфична е ситуацията след първото тримесечие на 2020 г., когато избухна пандемията Covid-19. Заетостта в обществения сектор (който включва и държавните производствени предприятия) остава стабилна, дори се повишава, докато наетите лица в частния сектор се съкращават с близо 100 хил. души. Частният сектор се освобождава от излишна заетост, но общественият сектор остава непокътнат. Въпросът, който виси във въздуха е: За сметка на какво? Решението на пандемичния проблем не е и не може да бъде в намаляване на ефективността на производството, включително и най-вече – на държавното.
Посочената динамика кореспондира със заплащането на труда в двата сектора. Средната месечна заплата на наетите лица в държавни и общински фирми и в бюджетната сфера през първото тримесечие на 2019 г. е 1340 лв., докато една година по-късно вече е 1570 лв., т.е. в рамките на пандемичната година тя нараства с 17%! Частният сектор чувства и изживява натиск, който води до прираст на средномесечните заплати в сектора от 1310 лв. през първото тримесечие на 2020 г. на 1426 лв. година по-късно, т.е. фиксира се прираст на заплатите в частния сектор от 9%!
Чувствителният прираст на заплатите става при условие, че изживяваната пандемия редуцира БВП през 2020 г. с 4,4%! Подобна динамична комбинация не се свързва със здравата икономическа логика, създава монетарно напрежение, последствията от които не могат да закъснеят, минимум чрез допълнително подхранване на инфлационен прираст.
Движението на заетите лица в държавното управление следва описаната по-горе особеност (Фигура 3). Прави впечатление неустойчивият брой на заетите лица в държавното управление, което е трудно да се обясни от позициите на конкретната работна специфика. В частния сектор има ясно изразен сезонен елемент, който се откроява на Фигура 1, но при държавното управление не съществуват основания за действие на каквато и да е сезонност. Единствено обяснение за наблюдаваните чувствителни колебания остава вътрешноконюнктурната игра, свързана с движение на зависими лица и упражняване на власт в личен и групов интерес.
Заключение
Правителството разполага с реални възможности за въздействие върху заплащането на труда и заетостта в частния сектор, респективно в цялата страна, основно чрез управление и регулиране на обществения сектор. Въздействията са икономически, а не административни. Това повишава отговорността на правителството, което е редно да си дава ясна сметка, че неговите действия в конкретната област са свързани със съпътстващи ефекти, които водят до съществени социално-икономически изменения, а и нерядко – до деформации. Приятно е да раздаваш подаръци, които някой друг плаща и да виждаш искряща благодарност в очите на млади момчета и момичета, но следва задължително да оценяваш реалните разливащи се в непосредственото бъдеще последствия.
Държавната служба не е безгрижна, неангажираща и безплатна хранилка. Тя е и трябва да бъде отговорна дейност с далеч отиващи последствия.