2021 година беше белязана от инфлацията и скока на цените на енергията. Причините за това увеличаване са разнообразни: метеорологичните условия в Европа, които доведоха до слабо производство на ветрогенераторите; икономическото възстановяване и енергийният преход, по специално в азиатските страни, които започнаха да заменят въглищата с газ; да не забравяме и геополитическите сътресения. В резултат, през 2021 г. цената на газа достигна рекордно ниво в Европа, а цената на електроенергията се увеличи осем пъти.
Какви са възможните решения за държавите и за потребителите, анализират експерти пред RFI.
Понастоящем полето за действие е стеснено, а перспективите – неясни. „Има фактори, които действат в обратната посока, т.е. трудно е да имаш ясна представа какви биха били цените през първото тримесечие на 2022 г.“, обяснява Патрис Жофрон, професор по икономика в Пари-Дофин. Движението на цените през следващите месеци ще зависи частично от това колко сурова ще е зимата в северното полукълбо. Въздействието на Омикрон върху икономиката може също да окаже влияние. Ако икономическата активност намалее, търсенето на енергия ще спадне и това може да повлече цените надолу.
Замразяване на цените
Полето за действие е прекалено тясно, особено за европейците, които са това, което се нарича „price takers“, т.е. приемат цените като даденост, припомня Тома Пелерен-Карлен, директор на центъра по енергетика в Института Жак Делор. Цените зависят от предлагането и следователно от производството, което страните-производителки са склонни да направят, и от световното търсене, което „основно се определя от страни като САЩ, Китай и други страни от Юго-Изтока“.
Една от малкото възможности, които Тома Пелерен-Карлен предлага е да се предоговаря. „Едно от нещата, които може да бъде направено и което вече Европейският съюз частично се опитва да прави, най-вече по въпроса за газа, е да се намери споразумение с нашите партньори за увеличаването на техния износ. Норвежците се съгласиха, алжирците са на крачка да го направят, САЩ на Джо Байдън все още не отговарят, Русия отговори отрицателно като намали износа си за Европейския съюз“.
Използването на стратегическите резерви има умерен ефект
Разглежда се и друга възможност, която да доведе до увеличаване на предлагането и ограничаването на прегряването. САЩ, в които цените на бензина направо се взривиха, Китай, Индия и Япония започнаха да черпят от стратегическите си петролни резерви.
Това е средство, което не може да убеди Патрис Жофрон: „Това в някаква степен е изстрел от пушка с един патрон, която не може да бъде използвана повторно. Идеята е да се изпрати сигнал на пазара. Но ефектът от тази мярка е силно ограничен, тъй като стратегическите резерви от петрол в страните вносителки от ОИРС стигат за три месеца. Това не е нищо, но не може съществено да измени картината. Между другото, що се отнася до газа, в момента резервите в някои части на Европа са по-малки, отколкото в началото на предишните зимни сезони. Това също е повод за притеснение“.
Европейската комисия, по искане на Испания, Гърция и Румъния, предложи създаването на механизъм, който да позволява групово купуване на газ.
За страните вносителки най-простото политическо краткосрочно решение е замразяване на цените. Редица правителства, като тези на Италия, Франция, Испания, замразиха или ограничиха покачването на цените, включително и посредством намаляването на акцизите.
Например във Франция, през февруари, цената на електроенергията ще се повиши с 4%. Без държавна намеса увеличението би достигнало 20%. Но това може да предизвика вторични ефекти. Някои електроенергийни оператори (частни доставчици на електроенергия до домовете на дребните потребители) няма да могат да издържат дълго време. Трябва да бъдат подпомогнати, за да успеят да преминат през този труден период най-вече от гледна точка на ликвидността. А някои от тях рискуват дори фалит.
При всички положения, повишението ще се състои по-късно. Ако не през 2022 г., то през 2023 г. Междувременно правителството ще трябва да намери необходимите заеми, за да позволи на операторите да издържат. Надеждите бяха, че това няма да струва на хазната повече от 4-5 млрд. евро. Днес оценките се приближават до 8-10 млрд. евро.
Енергийна ефективност
Според Жак Парсбоа, професор в университета в Монпелие, решение за потребителите би могло да бъде връщането към дългосрочните договори. Това би позволило стабилизирането на цените, защото, трябва да припомним, че само преди година под въздействие на кризата цените бяха паднали до твърде ниски нива.
Друго краткосрочно решение за избягване на ценовия шок е промяна на навиците при потреблението на енергия.
Най-добрият отговор, според Патрис Жофрон, е енергийната ефективност. В това отношение изключителна важност има добрата топлоизолация на жилищата. Това ще доведе общо до по-малко потребление на енергия и съответно по-малка зависимост от ценовите шокове.
Но поради невъзможност винаги да се приложи енергийната ефективност, друго средство би могло да бъде ограничаването на потреблението, най-вече от домакинствата, които са „енергийно слаби“. Енергоемките предприятия могат също да поемат част от удара. Заводът Nyrstar d’Auby в северна Франция, последният останал в страната производител на цинк с 300 работници, ще бъде затворен през януари за поне два месеца. Най-големият производител на алуминий Aluminium Dunkerque съкрати съществено производството си.
Да се отървем от изкопаемите енергийни източници
В по-дългосрочен план решение, поне за страните-вносителки, е промяната в характера на потребяваната енергия, обяснява Тома Пелерен-Карлен. „Единственият изход да излезем от кризата с изкопаемите енергийни източници е да се откажем от изкопаемите енергийни източници. Това е типичен случай, при който интересите на икономиката и екологията съвпадат“.
Идеята е „да се намерят много бързо решения за икономия на енергия и за производство от възобновяеми енергийни източници и от атомни централи за тези страни, които изберат да поддържат и развиват ядрената енергетика“.
Трябва да се има предвид, че прилагането на всички тези решения изисква време. Изграждането на соларен парк изисква две години, на парк с ветрогенератори – 5 години, на нова атомна централа – 10 години и, ако всичко върви добре, вече сме изостанали с 20 години.
В по-краткосрочен план Тома Пелерен-Карлен смята, че може да се пристъпи към използването на слънчеви панели за подгряването на водата. „Това е много развито в някои страни като Австрия и Израел. Тази възможност не е за пренебрегване като се има предвид, че на подгряването на водата се падат 15% от консумираната електроенергия в жилищните сгради“.
„Газът, който се получава от зелените отпадъци или водородът могат също да бъдат част от решението“, добавя Патрис Жофрон.
Превод Георги Саулов
