Защо цените на енергията нараснаха по-слабо по време на войната с Иран, отколкото след руското нахлуване в Украйна, анализира публикация в блога на ЕЦБ, кято заедно с това сравнява двата периода и обяснява ролята на пазарните буфери, търсенето и конкуренцията за доставките на втечнен природен газ (LNG).
Войните в Украйна и Иран доведоха до сериозни сътресения на енергийните пазари и съответно до повишаване на цените на енергията. Въпреки това двата шока се различават съществено както по своя мащаб, така и по въздействието си върху пазарите. Най-забележителното е, че макар прекъсванията в световните доставки на петрол и природен газ да са значително по-големи по време на конфликта с Иран, повишението на цените досега остава сравнително ограничено. За да обясни защо, настоящата публикация разглежда динамиката на пазарите на енергийни суровини.
Войната с Иран доведе до много по-сериозни нарушения в доставките на петрол
Военните удари между Съединените щати, Израел и Иран в края на февруари 2026 г. доведоха до затварянето на Ормузкия проток. Това прекъсна транзита на около 20 милиона барела петрол дневно, което се равнява на една пета от световните доставки. Макар че тръбопроводните мрежи на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства частично смекчиха последиците, конфликтът все пак доведе до средна загуба на доставки от около 14 милиона барела дневно, или 14% от глобалното предлагане на петрол.
За сравнение, войната в Украйна намали доставките само с около 1 милион барела дневно, или приблизително 1% от световното производство, тъй като по-голямата част от руските 10 милиона барела дневно продължиха да достигат световните пазари въпреки наложените санкции.
Мащабът на сегашното прекъсване е безпрецедентен. Въпреки това реакцията на цените на петрола през 2026 г. е изненадващо сдържана. Една от причините вероятно е очакването, че недостигът на доставки ще бъде временен. Според историческия опит подобно по размер прекъсване обичайно би довело до поскъпване на петрола с около 105%..
И все пак към началото на юни цената на петрола достигна едва около 94 долара за барел, което е 29% над нивото отпреди конфликта, след като се понижи от първоначалния пик от над 50%. За сравнение, след руското нахлуване в Украйна цените също се покачиха с около 30% в най-високата си точка – сходна реакция въпреки многократно по-малкия шок в предлагането. И тогава поскъпването беше краткотрайно, като до август 2022 г. цените вече се бяха стабилизирали на по-ниски равнища.
Подобна картина се наблюдава и на пазара на петролни фючърси, където възходящото изместване на фючърсната крива е по-малко спрямо размера на шока по време на войната с Иран. Друга характерна особеност е, че повишението на цените е концентрирано основно при краткосрочните договори. В резултат фючърсната крива премина към още по-изразена backwardation – през 2026 г. краткосрочните цени нараснаха значително повече спрямо дългосрочните, отколкото през 2022 г. Това показва, че инвеститорите отдават по-висока стойност на незабавната наличност на петрол, което сигнализира за повишени краткосрочни рискове от ново поскъпване вследствие на конфликта с Иран.
Петролният пазар този път беше много по-добре подготвен
Освен очакванията за сравнително бързо разрешаване на конфликта, цените на петрола останаха относително ограничени и защото пазарът беше в значително по-добра позиция да поеме подобен шок, отколкото през 2022 г.
Първо, още преди началото на конфликта световният петролен пазар разполагаше с излишък в предлагането от около 2,5 милиона барела дневно. Това се дължеше, наред с други фактори, на рекордното производство на шистов петрол в САЩ и ускореното навлизане на електромобилите в Китай. Ситуацията рязко се различаваше от тази преди войната в Украйна, когато пазарът вече беше силно напрегнат и се наблюдаваше дефицит от около 1 милион барела дневно.
Второ, запасите от петрол бяха значително по-високи, отколкото през 2022 г. Освен по-големите резерви в държавите от ОИСР, допълнителен буфер осигури и мащабното натрупване на запаси в Китай. Смята се, че китайските резерви са се увеличили от 92 дни покритие на вноса през 2023 г. до около 115 дни в началото на 2026 г., което значително е ограничило последиците от прекъснатите доставки.
Трето, по-слабото търсене, особено в Азия, помогна да се ограничи ценовият натиск. Основните причини бяха по-ниското потребление на суровини от китайската нефтохимическа индустрия и отслабеното търсене на авиационно гориво в Близкия изток. В резултат Международната агенция по енергетика (МАЕ) понижи прогнозата си за световното търсене на петрол през второто тримесечие на 2026 г. с 3 милиона барела дневно спрямо оценката си от януари. В момента агенцията очаква годишен спад на търсенето от около 2%. Това понижение е значително по-голямо от наблюдаваното след началото на войната в Украйна, когато търсенето през второто тримесечие на 2022 г. беше едва 0,6 милиона барела дневно под предвоенната прогноза на МАЕ.
Накрая, реакцията на правителствата беше значително по-решителна. Координираното освобождаване на 400 милиона барела стратегически петролни резерви от страните членки на МАЕ далеч надхвърли освобождаването на 182 милиона барела през 2022 г.
Всички тези фактори обясняват защо много по-мащабният шок в предлагането доведе само до сравнително умерено увеличение на цените на петрола.
Подобни смущения при природния газ, но по-малки ценови увеличения
Разликата между двете кризи се наблюдава и на пазара на природен газ. Макар че и двата конфликта доведоха до загуба на доставки, равняваща се на около 9% от общото потребление на газ в Европа и Азия, те се различават по вида на засегнатите доставки и по регионите, които понесоха най-големия удар.
Войната с Иран наруши основно световния пазар на втечнен природен газ. През Ормузкия проток преминават около 20% от световните доставки на LNG, което се равнява на приблизително 110 милиарда кубически метра годишно.
За разлика от това войната в Украйна засегна главно тръбопроводния газ, като последствията бяха концентрирани в Европа, където руските доставки намаляха с 126 милиарда кубически метра през 2022 г.
И тук обаче реакцията на пазара се оказа по-слаба от историческите закономерности. До началото на юни цените на природния газ по европейския бенчмарк TTF се повишиха с 53% до 49 евро за мегаватчас. Историческите оценки обаче предполагат, че при подобен шок увеличението би трябвало да бъде около 81%, което почти съвпада със 79-процентното поскъпване по време на енергийната криза след руската инвазия.
Тъй като двата шока са със сходен мащаб, това говори за значително по-слаба реакция на пазара през 2026 г.
Двата периода се различават и по икономическите механизми зад ценовото движение. Според анализатори неотдавнашното увеличение на цените на TTF се дължи главно на предпазно търсене – тоест на опасения от евентуални бъдещи прекъсвания, а не на реален недостиг, тъй като пряката зависимост на Европа от втечнения природен газ от Близкия изток остава ограничена.
За разлика от това през 2022 г. първоначалното повишение на цените, породено от предпазното търсене, впоследствие беше многократно усилено от действителните прекъсвания на физическите доставки, след като руските тръбопроводни потоци рязко намаляха и пазарът изпадна в остър недостиг.
Фючърсните пазари също показват по-сдържана реакция през 2026 г. По време на войната с Иран едногодишните и двугодишните фючърси поскъпнаха съответно с 12% и 2%, докато след началото на войната в Украйна увеличението достигна 38% и 74%.
По-слабата конкуренция за доставките на LNG ограничи цените на природния газ
Няколко фактора обясняват защо през 2026 г. цените на газа реагираха по-умерено, отколкото по време на енергийната криза през 2022 г.
Първо, началните условия бяха значително по-благоприятни. В началото на 2026 г. цените на TTF се движеха между 28 и 40 евро за мегаватчас. Това беше резултат от добре снабдените пазари след диверсификацията на европейските доставки извън Русия и разширяването на капацитета за внос на втечнен природен газ.
За сравнение, преди руското нахлуване през февруари 2022 г. европейският газов пазар вече беше под силно напрежение. Цените на TTF варираха между 80 и 90 евро за мегаватчас, а зависимостта от руския тръбопроводен газ беше много висока. Нивата на газовите хранилища обаче бяха ниски и сходни и в двата периода.
Второ, конкуренцията с Азия за доставките на LNG беше значително по-слаба през 2026 г.
Макар че видът на прекъснатите доставки – LNG или тръбопроводен газ – сам по себе си не определя ценовата реакция, решаващо значение има способността на засегнатия регион бързо да осигури алтернативни доставки.
И в двата случая количествата, които преди това са били доставяни по дългосрочни договори, трябваше да бъдат заменени чрез покупки на спот пазара на LNG.
През 2022 г. Европа агресивно наддаваше за наличните товари, като едновременно с това се сблъска със слабо производство на електроенергия от водноелектрически и ядрени централи. В резултат разликата между азиатския ценови индекс JKM и европейския TTF стана силно отрицателна. Това означаваше, че газът е по-скъп в Европа, отколкото в Азия, и доставките на LNG бяха пренасочвани към европейските пазари, където можеха да бъдат продадени на по-висока цена.
За разлика от това през март 2026 г. разликата между JKM и TTF стана положителна, което създаде стимули товарите с LNG да бъдат насочвани към Азия. Въпреки това много по-малкият размер на тази разлика показва, че азиатските купувачи наддават значително по-малко агресивно, отколкото Европа през 2022 г. Това се дължи на по-голямата гъвкавост на търсенето благодарение на възможността за заместване на природния газ с въглища и на по-диверсифицирания енергиен микс на Китай.
В резултат търсенето на втечнен природен газ в Азия се понижи значително по-силно през 2026 г., отколкото през 2022 г.
Всички тези фактори значително отслабиха конкуренцията за доставките на LNG и помогнаха да бъде ограничен възходящият натиск върху световните цени на природния газ, въпреки че смущенията засегнаха съществена част от глобалната търговия с втечнен природен газ.
Поглед напред
Сравнението между войните в Иран и Украйна подчертава един важен извод: самият мащаб на прекъсването в енергийните доставки не е достатъчен, за да определи реакцията на цените. Първоначалното състояние на пазарите, нивото на запасите, гъвкавостта на търсенето и очакванията на участниците могат да бъдат също толкова важни фактори.
Като цяло очакванията за бързо приключване на конфликта, по-доброто състояние на петролните и газовите пазари преди кризата и по-голямата гъвкавост на търсенето в Азия досега спомогнаха за ограничаване на въздействието върху цените на енергията.
Въпреки това ситуацията в Ормузкия проток, а оттам и на световните енергийни пазари, остава силно нестабилна, особено след новото поскъпване на енергийните суровини, предизвикано от подновяването на ударите между Съединените щати и Иран през юли. Ако протокът остане затворен за по-дълъг период, съществуващите буфери и световните запаси постепенно ще бъдат изчерпани, а пазарите ще бъдат принудени да се откажат от очакванията за бързо разрешаване на конфликта. Това би увеличило риска от нов силен възходящ натиск върху цените.
От друга страна, трайното възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток би могло да окаже значителен натиск за понижение на цените, особено като се има предвид, че пазарите на петрол и природен газ навлязоха в 2026 г. с очаквания за значителен излишък на предлагането. Тези очаквания дори могат да се засилят, тъй като конфликтът с Иран би могъл да ускори прехода на потребителите към алтернативни и по-надеждни енергийни източници, намалявайки зависимостта им от петрола и природния газ.
