Макар уязвимостта на Европа към прекъсвания в енергийните доставки да намаля значително след руската криза през 2022 г., континентът е изправен пред друга, по-подмолна заплаха: високите цени на енергията, които постепенно подкопават индустриалната му основа. Това изтъква в коментар за Ройтерс Мартин Владимиров, директор на Програмата за енергетика и климат на Центъра за изследване на демокрацията.
Досега Европа се справя сравнително добре с глобалния енергиен натиск, предизвикан от войната с Иран, започнала на 28 февруари, най-вече благодарение на мащабните инвестиции в терминали за втечнен природен газ (LNG), задължителното съхранение на газ и засилената зависимост от американския LNG. Цените на природния газ в Европа се повишиха, но регионът все още не е изпаднал в истинска кризисна ситуация, каквато преживя през 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Конфликтът с Иран обаче показа и друго – зависимостта на Европа от световните пазари на изкопаеми горива я прави уязвима към смущения в корабоплаването, геополитическа нестабилност и конкуренция с азиатските купувачи за доставки на LNG. Докато вносните изкопаеми горива определят цените на електроенергията, всеки външен шок рискува да се превърне в по-високи разходи за европейските домакинства и индустрията.
До края на 2025 г. цените на природния газ и електроенергията в Европа бяха съответно с 34% и 14% по-ниски спрямо средните им стойности през 2022 г. Въпреки това те останаха приблизително с 50% и 38% над нивата отпреди войната.
Повишените цени на енергията вече оказаха сериозно икономическо въздействие върху Европа. Между 2019 и 2023 г. континентът загуби повече от един милион работни места в индустрията. Германия, смятана доскоро за двигателя на европейския растеж, изгуби още 143 000 индустриални работни места през 2025 г., според Handelsblatt.
Причините за това са много – смущенията, свързани с пандемията, високата инфлация и засилената конкуренция от Китай във високотехнологичното производство. Но високите цени на енергията също изиграха съществена роля, тъй като затрудниха европейските производители да останат конкурентоспособни. Следователно Европа е изправена пред риск от ускорена деиндустриализация, ако достъпната електроенергия остане дефицитна.
Криза на достъпността
Индексът за риск за енергийната и климатичната сигурност за 2026 г. (ECSRI), разработен от Центъра за изследване на демокрацията, показва, че достъпността вече е изпреварила геополитиката като най-големия източник на риск за енергийната сигурност в повечето европейски икономики.
Рисковете, свързани с достъпността, намаляха с 13% на годишна база през 2025 г., но останаха значително по-високи в сравнение с 2021 г.
Държавите, които са най-зависими от изкопаемите горива – като Полша, България, Румъния и Гърция – са изправени пред структурно по-високи енергийни разходи и по-слаба индустриална конкурентоспособност в дългосрочен план.
Най-устойчивите в енергийно отношение държави в Европа – включително Швеция, Финландия и Франция – предлагат различен модел. Те съчетават нисковъглеродно производство на електроенергия, включително ядрена и водноелектрическа енергия, с бързо нарастващ капацитет от слънчеви и вятърни централи и висока степен на електрификация.
Когато през март войната с Иран наруши потоците на LNG през Ормузкия проток, средните борсови цени на електроенергията в Германия бяха по-високи с 61 евро, 33 евро и 35 евро за мегаватчас съответно спрямо Финландия, Швеция и Франция, според платформата Electricity Maps.
Причината е, че в тези силно електрифицирани енергийни системи природният газ рядко определя цената на електроенергията. Електроенергията вече представлява около 30% от крайното енергийно потребление както във Финландия, така и в Швеция – значително над нивата в голяма част от Европа. Междувременно електроенергийната система на Франция се възползва от факта, че над 70% от електроенергията ѝ се произвежда от ядрени централи.
Това подсказва, че дългогодишният европейски спор дали бъдещето принадлежи на ядрената енергия или на възобновяемите източници всъщност не е правилно поставен. Най-успешните електроенергийни системи са тези, които комбинират и двете.
Болките на прехода
За съжаление Европа все още не разполага с необходимата институционална рамка, която да позволи изграждането на по-балансирана енергийна система по надежден и достатъчно бърз начин в целия континент.
Безспорно европейската електроенергийна система се променя с безпрецедентна скорост. Между 2021 и 2025 г. инсталираният слънчев капацитет в няколко държави от Централна и Източна Европа почти се учетвори, докато капацитетът за съхранение на електроенергия с батерии в ЕС се увеличи десетократно, според Евростат.
Бързото нарастване на дела на непостоянните възобновяеми енергийни източници обаче оказва все по-голям натиск върху електропреносните мрежи, системите за съхранение и механизмите за балансиране – слабости, които бяха ясно разкрити от мащабното прекъсване на електрозахранването на Иберийския полуостров през миналата година.
Държавите, които съчетават възобновяеми източници с надеждно нисковъглеродно производство, по-добри междусистемни връзки и по-големи инвестиции в електропреносната инфраструктура, изглеждат значително по-устойчиви от страните, които продължават да разчитат в по-голяма степен на изкопаемите горива.
Друг проблем е, че новите проекти за ядрени централи продължават да се сблъскват с разпокъсани регулаторни режими, продължителни разрешителни процедури, затруднен достъп до финансиране и тесни места във веригите за доставки, което увеличава разходите и забавя строителството.
Какво може да се направи?
Като начало, вместо всеки проект да се разглежда като уникално национално начинание, Европейският съюз би могъл да разработи общи програми за изграждане, основани на стандартизирани процедури и икономически жизнеспособни модели за финансиране. Това би позволило успешните технологии и модели на реализация да бъдат възпроизвеждани бързо в множество държави.
В крак с надпреварата в областта на изкуствения интелект
Надпреварата за изграждане на конкурентоспособна екосистема за изкуствен интелект допълнително ускорява и надпреварата за енергийна сигурност. Центровете за данни за AI и производството на съвременни полупроводници изискват огромни количества надеждна, нисковъглеродна електроенергия.
Те също така зависят от сигурни вериги за доставки на критични суровини, батерии, полупроводници и модерно оборудване за електропреносните мрежи – области, в които Европа остава силно зависима от китайското производство. Ако Европа не диверсифицира тези вериги за доставки, тя рискува просто да замени една стратегическа зависимост с друга.
В ерата на изкуствения интелект енергийната сигурност вече не се свежда само до наличието на доставки. Тя зависи от това дали континентът може да осигури достатъчно достъпна, чиста и надеждна електроенергия, за да поддържа индустриалната си конкурентоспособност, технологичното си лидерство и икономическия си суверенитет.
Държавите, които осъзнаят тази промяна, ще определят бъдещето на Европа през следващото десетилетие. Онези, които не го направят, ще изостанат.
