fbpx

Анализатори на пазара на труда в реална среда с Нобела за икономика

Трио специалисти в областта на експерименталната икономика получиха Нобеловата награда за икономика.

Отличените са канадецът Дейвид Кард, американецът от израелски произход Джошуа Ангрист и американецът от холандски произход Гуидо Имбенс.

Тримата „дадоха нови идеи за пазара на труда и показаха какви изводи могат да бъдат направени в резултат от естествено натрупания опит“, се мотивираха членовете на комитета, цитирани от Le Monde. Естествено придобитият опит са проучвания, направени въз основа на реални ситуации, а не в лаборатории и контролирани пространства. Те извличат изводите си от политически и икономически събития, които засягат произволна част от населението.

Канадецът Дейвид Кард, роден през 1956 г., е отличен за „емпиричния си принос към икономиката на труда“. Въз основа на естествения опит Кард анализира ефектетите на минималната работна заплата, имиграцията и образованието върху пазара на труда. „Проучванията му от началото на 90-те години поставиха под въпрос предишните разбирания, което доведе до нови анализи и перспективи“, изтъкват още от Нобеловия комитет. Резултатите от неговите изследвания показаха по-специално, че увеличаването на минималната работна заплата не води автоматично до намаляването на заетостта.

Икономистът от Калифорнийския университет в Бъркли по специално се е съсредоточил върху т.нар. „преселение от Мариел“. През 1980 г. 125 000 кубинци, експулсирани от режима на Фидел Кастро през пристанището Мариел, се преселват в САЩ, като повече от половината от тях в Маями. Икономистът е изследвал как градът от Флорида е погълнал този приток, като сравнява тенденциите в икономическите показатели с тези в други четири съседни града. Оказва се, че този миграционен шок не води нито до взривно покачване на безработицата, нито до намаляване на заплатите.

Джошуа Ангрист, на 61 години и Гуидо Имбенс – на 59, са отличени съвместно за „методологическия им принос към анализа на причинно-следствените връзки“. В средата на 90-те години те правят изследвания, които им позволяват да намерят причинно-следствените връзки въз основа на естествения опит, например в сферата на образованието.

Така те стигат до извода, че една допълнителна година в образованието може да доведе до увеличаване на работната заплата средно с 9%, или също така, че американците, родени плез последната четърт на годината, показват по-добри резултати в образованието си.

Джошуа Ангрист, съвместно с Адриана Куглер, показа през 2003 г., че увеличението на безработицата е толкова по-голямо, колкото по-тежки са условията на пазара на труда и на пазара на стоки и услуги по примера на югославската имиграция в Европа през 90-те години.

Защо „Нобеловата награда за икономика“ не е нобелова награда като всички останали“

Най-малкото, защото престижното отличие не е изрично посочено в завещанието на Алфред Нобел и е създадено значително по-късно от Шведската банка.

Понякога наричана „фалшива Нобелова награда“, „наградата на Централната банка на Швеция за икономически науки в памет на Алфред Нобел“ е създадена от банката повече от 60 години след останалите 5 (медицина, физиха, химия, литература, мир).

Шведски химик и индустриалец, изобретател на динамита, Алфред Нобел предоставя през 1895 г. по-голямата част от огромното си богатство (31 млн. шведси крони, които се равняват днес на 230 млн. евро) на един фонд, чиято основна задача е да отличи тези, които „през изтеклата година са направили най-значими неща в служба на човечеството“ в областите медицина, физика, химия, литература и мир.

Икономическите науки не фигурират в първоначалния списък. Едва през 1968 г. управителят на Централната банка на Швеция предлага учредяването на наградата, в чест на 300-годишнината на тази институция, съвместно с Фондация Нобел и Кралската академия на науките на Швеция, която вече е натоварена да определя победителите в областите физика и химия. Точното ѝ име е “Награда на Централната банка на Швеция за икономически науки в памет на Алфред Нобел“. Въпреки това имената на лауреатите се появяват на официалната страница на нобеловите награди наред с останалите.

От 1969 г. Нобеловата награда за икономика се връчва от краля на Швеция на същата церемония като останалите „нобели“ на 10 декември, годишнината от смъртта на Алфред Нобел. Лауреатите получават същата премия – 9 милиона шведски крони (около 870 000 евро).

Съществуването на тази награда често е подлагано на съмнение заради липса на разнообразие. Между 1969 и 2020 г. са били отличени 86 души, като огромното мнозинство от тях са американци (67), само две жени и множество представители на неолибералната икономика, което поражда непрекъснати спорове по време на определянето на лауреатите.

***
в превод на Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"