През 2023 г. почти една трета (28,8%) от населението на ЕС с ниско ниво на образование (по Международната стандартна класификация на образованието (ISCED), нива 0-2) се счита за субективно бедно*, което е спад от 29,5% през 2022 г. Сред хората с високо ниво на образование (ISCED нива 5-8) процентът е над 3 пъти по-нисък – 9,4% (9,2% през 2022 г.), докато делът на хората със средно образование (ISCED нива 3 и 4) е 18,5% (18,0% през 2022 г.), сочат данни на Евростат.
Общо 26 държави от ЕС съобщават за по-високи нива сред хората с ниско образование, които се считат за субективно бедни, в сравнение с хората със средно и високо образование. Финландия е изключение с малко по-висок процент сред хората със средно образование (8,6%).
Сред страните от ЕС, с 81,8%, Гърция има най-висок дял на хора с ниско образование, които се смятат за субективно бедни. Следват България (60,5%) и Словакия (58,4%). Най-малко са регистрираните във Финландия (7,9%), Холандия (11,7%) и Люксембург (12,3%).
Повечето страни от ЕС съобщават за значителни разлики между високо и ниско образованите групи от населението. Разликата е най-малко 20 процентни пункта (pp) в 11 страни. Най-забележими са разликите в България (43,9 п.п.), Словакия (43,2 п.п.) и Унгария (37,8 п.п.), а най-ниски във Финландия (3,3 п.п.), Холандия (7,3 п.п.) и Швеция (7,7 п.п.).
*Субективната бедност е представата на индивида за неговото финансово/материално положение. Бедността се определя въз основа на индивидуалното усещане
