Евродепутатите от групата на Зелените публикуваха нов доклад: „Къде отиват парите на ЕС?“. Той разглежда злоупотребата с европейските земеделски фондове в Централна и Източна Европа. Докладът посочва системната слабост в земеделските фондове на ЕС и ясно очертава как те допринасят за измами и корупция и подкопават върховенството на закона в пет държави от ЕС: България, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния.
Секцията за България е разработена от журналиста и колумнист на „Икономически живот“, д-р Димитър Събев.
Докладът очертава актуални случаи, сред които измами при искания и плащания на земеделски субсидии от ЕС; конфликти на интереси; неправомерна държавна намеса. Този доклад излиза в момент, когато институциите на ЕС са в процес на преговори за Общата селскостопанска политика за годините 2021-27.
Според Виола фон Крамон, евродепутат, член на Зелените / EFA в Комитета за бюджетен контрол, „Доказателствата показват, че земеделските фондове на ЕС подхранват измамите, корупцията и възхода на богатите бизнесмени. Въпреки многобройните разследвания, скандали и протести, Комисията изглежда си затваря очите за неистовата злоупотреба с парите на данъкоплатците и държавите-членки правят малко за решаване на систематични проблеми. Общата селскостопанска политика просто не работи. Тя предоставя грешни стимули за начина, по който се използва земята, което уврежда околната среда и вреди на местните общности. Масовото натрупване на земя за сметка на общото благо не е устойчив модел и той със сигурност не трябва да се финансира от бюджета на ЕС“.
Микулаш Пекса, евродепутат от Пиратската партия и член на Зелените / EFA в Комитета за бюджетен контрол, коментира от своя страна:
„Виждали сме в моята собствена държава как земеделските фондове на ЕС обогатяват група от хора, чак до премиера. Съществува системна липса на прозрачност в ОСП както по време, така и след процеса на разпределение на средствата. Националните разплащателни агенции в ЦИЕ не използват ясни и обективни критерии при избора на бенефициенти и не публикуват цялата подходяща информация за това къде отиват парите. Когато някои данни се разкриват, те често се изтриват след задължителния период от две години, което прави почти невъзможно контрола“.
В частта за България Събев изтъква, че след присъединяването ни към Европейския съюз през 2007 г. селскостопанският сектор става допустим за субсидии по Общата селскостопанска политика (ОСП). Въпреки това, докато ОСП засилва производството в някои сфери, тя изостря структурните проблеми в националната селскостопанска система на страната.
Първо, ОСП допринася за преобладаването на пасищни култури като пшеница, царевица и слънчоглед – в ущърб на култури с по-висока добавена стойност, като зеленчуци и трайни насаждения (с които някога е била известна България).
Това от своя страна намалява търсенето на работна ръка в селските райони, което води до недостиг и безработица, миграция и обезлюдяване на големи части от страната.
Междувременно възниква ситуация, при която огромни корпоративни структури получават агро средства от ЕС в размер на милиони евро. Те развиват своите интереси в правителството и други публични структури – което в крайна сметка води до развитието на „поземлена олигархия“ и широко разпространена корупция.
Очаквайте скоро подробна публикация от доклада на д-р Събев.
