Българският север - "богати" на изток, бедстващи в запада

Българският север - "богати" на изток, бедстващи в запада

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи икономическото и социално развитие на областите в Северна България. Анализът почива на най-актуалните данни за динамиката на инвестициите, пазара на труда, демографията, образователната структура на работната сила – общо 13 показателя, които сочат разликите между източния, цeнтралния и западния райони на Северна България по данни за 2019 година.

ИЖ се спира на 7 от показателите в презентацията на ИПИ – БВП, ръст на заплатите, пазар на труда, развитие на ИТ сектора, срива на населението, застаряване и образование и работа.

Като цяло добре се вижда контрастът между „богатия“ североизток и почти бедстващия северозапад, както и основните предизвикателства по места.

БВП на най-големия североизточен град Варна е 7 689 млн. лева срещу 2 772 млн. на Русе (централен) и 2 339 млн. на Плевен (западен). С най-малък БВП на изток е Търговище (1 165 млн.), който отново доминира над централния Силистра (835) и най-бедния северен град – западният Видин (732). Тенденцията се нарушава при „вторите“ градове, където доминира централният Велико Търново (2592) пред Враца (2 138) и Шумен (1 754).

Средната брутна работна заплата отново е най-висока в североизтока (1106 лв) срещу 1006 лв. в центъра и 988 на запад.

С 12,9% от всички заети в България при пазара на труда отново лидер е Североизточна България. Централна е с 11%, а западът 8,5 на сто. Прави впечатление, че в Северозападния район има непрекъснато намаляване на заетостта за периода 2013-2019 година. Съвсем различно е в централната част, където се наблюдава слаб, но постоянен ръст за въпросния период. На север 2019-та е с по-слаба заетост спрямо 2016 година, но с лек ръст, сравнено с 2013-та.

Изключителна е доминацията на изтока по заети лица в ИТ сектора – 4503 срещу 2087 в централната част и 1121 на запад. Позитивна е тенденцията и в трите района за плавно покачване на тези цифри за годините 2013-2016-2019.

Истински срив в населението има във Видин – 23% изменение за 2019 година спрямо 10 години по-рано. Следва друг западен град Враца (19), следвани от централните Ловеч (18,9) и Плевен (18,7). В другия рай на скалата е Варна – единственият град на север с ръст спрямо 2009 година – 0,9%.

Видин е „лидер“ и по застаряване на населението, като близо 40% от жителите му са във възрастовите групи 60-69 и 70+. ИПИ коментират, че застаряването е основно икономическо предизвикателство. Близо до показателя на Видин е Габрово, като Варна отново е най-добре с около 25 процента насeление в посочените възрастови групи.

Два града от централния северен район са с най-много работещи висшисти – Велико Търново (29%) и Русе (31%). Те съответно са и с най-малко заети с основно и по-ниско образование. По този показател Варна отстъпва и на друг централен град – Габрово.

Около 34% от работещите в Търговище са с основно и по-ниско образование, следват Разград, Силистра, Монтана и Шумен. Монтана е градът и с най-малко работещи висшисти – 10%.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"