fbpx

Биоразнообразието: едновременно жертва и инструмент срещу затоплянето

След Конференцията за климата (COP27), представители от цял свят се събират в Монреал за Конференцията по биоразнообразието (COP15). Пред тях стои ново предизвикателство: изработване на пътна карта до 2030 г., набелязваща мерки за опазване на природата. Това е въпрос от ключово значение, твърдят учените, най-вече заради основната роля, която биоразнообразието играе в борбата срещу изменението на климата, въпреки че то е една от първите му жертви, пише France 24*.

Популациите на гръбначните животни са намалели средно с 69% за по-малко от 50 години, предупреди Световният фонд за природата (WWF) в последния си доклад „Живата планета“, публикуван през октомври 2022 г. В същото време глобалното обезлесяване достига рекордни размери и около 40% от територията на планетата са засегнати, според данни на ООН. Именно това тревожно наблюдение е в основата на дебатите на COP15, която има амбициозната цел да приеме нова глобална рамка за защита на природата.

Въпросът е от ключово значение. В момента преживяваме истинска криза на биоразнообразието“, твърди Филип Гранколас, еколог и директор на изследванията в Националния център за научни изследвания. „То е от съществено значение за оцеляването на човечеството. То ни служи, за да се изхранваме, да имаме питейна вода и играе основна роля за нашето здраве. Но преди всичко то е ключов фактор за равновесието на планетата“.

Общо днес, според IPBES – групата експерти по биоразнообразието към ООН, която е еквивалент на Междуправителствената експертна група по климатичните промени – 70% от световните екосистеми са засегнати, до голяма степен в резултат на човешката дейност, и повече от един милион вида са застрашени от изчезване. Сред гръбначните животни, които представляват 5% от познатите, но и най-следени животински видове, „предишният ни доклад „Живата планета“ отчете спад от 68% в общата популация през 2020 г.“, отбелязва Пиер Кане, директор в WWF Франция. „Загубата на 1% за две години е огромна. За видове, които вече са малобройни, това може да означава изчезване.“

Климатичните промени – една все по-нарастваща заплаха

От много години IPBES изучава подробно причините за тази „криза на биоразнообразието“. Според една класация, която е възприела, първата заплаха за видовете е промяната в използването на земята и фрагментирането на пространствата, особено във връзка със селското стопанство. След тях е свръхексплоатацията свързана с риболова, лова и бракониерство. Нататък следват климатичните промени наред със замърсяването и инвазивните видове.

В повечето случаи действат множество фактори“, уточнява Филип Гранколас. „Но климатичните промени са на път да се превърнат в най-голямата заплаха. Колкото повече те се увеличават, толкова повече се разрушават екосистемите, като основните последствия са за фауната и флората.“

Примери не липсват. За 30 години популацията на африканските горски слонове е намаляла с 86%. Основната причина за това са бракониерството и незаконната търговия, които предизвикват ежегодно смъртта на 20 000 до 30 000 животни, според WWF. Но с повтарящите се засушавания, предизвикани от изменението на климата, водните ресурси, жизненоважни за този вид, който консумира 150 до 200 литра на всеки два дни, се изчерпват и застрашават оцеляването им.

Същото наблюдение се прави и за кожестите костенурки в Гвиана. За двадесет години популацията им е намаляла с 95%. Този срив се обяснява с разрушаването на техните местообитания от хората и незаконния риболов. „Но изменението на климата също нарушава възпроизводството им, тъй като температурата на въздуха и пясъка влияе върху вероятността да се роди мъжки или женски екземпляр“, обясняват от WWF. Така популациите са засегнати от последователните горещи вълни.

Епизоди на масова смъртност

Днес има малко видове, чието изчезване се дължи единствено на глобалното затопляне“, казва Камий Пармезан, авторка на съвместен доклад на IPCC и IPBES относно връзките между глобалното затопляне и биоразнообразието, публикуван през 2021 г. – първият по рода си. „Това е случаят с Melomys Rubicola, малък гризач, който живееше по малките острови между Австралия и Папуа Нова Гвинея. Учените доказаха, че изчезването му се дължи на заливането на местообитанията му“, уточнява тя. „Отбелязахме също така изчезването на 92 вида земноводни, убити от разпространението на една гъба. Имаме доказателство, че тя се е развила, защото климатичните промени, модифицирайки екосистемите, са довели до създаването на благоприятни условия за нея.“

Въпреки че броят на видовете, изчезнали поради климатичните промени, остава малък, увеличаването на екстремните метеорологични явления също причинява все повече и повече епизоди на масова смъртност както при при бозайници, таки и при птиците, рибите и дърветата. „В Австралия преброихме смъртта на 45 000 летящи лисици, вид прилеп, само за един ден на гореща вълна“, казва тя. Друг пример: през това лято във Франция рекордните температури доведоха до горещи вълни в Средиземно море, убивайки хиляди риби и миди.

Към това трябва да се добавят всички поведенчески промени, по-специално миграциите, предизвикани от изменението на климата. Някои видове се опитват да се преместят към среди, които са по-благоприятни за тях, което допълнително разрушава екосистемите“, добавя тя.

Биоразнообразието – главно действащо лице за съхраняването на водорода

Кризата на биоразнообразието има множество последици върху човешката дейност. На някои места тя може да засегне икономиката, зависима от риболова или лова, или дори да има вредни последствия за туристическия сектор… Но преди всичко тя оказва влияние върху регулирането на климата.

Това е порочен кръг. Биоразнообразието е жертва на глобалното затопляне, но е и един от основните инструменти за борба срещу него“, обяснява Себастиан Баро от Института за изследване на развитието. „Екосистемите играят основна роля в съхраняването на въглерода. Горите, влажните зони, мангровите гори и морските дълбини са истински резервоари за CO2. Когато те изчезнат, съхраняваните в тях емисии ще се отделят в атмосферата“, припомня той. Днес учените смятат, че сушата и океаните абсорбират почти 50% от от емисиите на CO2 резултат на човешката дейност.

Нека споменем също водата и почвата, които филтрират нашето замърсяване, или земните пчели, които са необходими за възпроизводството на растенията“, продължава той.

И цялото биоразнообразие играе роля. „В случая с растенията въздействието върху климата е очевидно: изгаря една гора – изчезва един резервоар за водород“, илюстрира Филип Гранколас. „Но оцеляването на планетата зависи от запазването на умно създаденото равновесие. Да кажем, че група жаби внезапно умира в дадено местообитание. Колкото и незначително да изглежда това, то ще окаже въздействие: изчезването на тези жаби променя условията на средата, в която те живеят. Това може например да позволи на други видове да се развиват, да навреди на флората и постепенно да доведе до унищожаване на екосистемата. Следователно, вече няма да играе ролята си на климатичен регулатор.“

Две кризи, едно решение?

На фона на тези констатации всички специалисти, до които France 24 се допита, правят едно и също послание: трябва да се борим съвместно срещу климатичната криза и кризата на биоразнообразието. „Ние сме склонни да разглеждаме двете поотделно. Но те вървят ръка за ръка. Трябва да бъдат предмет на обща битка, с еднаква важност“, настоява Филип Гранколас. „И за това трябва да върнем на природата мястото, което заслужава“.

В навечерието на COP15 учените и WWF призовават за повече „решения, базирани на природата“. Сред тях основната мярка е увеличаване на гъстотата на защитените територии. В момента те покриват 17% от сушата и 8% от океаните. „Трябва да бъдат между 30 и 50% от планетата“, убеден е екологът, който призовава и за по-ефективна световна политика в борбата срещу обезлесяването. Тя би била силен лост за действие, който би помогнал за запазване на биоразнообразието, като същевременно намали емисиите на парникови газове с 0,4 до 5,8 милиарда тона CO2 годишно, според IPBES.

Има и много неща, за които трябва да се мисли по отношение на селското стопанство“, казва още Себастиен Баро. „Нуждаем се от по-устойчиво земеделие, като развиваме агроекологията и агролесовъдството. Можем да подобрим управлението на обработваемата земя, да ограничим използването на торове…Това също ще помогне както на биоразнообразието, така и на климата.

Но опазването вече не е достатъчно. Днес 70% от земята е засегната. Също така е необходимо да се провежда политика на възстановяване на екосистемите“, продължава Камий Пармезан. „Това ще позволи възстановяването на местообитанията на животните и растенията, а благоприятните последици за климата ще дойдат от само себе си“.

И всичко трябва да бъде обмислено в синергия“, настоява тя. „Например, не трябва да се садят дървета само, за да се компенсира въглеродния отпечатък. Това трябва да се прави, като се мисли за баланса на екосистемите. Тъй като големите монокултурни насаждения не са добри за биоразнообразието. Освен това те не са много добри за климата, защото са по-уязвими от климатичните опасности…

Като цяло, според оценките на тримата учени, „базираните на природата решения биха могли да осигурят около една трета от мерките за смекчаване на климата“. „Но природата не може да направи всичко. Очевидно трябва да ускорим намаляването на емисиите на парникови газове, свързани с човешката дейност.

Има толкова много лостове за въздействие, които са в дневния ред на COP15 за биоразнообразието. Но преди да се постигне споразумение, парите вероятно ще останат най-горещият проблем. Бразилия, подкрепена от 22 държави, призова богатите държави да предоставят „поне 100 милиарда долара годишно до 2030 г.“ на развиващите се страни за финансиране на опазването на природата. Искане, към което европейците остават въздържани.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"