Суверенът разпореди промяната да се извърши с обединените усилия на няколко партии. Демокрацията изисква публичен диалог за постигане на съгласие за политиките в името на по-добър живот за всеки гражданин. Настояваме за такъв диалог и за такова съгласие.
Това се казва в обръщение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по повод свикването на 46-тото Народно събрание.
Според бизнеса очевидно е нужен диалог за постигане на съгласие и формиране на мнозинство от избраните в парламента за извършване на промяната, за дълбоки реформи в редица сектори и съгласие за неотложни решения в парламента за антикризисни мерки и актуализация на бюджета, за управление на средствата от европейските програми и бюджета за 2022 г.
Страната има нужда от парламент и излъчено в диалог правителство, а не от нови избори, категорични са работодателите Според тях нов народен вот едва ли ще произведе принципно различна структура в парламента.
В обръщението си АИКБ изтъкват още, че мнозинството българи искат промяна на модела на управление и това личи от двата вота. България не трябва да губи повече критично ценно време в момент, в който Европа тръгва бързо да се възстановява и решително да обновява икономиката си.
Става ясно, че за АИКБ приоритет на приоритетите е добрата и стабилна бизнес среда и условия за развитие на предприемачеството – тъй като влошената бизнес среда е главната пречка пред ускореното развитие на България.
Според бизнеса подобряването на живота на всеки българин пряко зависи от условията за предприемачество, зависи от функционирането на правова държава, от неприкосновеността на собствеността, от решително ограничаване на корупцията, сивия сектор, кражбите и разхищенията на публични средства, ограничаване на картелите и монополите. За нас е важно запазването на добре работещия данъчен модел, продължаване на реформите в образованието, ускоряване на подготовката ни за встъпване в ОИСР, Шенген и Еврозоната. Не като самоцел, а като постигнати стандарти.
АИКБ определя като притеснителна липсата на съгласие сред политическите сили по приоритетите, особено в областта на съдебната реформа, правната сигурност, защитата на собствеността. Коментира се, че България е на първо място в ЕС по дял от БВП на бюджетните разходи за сектор сигурност и за съдебна система, а усещането на българските граждани и бизнес за сигурност е проблематично. В същото време страната ни е сред последните по дял на разходите за здравна превенция и профилактика, но по отношение на болничната помощ е над средното ниво – тоест, обществото плаща хората да се лекуват, а не за да не се разболяват.
Добавя се още, че липсва споделена визия за реформи в сектор „енергетика и климат“ – за либерализацията на пазара и защита на уязвимите, за прехода от въглеродна към неутрална към климата енергетика и икономика, дати за затваряне на въглищните централи и заместващи мощности плюс пълноценна реализация на работещите във въглищните региони и безвъглеродно развитие на регионите. Липсва съгласие по основни аспекти на пенсионната система, като актуализацията на пенсиите и връзката им с осигурителния принос.
