С мартенската си макроикономическа прогноза БНБ ревизира някои от очакванията си, дефинирани в предходната прогноза от края на четвърто тримесечие на миналата година.
В сравнение с макроикономическата прогноза от декември 2022 г. текущите очаквания са за по-висок растеж на реалния БВП през 2023 г. и 2025 г., докато прогнозата за растежа през 2024 г. е без промяна.
Ревизията в посока по-висок растеж на реалния БВП през 2023 г. е в размер на 0.6 процентни пункта и се дължи главно на прогнозирания по-малък отрицателен принос на нетния износ и на по-голямото нарастване на частното потребление.
Перспективите пред растежа на външното търсене на български стоки и услуги през 2023 г. са се подобрили спрямо прогнозата от декември 2022 г. поради намаляването на рисковете от недостиг на енергийни доставки в Европа и наблюдаваното през последните месеци значително понижение на цените на енергийните суровини.
Допусканията на БНБ предполагат растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се забави спрямо 2022 г. (6.6%) до 3.3% през 2023 г. и 2024 г. и до 3.5% през 2025 г. Според очакванията на пазарните участници, през 2023 г. цените в евро на международните пазари на всички основни групи суровини и особено на енергийните продукти ще се понижат спрямо предходната година, но повечето цени ще останат по-високи в сравнение с 2021 г.
Предполага се, че през 2024 г. цените в евро на важните за България суровини ще се стабилизират, а през 2025 г. ще нараснат средно с около 2.5%, водени от неенергийните суровини. Очакванията на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната са за повишение до третото тримесечие на 2023 г., последвано от постепенно понижение през останалата част от прогнозния хоризонт
Основните фактори за по-високия растеж на частното потребление през 2023 г. са постъпилите нови отчетни данни, възходящата ревизия на растежа на заплатите в частния и публичния сектор за 2023 г., както и прогнозираното увеличение на заетостта (спрямо слаб спад в предходната прогноза). Ревизията на нетния износ се дължи главно на прогнозиран растеж през 2023 г. на износа на стоки (спрямо спад в прогнозата от декември 2022 г.) и отразява по-благоприятните допускания за развитието на външната среда и за външното търсене на български стоки и услуги.
Прогнозата за инфлацията в края на 2023 г. е ревизирана в посока по-висок растеж на потребителските цени (с 1.4 процентни пункта), което се определя главно от съществената ревизия към по-висока инфлация в групата на храните. Годишните темпове на изменение на цените на базисните компоненти и енергийните продукти са ревизирани съответно в посока по-висок растеж и по-нисък спад в края на 2023 г. спрямо макроикономическата прогноза от декември 2022 г., с което тези групи също допринасят положително за ревизията на общата инфлация.
Извършените ревизии отразяват постъпилите отчетни данни за темпа на изменение на ХИПЦ в България от началото на 2023 г., които показват по-ниска от очакваната степен на пренасяне на международните цени на основните суровини върху инфлацията при храните. Основните фактори за ревизията на инфлацията при базисните компоненти са прогнозираното по-голямо нарастване на разходите за труд на единица продукция и по-висок растеж на частното потребление.
Спрямо прогнозата от декември 2022 г. инфлацията в края на 2024 г. е повишена с 0.1 процентни пункта, като най-голяма положителна ревизия е направена при групите на услугите и нехранителните стоки.
Същевременно прогнозираната инфлация в групата на храните е понижена вследствие на ревизията в техническите допускания за цените на храните в евро на международните пазари. За 2025 г. очакванията за общата инфлация при потребителските цени в България остават без промяна спрямо прогнозата от декември 2022 г.
*На графиката е показана историческата серия и прогнозата за годишния растеж на реалния БВП по сезонно неизгладени данни. Ветрилообразната графика представя експертните възгледи на изготвилите прогнозата за несигурността по отношение на прогнозираната величина на база вероятностно разпределение. В отчетния период са показани ревизиите на оценките за растежа на БВП, като по-скорошните отчетни периоди са ревизирани по-малък брой пъти и съответно ивицата се стеснява. Средната лента на графиката за прогнозния хоризонт, отбелязана с най-тъмен цвят, включва централната прогноза, а според построеното разпределение вероятността действителната величина да попадне в тази лента е 20% за всяко от тримесечията. Ако към средната лента се прибавят съседните ленти от двете є страни (в еднакъв по-светъл цвят), то общо се покриват 40% от вероятностната маса. Така с добавянето на всяка двойка ленти в еднакъв цвят вероятността стойността да попадне там се увеличава с по 20 процентни пункта, докато се стигне до 80%. Вероятността реализираната стойност да не попадне в оцветената част от графиката според избраното разпределение е 20%.
