Европейската комисия е направила подробна оценка на въздействието относно възможните пътища за реализиране на договорената цел за постигане на неутралност на Европейския съюз по отношение на климата до 2050 г. Въз основа на тази оценка на въздействието се препоръчва намаляване на нетните емисии на парникови газове с 90 % до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
Идеята е за бъдеща дискусия с всички заинтересовани страни, като след изборите за Европейски парламент следващата Комисия да направи законодателно предложение, което ще бъде съгласувано с Европейския парламент и държавите членки, както се изисква съгласно законодателството на ЕС в областта на климата.
Изтъква се, че определянето на цел в областта на климата за 2040 г. ще помогне на европейската промишленост, инвеститори, граждани и правителства да вземат решения през това десетилетие, за да може ЕС да изпълни целта си за неутралност по отношение на климата през 2050 г
Очаква се да се повиши устойчивостта на Европа срещу бъдещи кризи и по-специално да се укрепи енергийната независимост на ЕС от внос на изкопаеми горива, който представляваше над 4 % от БВП през 2022 г.
Разходите и въздействието на изменението на климата върху хората стават все по-големи и видими. Само през последните пет години свързаните с климата икономически щети в Европа се оценяват на 170 милиарда евро. В оценката на въздействието на Комисията се констатира, че дори при консервативни оценки по-високото глобално затопляне в резултат на бездействие би могло да намали БВП на ЕС с около 7 % до края на века.
Постигането на намаляване на емисиите с 90 % до 2040 г. ще изисква да бъдат изпълнени редица условия. Отправната точка е пълното прилагане на съществуващото законодателство за намаляване на емисиите с най-малко 55 % до 2030 г.
Сега Зеленият пакт трябва да се превърне в споразумение за декарбонизация на промишлеността, което се основава на съществуващите силни страни на промишлеността, като вятърната енергия, водноелектрическата енергия и електролизьорите, и продължава да увеличава вътрешния производствен капацитет в сектори с растеж като акумулаторни батерии, електрически превозни средства, термопомпи, слънчеви фотоволтаични уредби, CCU/CCS, биогаз и биометан и кръгова икономика.
Ценообразуването на въглеродните емисии и достъпът до финансиране също са от решаващо значение за постигането на целите за намаляване на емисиите от европейската промишленост. Европа ще трябва също така да мобилизира правилната комбинация от инвестиции от частния и публичния сектор, за да направи нашата икономика устойчива и конкурентоспособна. През следващите години в тясно сътрудничество с държавите членки ще бъде необходим европейски подход към финансите.
Очаква се енергийният сектор да постигне пълна декарбонизация скоро след 2040 г. въз основа на всички енергийни решения с нулеви и ниски въглеродни емисии, включително възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия, енергийна ефективност, съхранение, CCS, CCU, поглъщания на въглерод, геотермална и водна енергия. Създаденият днес промишлен алианс за малки модулни реактори е последната инициатива за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността и осигуряване на силна верига на доставки в ЕС и квалифицирана работна сила.
Важна полза от тези усилия е по-ниската зависимост от изкопаеми горива благодарение на намаляването с 80 % на тяхното потребление на енергия от 2021 г. до 2040 г. Политическата рамка за периода след 2030 г. ще бъде възможност тези политики да бъдат доразвити и допълнени със социални и промишлени политики, за да се гарантира плавен преход от изкопаеми горива.
Транспортният сектор трябва да се декарбонизира чрез комбинация от технологични решения и ценообразуване на въглеродните емисии. С подходящите политики и подкрепа селскостопанският сектор също може да играе роля в прехода, като същевременно гарантира достатъчно производство на храни в Европа, осигурява справедливи доходи и предоставя други жизненоважни услуги, като например повишаване на капацитета на почвите и горите да съхраняват повече въглерод.
Постигането на препоръчаната цел от 90 % ще изисква както намаляване на емисиите, така и поглъщане на въглерод. Това ще изисква внедряване на технологии за улавяне и съхранение на въглерод, както и използване на уловен въглерод в промишлеността. Стратегията на ЕС за управление на въглеродните емисии в промишлеността ще подкрепи развитието на веригите за доставки на CO2 и необходимата транспортна инфраструктура за CO2. Улавянето на въглерод следва да бъде насочено към сектори с трудно намаляване на емисиите, в които алтернативите са по-малко жизнеспособни от икономическа гледна точка. Поглъщанията на въглерод ще бъдат необходими и за генериране на отрицателни емисии след 2050 г.
