fbpx

Брюксел спира европари на държави с беззаконие, ще плащат правителствата

Тежък удар върху страните от ЕС, в които не се спазва върховенството на закона нанесе постигнато споразумение между европарламента и Съвета на ЕС.

То касае дълго обсъжданото обвързване на законността в дадена държава и получаването на еврофондове.

Не само доказани посегателства, а и само примери за заплаха към независимостта на съдебната система ще са достатъчни Брюксел да спира еврофондове, гласи решението за действието на Механизмът за върховенството на закона, което трябва да бъде формално одобрено от двете институции.

Нещо повече, Съюза ще има право да спира плащания, но те трябва да се компенсират от правителствата на провинилата се държа.

„За да гарантира, че крайните получатели, които разчитат на подкрепата на ЕС – студенти, фермери или неправителствени организации – не са наказвани заради действията на правителствата, евродепутатите настояха те да имат право да подадат жалба към еврокомисията, която ще им помогне, като гарантира, че ще получат съответните средства. Тя няма да плаща директно, фондовете все пак ще трябва да минат през държавните институции. Комисията ще има възможността да направи финансова корекция, като намали следващото изплащане към съответната държава“, се казва съобщението на европарламента, цитирано от Дневник.

По думите на докладчика по въпроса Петри Сарвамаа от ЕНП – „механизмът ще покрива всяко нарушение на върховенството на закона: от индивидуални провинения до системни или повтарящи се проблеми, за които досега нямаше механизъм“. Подчертава се, че дефиницията е разширена така, че да обхване и „заплахите“ към независимостта на съдебната система, а не самото ѝ увреждане. Превантивният аспект ще се отнася към всички нарушения – включително там, където нарушения рискуват да засегнат европейския бюджет.

Механизмът ще се прилага не само при злоупотреба с еврофондове, но и при системни нарушения на свободата, демокрацията, равенството и спазването на човешките права, включително правата на малцинствата. За целта ще се прилагат и Копенхагенските критерии за присъединяване към ЕС.

Ключов момент в действието на механизма е това, че провинилите се няма да имат право на вето върху решението, което на практика би обезсмислило целия механизъм. Решенията ще се взимат с квалифицирано мнозинство в Съвета – „за“ трябва да гласуват 55% от държавите членки с общо население 65% от всички европейци. Това е най-често използваният механизъм за взимане на решения в ЕС. При него съществува възможността поне 4 държави, в които живеят над 35% от населението, да оформят „блокиращо малцинство“. Въздържалите се държави се броят като гласували „против“.

Предвижда се процедурата спрямо дадена държава да отнема максимум девет месеца. ЕК предлага механизмът да се активира спрямо определена държава, а Съветът ще има един месец да гласува предложените мерки (в изключителни случаи – три месеца). Комисията ще има право да свика извънреден съвет, за да се увери, че срокът е спазен, допълват от Дневник.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"