Служебният кабинет внася в парламента проект за бюджет с огромен дефицит от 6,4% или 12 млрд лева.
Това съобщи премиерът Гълъб Донев, на брифинг в МС заедно с финансовия министър Росица Велкова. Донев даде ясно да се разбере, че предлагат този дефицит, след като през последните дни политическите формации в парламента са обявили, че не приемат идеите на служебната власт за промяна в данъчните закони.
По думите на Донев желанието им е било дефицитът в проекто бюджета да е от 3%, но това нямало как да стане, без да се приемат исканията им за данъчни промени. Припомняме, когато тези идеи на служебния кабинет бяха представени, получиха сериозни критики от финансисти, икономисти и анализатори. Бизнесът също реагира много остро на някои от даничните идеи на служебната власт.
Както се изрази служебният премиер, за 3% дефицит са необходими или орязване на разходи, или генериране на допълнителни приходи, което би могло да стане само с въпросните, отхвърлени от основните партии, данъчни промени.
Според финансовия министър Велкова трябва да се изтегли нов дълг от 13,7 млрд лева, като с него в края на годината дългът ни ще бъде 46,8 млрд. лева или 25,3% от БВП. Тя също подчерта, че внасят прокт за държавен бюджет без лансираните по-рано данъчни промени.
Планира се ръст на приходите от 6,1 млрд. лева и близо 12 млрд лева нови разходи. Велкова подчерта, че за първото тримесечие има много добра събираемост на данъците, но тя няма да може да компенсира необходимите разходи по бюджета.
Припомняме, днес излязоха данни на НСИ и Евростат, според които за 2022 година дефицитът ни е едва 2,8%. Държавният дълг пък спрямо БВП е сред най-ниските в ЕС (22,9%).
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда.
Продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10 % за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година.
За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 545,23 млн. лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстовете спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.
Междувременно финансовото ведомство публикува и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2023-2025 г., която представлява мотивите към проекта за държавния бюджет.
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8 %, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 %.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в ЗДБРБ за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лева.
Въз основа на допусканията през периода 2023–2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5 % към края на 2021 г. намалява до 21,8 % в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3 % през 2023 г., 29,6 % през 2024 г. и 33,0 % към края на 2025 г.
Като дял от БВП разходите за периода 2023-2025 г. са съответно 42,1 % през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0 % през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40 %-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от БВП през 2023 г. до 36,1 % от БВП през 2025 г.
При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7 %, 37,0 % за 2024 г. и 36,4 % за 2025 г.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
