Четирите работодателски организации – АИКБ, КРИБ, БТПП и БСК, както и синдикатите КТ Подкрепа и КНСБ, изпратиха писмо до шефовете на шестте парламентарни групи в парламента. То е относно ревизирания проект на Плана за възстановяване и устойчивост, който правителството разпространи и предстои да бъде гледан в парламента.
От една страна социалните партньори – бизнес и синдикати, изразяват своята позитивна оценка на факта, че програмата за икономическа трансформация е дофинансирана, достигайки 1,4 млрд. лева. В същото време обаче силно безпокойство буди това, че планирането на инструментите за разходване на този ресурс, а именно САМО 500 млн. за пряка подкрепа за съфинансиране на инвестиционни проекти на бизнеса и 900 млн. за финансови инструменти, управлявани от Европейския инвестиционен фонд.
В писмото се подчертава, че това предложение за разпределение на средствата на практика не води до подобрение, а обратно – до влошаване на предвидената подкрепа за икономическа трансформация, която в предишния вариант на плана е определена на 900 млн. изцяло за безвъзмездни средства за съфинансиране на инвестиционни проекти на бизнеса.
Бизнес и синдикати са на мнение, че е необходима значителна промяна на планираното разпределение на ресурса за програмата за икономическа трансформация. В тази програма финансовите инструменти практически нямат място, докато безвъзмездни средства за съфинансиране на инвестиционни проекти на бизнеса съответстват на реалната ситуация на икономиката в страната ни и биха довели до минимизиране на вредите и съкратили сроковете за възстановяване на икономиката, се изтъква в писмото.
Посочват се и някои основни аргументи:
- Ликвидността, оборотите и финансовите резултати на предприятията в България, вследствие от КОВИД-19 кризата, са безпрецедентно влошени. Преобладаваща част от предприятията увеличиха както задълженията си към финансови институции, така и задълженията към доставчици. Все по-малко предприятия биха рискували вече крехката си финансова стабилност със сериозни кредити за инвестиции;
- Допълнителното задлъжняване чрез финансови инструменти на предприятията не би стимулирало бързото им възстановяване и развитие и не би довело до намаляване на тяхната изостаналост спрямо конкурентите им от развитите икономики, а обратно – би задълбочило тази изостаналост.
- Цитира се доклад на ЕИБ за България „Гледайки напред към следващите три години“, където разширяването на капацитета е най-често цитирания инвестиционен приоритет сред фирмите (34%). Това е в съответствие с EIBIS 2019 г. (35%), но много по-високо от средното за ЕС (26%)“. Инвестициите в България, мерени като съотношение на разходите за придобиване на ДМА към БВП, са на рекордно ниско равнище – под 18%. Стимулирането на инвестиционната активност на българските предприятия чрез безвъзмездна финансова помощ на част от инвестицията е подходът, който ще осигури минимизиране на вредите от световната здравна и икономическа криза и ще ускори възстановяването на икономиката;
- От друга страна – капиталовата адекватност на банкова система у нас е много висока. Кредитирането на предприятия в добро „финансово здраве“, използвайки финансови инструменти за обезпечаване на тези кредити, е неефективно, тъй като тези предприятия биха получили банково финансиране и без помощ.
- В момента на пазара редица банки предлагат значителни средства от финансовите инструменти от периода 2007-2013 г. (JESSICA, Jeremie) и финансовите инструменти по ОПИК от периода 2014-2020 г., както и директно на европейско ниво, като само по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средни предприятия (COSME) те са в размер на почти 1.4 млрд. евро за заеми и рисков капитал. Този наличен ЕС ресурс за финансови инструменти е повече от достатъчен спрямо настоящия инвестиционен интерес на фирмите.
- Ефектът от прилагането на финансови инструменти е неясен – липсва позволяващата анализ информация за: бюджета и усвояването му за периода 2007-2020 г., брой и вид подпомогнати предприятия и размер на помощта, налични и предлагани средства, платени такси за управление на ЕИФ, Фонд на фондовете, ББР. Факт е бавното задействане на мениджърите на фондовете и вследствие – сериозното забавяне на усвояването на ресурсите. Това поставя (освен гореизложените доводи) под сериозно съмнение възможността чрез финансови инструменти да се постигне задължителното бързо съдействие на фирмите за преодоляване на последиците от пандемията и съответно икономическата трансформация, която искаме да постигнем.
