Ревизираният План за възстановяване и устойчивост на България включва 11 нови проекта и 7 нови реформи, срещу които страната ни ще получи 12,6 млрд. лева. Общо проектите стават 57, а реформите – 43, като се очаква да бъдат активирани още около 8 млрд. лева национално съфинансиране през държавния бюджет и частни инвестиции, така че общият икономически импулс от Плана да бъде около 20 млрд. лева в следващите години.
Това обобщи на брифинг след заседание на Министерски съвет вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Припомняме, от вторник новата версия на Плана е качена за обществено обсъждане.
Пеканов първо подчерта, че няма риск за средствата, очаквани по Плана. Парите за България са сигурни и чакат да постигнем консенсус. Те ще дойдат, след като той бъде изпратен и одобрен, коментира вицепремиерът.
По думите му, важно е да се бърза, но и не може да бъдат пренебрегнати „индикациите, които сме получавали от европейските институции“.
Става ясно, че са преработени и подобрени голяма част от проектите, като са увеличени парите за два важни сектора – образование и здравеопазване.
„В сектора здравеопазване вместо саниране на болници, проектите задават много повече фокус върху осигуряването на апаратура, както и два конкретни проекта – за т.нар. „строук“ центрове, които да лекуват и третират случаи на инсулти, и за спешна медицинска помощ по въздух, т.нар. HEMS“.
В сферата на образованието текущите проекти са били добри – те са надградени с повече ресурси и нов допълнителен компонент – национален СТЕМ център за обучение на учители. В сферата на науката също е засилена програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации – като се засилва частта за стимулиране на фирмите с т.нар. иновационен печат, т.е. най-иновативните фирми.
Програмата за подкрепа за развитие на индустриални паркове е променена с цел по-цялостно развитие на тези паркове, а като партньор се включва Европейската инвестиционна банка, обясни вицепремиерът.
Увеличава се ресурсът за Програмата за икономическа трансформация, като в нея има три фонда – растеж и иновации, зелен преход и кръгова икономика, инвестиции в климатичен неутралитет и цифрова трансформация. „Тук се въвежда именно такъв модел на финансови инструменти, които да гарантират, че средствата се използват по по-добър начин, именно в такива бизнеси, които носят възвръщаемост. В същото време е неимоверно важно да осигурим бърза подкрепа и безвъзмездна подкрепа за бизнеса, като тук остават да се намери точният баланс между грантове и финансови инструменти, който все още търсим“, обясни вицепремиерът.
Междувременно бизнесът алармира, че са намалени средствата за безвъзмездна подкрепа, а са увеличени финансовите инструменти, управлявани от Европейския инвестиционен фонд.
Пеканов изтъкна, че в сферата на енергетиката е направено много – въведени са три нови проекта, които да удовлетворят изискванията за развитие на алтернативни енергийни мощности в бъдещето.
Прекалибрирана е обаче програмата за саниране, като отпадат 200 млн. лева за саниране на еднофамилни къщи, тъй като е имало съмнения дали именно тези бенефициенти имат нужда от тези средства. Въвежда се и 15% съфинансиране за къщите от по-висок енергиен клас. Увеличава се 7 пъти бюджетът за програмата за финансиране на ВЕИ на покривите на жилищните сгради и почти двукратно таванът за финансиране на даден проект.
Вицепремиерът потвърди и за останалите няколко червени линии между България и службите на ЕК. Една от тях е бъдещето на въглищните региони, който е един от трудните въпроси с дългосрочни последици за съответните региони в България.
„Неслучайно призовавам партиите да водим дискусии по този въпрос. Решенията е редно да бъдат взети от демократично избраните представители. Проектите в Плана ще се изпълняват през следващите 7 години и е редно да има приемственост със следващото регулярно правителство, което да е съгласно с тези решения“, коментира Пеканов.
Потвърди се и това, че служебното правителство е успяло да намали концентрацията на ресурси в столицата, каквото желание обяви отдавна Пеканов. „Имаше два специфични проекта за София, за около 500 милиона лева, които сега биват намалени с 200 милиона лева, като запазихме проекта за метрото“, коментира той.
