Конференцията по климата в Египет (COP27) приключи с приемането на спорен текст, определен като „исторически“ за подпомагане на бедните страни, засегнати от изменението на климата, но без да се поставят нови цели за намаляване на парниковите газове. Това е двусмислено споразумение, което предизвиква разочарование сред голяма част от международната общност, пише в свой репортаж France 24*.
Конференцията на ООН за климата, която беше открита на 6 ноември в Шарм ел Шейх, Египет, приключи с повече от ден закъснение, превръщайки се в една от най-дългите в историята. „Не беше лесно“, но „най-накрая изпълнихме мисията си“, подчерта президентът на Египет Самех Шукри.
Най-накрая е приета окончателна декларация, плод на множество компромиси, призоваваща за „бързо“ намаляване на емисиите, но без поставяне на нови цели в сравнение с COP в Глазгоу през 2021 г.
„Това е едно твърде двусмислено споразумение“, го оценява Франсоа Жемен, изследовател по геополитика на климата и член на IPCC (Междуправителствена група от експерти по изменението на климата към ООН). Въпреки че специалистът признава за постигането на „голям политически пробив“ чрез създаването на фонд, предназначен да финансира страните от Юга във връзка със „загубите и щетите“, които те претърпяват в резултат на климатичните бедствия, той критикува, че не е приет допълнителен ангажимент за управлението на намаляването на емисиите на парникови газове.
Споразумение, което „не е насочено срещу причините“
„Това е шизофренно споразумение“, казва Франсоа Жемен, автор на „Екологията не е консенсус“ (Fayard). „Съгласни сме да платим за щетите, причинени от глобалното затопляне, но от друга страна отказваме да направим повече, за да се опитаме да ограничим тези щети“.
Тази позиция се споделя от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който определи резултатите от COP27 като „важна стъпка към справедливостта“, но с недостатъчни цели. „Трябва драстично да намалим емисиите сега и това е въпрос, на който COP не отговори“, изразява той огорчението си.
COP27 даде възможност за създаването на специален финансов фонд. „Това е голям напредък за страните от Юга“, повтаря Франсоа Жемен пред France 24. Но той ни напомня, че това е само фонд за възстановяване на щетите, който позволява единствено прилагането на принципа замърсителят плаща или „който чупи, купи“. „Неговото създаване не въздейства върху причините. Докато не действаме върху причините за емисиите на парникови газове, ще има повече свързани с тях щети и следователно повече разходи“.
Изследователят по геополитика на климата, който е и професор в университета в Лиеж, Белгия, повтаря: трябва да се откажем от изкопаемите горива. Очакваше се COP да вземе решение по този въпрос, но тя претърпя пълен неуспех. „Държавите, които се противопоставят, са страните производителки на въглеводороди, като Саудитска Арабия и Русия, но също и много развиващи се страни, които се страхуват, че по този начин могат да се компрометират техните цели за развитие“, обяснява Франсоа Жемен.
Именно върху този въпрос, според него, ще трябва основно да се концентрира борбата срещу глобалното затопляне през следващите години.
„Дали новоразвиващите се страни ще изберат път на развитие с голямо използване на въгреводорди (като този на Европа, Китай и Съединените щати), или ще изберат път на развитие без въглерод, който не се основава на добив на изкопаеми горива?“ задава въпроса Франсоа Жемен, призовавайки за повече сътрудничество, трансфер на технологии и инвестиции в страните от Юга.
Без задължения за страните, на които се падат най-големите емисии на парникови газове
Окончателната декларация на COP27 потвърди отново „целта на Парижкото споразумение за продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на глобалната температура до 1,5°C“.
Амбициозна цел, но дали сме готови да използваме средствата за постигането ѝ? Франсоа Жемен отговаря отрицателно. „Тази цел днес изглежда като химера“, казва той. „Ако си поставим тази цел, без да се ангажираме с междинни цели, никога няма да я постигнем“, продължава изследователят, като подчертава, че е абсолютно необходимо да се вземат краткосрочни решения (цели по отношение на въглероден бюджет за седмица или месец), а не в средносрочен или дългосрочен план, както е в момента. По думите му, „хората, които определят тези цели, знаят, че няма да заемат постове си или че дори няма да са сред живите, когато достигнем времето за реализирането им.“
За Аналена Бербок, германският министър на външните работи и екологията, „надеждата и разочарованието“ се смесват след приемането на това споразумение за климата. „Направихме пробив след години на стагнация по въпроса за климатичната справедливост, благодарение на участието на широка коалиция от държави, но светът губи ценно време по пътя си към целта от 1,5°C“, каза тя.
„Приветствам напредъка, постигнат на COP27, но няма време за самоуспокояване“, казва и британският премиер Риши Сунак в изявление, публикувано в Twitter. „Спазването на ангажимента от 1,5°C е жизненоважно за бъдещето на нашата планета“, написа той и добавя: „Но трябва да се направи и повече“.
Същото разочарование демонстрира и заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс. „Светът няма да ни благодари, ако утре чуе само извинения“, каза той. „Това, което направихме тук, е твърде малка крачка напред за хората на планетата. То не предоставя достатъчно гаранции за допълнителни усилия от страна на големите замърсители да ускорят намаляването на емисиите си.“
Сред основните замърсители е Китай, за който дори не се знае със сигурност, че участва в новосъздадения възстановителн фонд. „Китай е съгласен да вложи пари, но не иска да бъде принуждаван да го прави и не в същия размер като индустриализираните страни“, обяснява Франсоа Жемен, като припомня обаче, че страната е водещата в света по количеството емисии на парникови газове.
В неделя Швейцария изрази съжаление, че срещата на върха COP27 не е наложила задължения на страните, които отделят най-големи количества парникови газове и увери, че ще гарантира, че те ще дадат адекватен принос в борбата с изменението на климата.
„Държавите приеха работна програма до 2026 г. Това обаче не задължава изрично страните с най-големи емисии на парникови газове“, се казва в изявление на Федералната служба за околната среда. „Швейцария не е доволна от това решение и ще работи, за да гарантира, че тези страни също ще дадат своя принос “, продължава изявлението.
Засега фондът ще се попълва от индустриализирани страни, исторически замърсители, като Европа, Съединените щати, Япония и Русия. Размерът на вноските все още не е определен. „Трябва да оценим степента на щетите, материални и нематериални (свързани с миграцията и загубата на културно наследство), а това ще бъде много трудна оценка“, казва Франсоа Жемен.
Министърът по изменението на климата на Пакистан Шери Рехман, действащият председател на мощната група Г77+Китай, по-рано заяви, че фондът „не е за благотворителност“, а „първа вноска в по-дългосрочна инвестиция в нашето общо бъдеще и в климатичната справедливост „.
След края на конференцията министърът на околната среда на Антигуа и Барбуда, Молуин Джоузеф, от името на Алианса на малките островни държави (Aosis) каза: „Aosis обеща на света да не напуска Шарм ел-Шейх, без да успее да създаде фонд за реагиране при загуби и щети. Тази 30-годишна мисия вече е изпълнена.“
*Превод Георги Саулов
