Наскоро Дания откри депо за съхранение на CO2 на близо 2000 метра под морското дъно в Северно море. Съоръжението обаче далеч не е панацея, защото самото то отделя еквивалента на 21% от газа, който улавя, изтъква Capital.fr* в репортаж по темата.
То е първото в света, което поглъща CO2, внесен от чужбина. Този метод се счита за основен за ограничаване на глобалното затопляне. „Днес отворихме нова зелена глава за Северно море“, се похвали принц Фредерик, който постави началото на пилотната фаза на проекта „Greensand“ в Есберг (югозападната част на страната). Водещи участници в проекта са британският химически гигант Ineos и германската енергийна компания Wintershall Dea. Той трябва да позволи съхраняването на до 8 милиона тона CO2 годишно до 2030 г., което се равнява на 1,5% от френските или на 10% от датските емисии.
Парадоксално, това гробище за CO2 е бившо петролно находище, което е дало своя принос за емисиите. Все още в начален стадий и твърде скъп, методът за улавяне и съхранение на въглерод („CCS“) се състои в прихващането и след това складирането на CO2 – основната причина за глобалното затопляне. В момента функционират или са в процес на изграждане повече от 200 подобни проекта в целия свят. Особеността на Greensand е, че за разлика от съществуващите досега депа, които улавят CO2 отделян от намиращите се наблизо промишлени предприятия, той докарва въглерода отдалеч.
Предимствата на Северно море
„Това е голям успех на Европа по отношение на трансграничното сътрудничество. CO2 се улавя в Белгия, а скоро и в Германия, и се товари на кораби в пристанището на Антверпен“, разкрива председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Този проект е от полза за индустрията и за климата ни“, добавя тя. Транспортиран по море до платформата Nini West, във водите на норвежкото крайбрежие, газът се инжектира в резервоар на дълбочина 1,8 км. За датските власти, които се стремят да постигнат въглеродна неутралност до 2045 г., това е „незаменим инструмент в нашия набор климатични инструменти“. Датските недра имат потенциал да съхраняват не само емисиите на страната, но и на чужд въглерод.
Северно море е благоприятно за депониране на отпадъци, тъй като в него има много газопроводи и празни геоложки находища, изчерпани след десетилетия на добив на нефт и газ. „Изчерпаните петролни и газови находища имат много предимства, защото са добре документирани и вече имат инфраструктура, която е много възможно да бъде повторно използвана“, казва Мортен Йепесен, директор в Датския технологичен университет.
Близо до Greensand голямата френска енергийна компания TotalEnergies ще проучва потенциала да депонира на дълбочина на повече от два километра под морското дъно с цел съхранение на пет милиона тона годишно към 2030 година. Съседна Норвегия, пионер в CCS, също ще приеме тонове втечнен CO2 от Стария континент в рамките на близките няколко години. Основен производител на въглеводороди в Западна Европа, страната има и най-големия потенциал за съхранение на CO2 на континента.
Решение, което не е перфектно
Складираните количества са твърде малки в сравнение с емисиите. Според Европейската агенция за околната среда, Европейският съюз е емитирал 3,7 милиарда тона парникови газове през 2020 г., при това в една година, в която икономическата активност беше значително спаднала заради Ковид-пандемията. Дълго време възприемано като технически сложно и скъпо решение с незначителна полезност, сега вече CCS се счита за необходимо средство както от Междуправителствената еспертна група по изменение на климата (IPCC) към ООН, така и от Международната агенция по енергетика.
Това обаче не е чудодейно решение. Енергоемък сам по себе си, самият процес на улавяне и съхранение на CO2 отделя еквивалента на 21% от уловения газ, според австралийския мозъчен тръст IEEFA. Технологията не е лишена от рискове, тъй като съществува опасността от изтичане на газ с катастрофални последици. „CCS не трябва да се използва за поддържане на сегашното ниво на производство на CO2, а за да ограничи CO2 в атмосферата“, казва Йепесен.
Разходите за съхранение на въглерод трябва да бъдат допълнително намалени, за да може този способ да се превърне в устойчиво решение. Сред природозащитниците технологията не се приема с единодушие. „Това не решава проблема и удължава живота на структурите, които са вредни“, критикува енергийният мениджър на Грийнпийс – Дания Хелене Хагел. „Методът не променя нашите смъртоносни навици„, изтъква тя.
*Превод Георги Саулов
