Руското нахлуване в Украйна предизвика най-тежката енергийна криза в Европа от 70-те години на миналия век и отново постави енергийната сигурност на върха на политическия дневен ред.
Политиците реагираха бързо, като осигуриха алтернативни доставки на природен газ, подобриха енергийната ефективност и разшириха възобновяемите източници на енергия. Намаляването на емисиите на парникови газове, казаха те, не само ще смекчи изменението на климата, но и ще засили енергийната сигурност. Скептиците обаче възразиха, че този подход ще увеличи цената на енергията, ще премахне по-бързо безопасните (макар и мръсни) местни въглища и в крайна сметка ще отслаби енергийната сигурност на континента.
И така, коя от двете позиции е правилната? Нашите нови изследвания показват, че стимулирането на действията на Европа в областта на климата също носи значителни ползи за енергийната сигурност, изтъкват авторите на анализ, публисуван в блога на Международния валутен фонд…
Ние преценяваме ефектите от действията в областта на климата върху енергийната сигурност в глобален икономически модел с много държави и сектори. Той симулира въздействието на политиките за намаляване на емисиите върху две основни мерки за сигурност.
Първата мярка, сигурността на доставките, оценява риска от прекъсване на енергийните доставки чрез съчетаване на зависимостта на дадена страна от вноса за потреблението на енергия с това колко разнообразен е този внос на енергия. Второто е устойчивостта на нейната икономика на енергийни смущения, представена от дела от брутния вътрешен продукт, който тя изразходва за енергия.
Поразително е, че нашият анализ разкрива, че енергийната сигурност на Европа се е влошила през десетилетията преди руската инвазия в Украйна, тъй като страните разчитат все повече на внос от все по-малко доставчици.
Симулациите също така показват, че по-високите цени на въглерода, по-строгите специфични за сектора регулации за енергийна ефективност и ускореното издаване на разрешителни за възобновяеми енергийни източници биха подобрили енергийната сигурност на Европа по тези два ключови показателя. Ефектите обаче биха се различавали при различните политики:
- Ценообразуването на въглеродните емисии намалява емисиите при най-ниските производствени разходи за икономиката, но може да отнеме време за подобряване на енергийната сигурност в някои икономики с интензивно потребление на енергия и емисии в Централна и Източна Европа, ако се използва като единствен инструмент за намаляване на емисиите. Това отчасти се дължи на факта, че тези страни ще трябва постепенно да спрат местните въглища по-рано.
- За разлика от това, по-строгите разпоредби за енергийна ефективност за транспорта и сградите са по-малко ефективни от въглеродните цени за намаляване на емисиите, но осигуряват по-големи съпътстващи ползи за енергийната сигурност. Те също така разпределят тези ползи по-равномерно между страните. Такива регулации намаляват потреблението на енергия, точно както цените на въглеродните емисии, но те са склонни да намалят в по-голяма степен цената на енергията – и по този начин общите енергийни разходи. Комбинирането им с подкрепа за по-бедните домакинства – например за закупуване на по-енергийно ефективни превозни средства и системи за битово отопление – би ги направило по-приемливи и по този начин би ускорило изпълнението.
- Ускореното издаване на разрешителни за възобновяеми енергийни източници също подобрява енергийната сигурност в цяла Европа чрез разширяване на вътрешните енергийни доставки.
Пакетни политики за климата
Пакет от политики за климата, който включва всички тези инструменти, е най-обещаващият път напред, тъй като съчетава икономическата ефективност на ценообразуването на въглеродните емисии с по-големите и по-равномерно споделени ползи за енергийната сигурност от регулациите.
По-конкретно, пакет от мерки подобрява енергийната сигурност по три начина. Първо, намалява зависимостта от вноса чрез замяна на вносните изкопаеми горива с местно произведена възобновяема електроенергия.
Второ, диверсифицира енергийния внос на отделните икономики от неевропейските доставчици към европейските – чрез засилено навлизане на възобновяеми енергийни източници и електрификация на крайни потребители като превозни средства и системи за отопление на къщи, по-специално, като се има предвид, че европейските страни търгуват предимно електроенергия със своите европейски съседи.
И трето, намалява енергийните разходи, защото инвестициите в ефективност намаляват търсенето, а ускореното разгръщане на възобновяеми енергийни източници повишава доставките на енергия – и двете водят до по-ниски цени на енергията. Това компенсира по-високите разходи за по-високите цени на въглеродните емисии.
Илюстративен пакет от политики, който намалява емисиите с 55 процента в сравнение с нивата от 1990 г., би подобрил двата показателя за енергийна сигурност за Европа като цяло с близо 8 процента до 2030 г.
За Европейския съюз този пакет, който е в съответствие с програмата „Готовност за 55“, би обърнал 13 години на влошаване на икономическата устойчивост на енергийни прекъсвания и осем години на намаляване на сигурността на енергийните доставки. Тъй като Европа продължава да засилва своите действия в областта на политиката за климата след 2030 г., тези печалби само ще се увеличат.
Многостранно сътрудничество
Симулациите също така подкрепят аргумента за силно многостранно сътрудничество в Европа, като се има предвид, че страните се различават по своите ползи за енергийна сигурност и разходи за намаляване на емисиите (които от своя страна отразяват фактори като текущата им енергийна интензивност, енергиен микс и потенциал за производство на възобновяема енергия ). Един общ механизъм, който би обединил ресурси и координирал зелените инвестиции на ниво ЕС, би могъл да ускори екологичния преход на ниска цена, като същевременно разпредели печалбите от него по-равномерно, включително чрез използване на евтини опции за намаляване на емисиите в бъдещите страни-членки на ЕС.
Завършването на стратегията на ЕС за енергиен съюз е пример: по-доброто свързване на националните мрежи би намалило разходите и би помогнало на отделните страни да внасят електроенергия от други страни членки в случай на вътрешни смущения, подобрявайки енергийната сигурност за всички.
Във време, когато инерцията зад действията в областта на климата е изложена на риск от намаляване, европейските политици трябва да обмислят всички ползи от тях. Чрез засилване на своите индивидуални политики за намаляване на емисиите, както е планирано, и укрепване на сътрудничеството, те не само ще останат глобални лидери по пътя към нетни нулеви емисии до 2050 г., но също така ще осигурят изобилие и безопасно енергийно снабдяване, за да захранват икономиките си в бъдеще.
