fbpx

Дисбаланси във висшето образование и слаб интерес към приоритетните специалности

Над 10% от местата по държавна поръчка в 10 приоритетни направления остават свободни. Сред тях са „Металургия“ и „Математика“, при които се заемат едва 64-65% от утвърдените бройки държавна поръчка, следвани от „Химически науки“ със 71 %, „Военно дело“ със 72 % и „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ със 74%.

Това става ясно от проекта за Национална карта на висшето образование в Република България, публикуван днес за 30-дневно обществено обсъждане.

Сред основните изводи е и това, че в съществуващата структура на висшето образование в България се наблюдават различни по характер и дълбочина дисбаланси. Става дума за разминавания в търсенето и предлагането на образователни услуги на национално и регионално равнище, както и в реализацията на завършилите на пазара на труда по професионални направления и специалности от регулираните професии.

Пример за нарушен баланс е сравнението между общия капацитет, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за всички професионални направления във всички висши училища, и реалния брой студенти. Средно за страната студентите са едва 53% от определения от НАОА общ капацитет.

В общо 29 професионални направления са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в професионално направление „Математика“ – едва 19.1 %. Слаб е интересът също към „Теория на изкуствата“, „Материали и материалознание“, „Политически науки“.

В същото време броят на студентите е равен на определения капацитет в професионалните направления „Медицина“, „Стоматология“ и „Театрално и филмово изкуство“. Над 90% са запълнени бройките още в професионално направления „Педагогика“, както и в специалностите от регулираните професии „Зъботехник“ и „Ветеринарна медицина“.

Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Администрация и управление“, „Медицина“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“, „Педагогика на обучението по ..“. и „Право“. В тези осем направления се обучават приблизително половината действащи студенти в национален мащаб.

Съществуват сериозни дисбаланси в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища (27) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища (Медицинският университет – Плевен и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия), а други три действат чрез филиали.

Регионални дисбаланси се наблюдават и по отношение на реализацията на завършилите висшисти. За период от пет години – от 2015 г. до 2019 г. включително, са завършили 263 500 студенти. От тях 46.6% са излезли от висши училища в Югозападния район. Подобен е процентът на висшистите, които са останали да работят в този район, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен район, който повечето абсолвенти напускат скоро след своето дипломиране.

Националната карта на висшето образование в Република България ще бъде актуализирана всяка година. Така ще се идентифицира необходимостта от специалисти на всеки регион. Ще се отчита наличният ресурс от преподаватели и кандидат-студенти, както и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи в чужбина.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"