Доказано: доброто е-управление пести хиляди работни дни и милиони левове

Доказано: доброто е-управление пести хиляди работни дни и милиони левове

Внушителен обем ефекти за гражданите и бизнеса произтичат от реализирането на четири проекта, финансирани от ОП „Добро управление“ в областта на електронното управление. Оценка и анализ на тези ефекти, изразяващи се както в икономия на работни дни, така и в парични средства – е извършен от Института за пазарна икономика.

Според икономиста от ИПИ Лъчезар Богданов България по принци има проблеми при реализирането на капиталовите си програми, но изключение правят именно дейностите в рамките на е-управлението.

Съществен е и фактът, че реализирането на въпросните четири проекта засяга на практика всички активни компании в България (410 хил. нефинансови и 4300 финансови предприятия), българските и чужди граждани, ползващи услужите на администрацията ни, както и 499 администрации.

Показателен е експеритментът на Министерството на електронното управление, при който пилотно в 5 пощенски станции, разположени в малки и отдалечени населени места, е стартирано електронно кандидатстване за услуги. Първите резултати сочат, че са подадени 600 заявления за помощи за отопление.

Четирите проекта:

  • Надграждане на хоризонталните и централни системи на електронното управление във връзка с прилагане на Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги

Проектът представлява разширяване на възможностите на модела за предоставяне на електронни услуги на бизнеса и гражданите. Конкретната фаза, която разглеждаме намира проекта в относително зряла форма, като в него вече работят ключовите системи – заявяване на електронни услуги и справки, обмен на информация между администрациите и техните регистри, сигурна автентикация на потребители и подписване на документи, плащане.

Проектът надгражда основните информационни системи в НАП, предоставящи електронни услуги, както и регистъра на задълженията и регистъра на задължените лица в НАП, като създава възможност за обмен на регистрационни и транзакционни данни по електронен път във вид на вътрешно административни електронни услуги. До информацията имат достъп физическите и юридическите лица, които могат в реално време след успешна електронна идентификация, да получават информация за подадените документи и задълженията си към НАП, както и възможност да платят онлайн.

  • Надграждане на основните системи на Агенция „Митници“ за предоставяне на данни и услуги към външни системи – БИМИС 2020 (фаза 1 и 2)

Дейностите по този проект произтича от глобалната реформа на Европейската комисия в областта на Митническия съюз. Много са факторите, породили необходимостта от глобална реформа в областта на Митническия съюз. Сред тях са глобализацията и необходимостта от гарантиране на сигурност и улеснения за търговията, създаването на възможности за работа на митниците в електронна среда, инициативата за „по-добро регулиране” на митническите процеси и процедури.

  • Разработване, внедряване и поддръжка на единна национална електронна уеб-базирана платформа: Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП)

Онлайн системата за обществени поръчки подобрява значително работата на публичните възложители и участниците, когато става задължителна от 1 април 2020 година. Този процес съвпада с разгръщането на Ковид-19 пандемията и преминаването на практика в онлайн режим на цялата икономика и администрация. От тази гледна точка, действието на централизираната онлайн система за обществени поръчки е изключително важно за работата на публичния сектор и ползите са многобройни.

В резюме някои от постигнатите ефекти по четирите проекта изглеждат така:

От дейностите за надграждане на е-управлението у нас по прилагане на Единния модел

  • За целия период между 2015 г. и 2022 г., в който е работил единния модел, при допускането за спестяване на 30 минути на услуга то общото спестено време надхвърля 12,3 хиляди години
  • Само за 2021 година по консервативни оценки са реализирани спестявания за бизнеса и гражданите за над 210 млн. лева

От надграждането на основните информационни системи на НАП – работата по създаване на новия портал на агенцията е:

  • Спестено време от 102 хил. работни дни за една година
  • Спестени разходи за бизнеса в размер на 99,8 млн. лева за година
  • Увеличена събираемост на приходите
  • Увеличение на електронните разплащания през портала

През 2021 г. над 369 498 клиенти на НАП са ползвали услугата за предварително попълнени декларации, като броят на подадените декларации с автоматично попълване е 399 128 бр., срещу 373 226 бр. през 2020 г. Към края на годината над 83% от данъчнозадължените физически лица са подали своите данъчни декларации по електронен път.

От надграждането на системите в митниците един от ключовите ефекти е значителното повишаване на т.нар. „наличност на системите“ и „наличност на услугите“. Всички информационни системи отчитат 100% наличност, като при услугите тя е над 99,4% средногодишно за 2021 г., и 100% за новоразработените и надградени системи. Това на практика означава непрекъсваемост на митническото обслужване, включително – приемане на декларации, определяне и плащане на митнически задължения, пускане в обращение на стоки на пазара, обработка на товарни автомобили на гранични пунктове и т.н.

По данни от Агенция „Митници“, информационните системи за управление на транзита и за контрол на вноса са били неналични през около 8% от времето през 2015 година. Ефектът е особено негативен заради сериозното забавяне на транспорта – при средно около 470 товарни превозни средства, обслужвани на основните гранични пунктове, в рамките на годината средно над 11500 броя са били засегнати и са претърпели забавяне.

От ИПИ изчисляват, че всеки 1 процентен пункт неналичност на системите означава 88 часа на година недостъпност на услугите. При средно на час 470 товарни превозни средства, обслужвани на всеки час през 2021 г., това представлява над 41 000 часа забавяне. При консервативни оценки за размера на загубите, това представлява поне 1 млн. евро на година загуба за стопанските оператори за всеки 1 процентен пункт неналичност на системите.

От Агенцията по обществени поръчки изтъкнаха, че общият ресурс на общественитке поръчи в ЕС е около 10% от БВП на съюза.

Разработването, внедряването и поддръжката на Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) у нас подобрява значително работата на публичните възложители и участниците, когато става задължителна от 1 април 2020 година. Този процес съвпада с разгръщането на Ковид-19 пандемията и преминаването на практика в онлайн режим на цялата икономика и администрация. От тази гледна точка, действието на централизираната онлайн система за обществени поръчки е изключително важно за работата на публичния сектор и ползите са многобройни.

След 2019 г., когато обемът на сключените обществени поръчки достига своеобразен пик за последните 20 години като дял от БВП, той се нормализира на нива, съпоставими за ЕС (средно около 3% от БВП) и страните от Централна и Източна Европа (4,5% от БВП).

Ефектите от е-обществените поръчки също са внушителни:

  • Спестени разходи на етап подаване на оферти – 47 млн. лева за 2020-2021 година
  • Спестени разходи на етап сключване на договор, изпълнение и отчитане – 12 млн. лева за двете години
  • Увеличение на времето на разположение за подготовка на проекта – електронната среда позволява част от офертите да се подават в извънработно време
  • Нарастване дела на МПС, падали оферти
  • Намаление на обжалването на обществени поръчки
  • Силно ограничени възможности за грешки, злаупотреби и манипулации в процеса на кандидатстване



Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"