Продължава сривът на цената на газа на европейските пазари. На 16 януари тя падна под 60 евро за мегаватчас. Това е облекчение за европейците. Спечелиха ли те обаче енергийната война, започната от Владимир Путин, задава въпрос RFI в свой анализ.
Шефът на Кремъл, както и повечето западни експерти, предричаха най-лошото за тази зима. Затваряйки клапаните на „Северен поток“, руския газопровод, който снабдява Европа и Германия преди всичко, Владимир Путин вече виждаше как европейците треперят и се всява разцепление в тях по отношение на Украйна.
Въпреки това, противно на всички очаквания, европейските резерви от газ сега са на най-високото си ниво. В началото на 2023 г. хранилищата са пълни на 80%, което е повече, отколкото преди година, в навечерието на руската офанзива в Украйна. И натискът върху пазарите отслабна. Цената на нидерландския газ (TTF), която е референтна в Европа, падна с 25% за една година и се върна на нивото си от септември 2021 година.
Мекото време беше от голяма полза за европейците
Но това не обяснява всичко. Европейците – гражданите, общините и предприятията, положиха големи усилия за реализиране на икономии и намаляване на потреблението. Електроемките индустрии пострадаха, резултатите им се влошиха, но като цяло европейската промишленост успя да спести енергия, като същевременно продължи да увеличава производството си.
Най-тежката енергийна криза в Европа от 70-те години на миналия век не успя нито да доведе до недостиг на електроенергия, нито да предизвика рецесия. Европа успя да диверсифицира енергийни си доставки посредством нарастването на дела на възобновяемите енергийни източници. Преди всичко успя бързо да намери алтернативи на руския газ, купувайки големи количества от Норвегия и американски втечнен газ. Европейският внос на втечнен газ почти се удвои. Той компенсира 80% от недостигащия руски газ.
На прекомерно висока цена
Разходите за енергия рязко се увеличиха. Стремежът на европейските страни да напълнят максимално хранилищата си допринесе за скока на цените. За да защитят потребителите, държавите субсидираха мощно енергетиката. Общият размер на публичната помощ, предоставена на домакинствата и предприятията, се оценява на 700 милиарда евро за 27-те страни-членки на ЕС. Следователно Европа плати висока цена, за да преодолее тази енергийна криза.
Днес цената на газа пада рязко, но при най-малкото застудяване може бързо да се възстанови. Зимата не е свършила и следващият студен сезон ще бъде поредното изпитание за европейците. Междувременно икономиката им се радва на благотворен отдих. Енергийната война, започната от Русия, не постигна целта си и в крайна сметка може да се обърне срещу нея.
Русия пожъна рекордни приходи през 2022 г. от износа на въглеводороди
Приходите от износа на въглеводороди през 2022 г. са 155 милиарда долара, което е с 30% повече от 2021 г. Русия наводни Китай и Индия с петрол на много ниски цени, продължи да доставя газ за Балканите чрез газопроводи и дори на втечнен газ за страните от ЕС. Но през декември руският износ падна рязко. Инвестициите за проучване намаляха рязко през миналата година, а производството на газ спадна с една пета, тъй като Газпром имаше проблем с намирането на други клиенти извън Европа. Т.е. перспективите не са особено оптимистични за страна, възприемана преди войната като енергийна суперсила.
