ЕБВР намали още прогнозите си за растеж на България и региона

ЕБВР намали още прогнозите си за растеж на България и региона

Производството в регионите, наблюдавани от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) се е увеличило с 6,7% през 2021 г. след свиване с 2,5% през 2020 г. Войната срещу Украйна обаче оказва дълбоко въздействие върху икономиките им. Очаква се производството в тези региони да нарасне с 1,1% през 2022 г. Това представлява ревизия с 0,6 процентни пункта надолу в сравнение с прогнозата, направена през март 2022 г. (и ревизия надолу с 3,1 процентни пункта в сравнение с прогнозата, направена през ноември 2021 г.).

Това сочат анализи, представени в доклад на ЕБВР за регионалните икономически перспективи.

Изтъква се, че ревизията от март се дължи най-вече на по-голямо от очакваното свиване в Украйна, тъй като войната се проточва. Предвижда се растежът в регионите на ЕБВР да се възстанови до 4,7% през 2023 г. Ревизия надолу от 0,3 процентни пункта от март насам отразява нарастващия инфлационен натиск в световната икономика и регионите на ЕБВР.

За българската икономика се изтъква нарастването й с 4,2% през 2021 г., движено основно от ръста на частното потребление. За разлика от потреблението обаче инвестициите са намалели с 11% през 2021 г., отчасти отразено от спада на добавената стойност на строителния сектор. Туризмът се възстанови само частично през 2021 г., като пристигащите посетители са само 57% от цифрите за 2019 г.

Прогнозата за растеж на БВП за 2022 г. е преразгледана до 2,5% – с 0,3 надолу спрямо прогнозата от март и цели 1,9% спрямо прогнозата от ноември 2021-ва. Очаква се проблемите от страна на предлагането да продължат, докато през 2023 г. е приемливо умерено възстановяване от 3,0% с рискове нагоре в случай на по-бързо нормализиране на инфлацията и стабилни инвестиции.

Изтъква се силното възстановяване през 2021-ва на индустриалното производство, войната срещу Украйна обаче крие рискове за стабилен растеж, като се има предвид значителната зависимост на България от внос от Русия (почти 10 процента от БВП през 2020 г.). Друг ключов момент е повишената инфлация, тъй като българските потребители ще бъдат относително по-засегнати заради войната от тези в други страни от ЕС с по-високи цени на храните и енергията, предвид ниските средни нива на доходи.

От ЕБВР коментират сценария, при който доставките на газ са допълнително нарушени, като производството на глава от населението в регионите на ЕБВР може да бъде с 2,3% по-ниско през 2022 г. и с 2% по-ниско през 2023 г., отколкото в базовия сценарий.

Банката отчита рязкото повишение на цените на стоките и храните през последните месеци, както и на петрола, а цените на газа в Европа са над историческите върхове и около четири пъти над нивото в Съединените щати, което поставя европейските производители в неизгодно положение.

Цените на пшеницата, царевицата, соята и други селскостопански стоки също се повишиха бързо. Много икономики в регионите на ЕБВР са силно зависими от газа в енергийния си микс, докато някои икономики в Кавказ и южното и източното Средиземноморие разчитат в голяма степен на внос на пшеница и исторически са снабдявали пшеница от Русия и Украйна.

Неотдавнашните увеличения на цените на храните и енергията са допринесли за инфлационния натиск, който вече е бил висок поради възстановяването на глобалното търсене, тъй като ограниченията на Covid-19 постепенно са отпаднали.

Средната инфлация в регионите на ЕБВР е достигнала 11,9 на сто през март 2022 г., доближавайки се до ниво, наблюдавано в края на 2008 г.

От ЕБВР отбелязват, че политиците са предприели широк спектър от мерки за смекчаване на ефектите от по-високите цени на енергията и храните върху фирмите и домакинствата, често изправени пред компромис между ефективността на такива мерки и административния капацитет, необходим за прилагането им. Коментира се, че възникват сложни компромиси между степента на подкрепа, предоставена на домакинствата с по-ниски доходи, общите фискални разходи, въздействието върху околната среда на подобни мерки и тяхното обществено възприятие

Посочва се, че ценовите субсидии за единица потребление (най-често срещани в 3 региона на ЕБВР и в развитите икономики) са лесни за прилагане и комуникация, но са слабо насочени и насърчават свръхпотреблението и емисиите на парникови газове. От друга страна, подпомагането на домакинствата с по-ниски доходи, основана на проверка на доходите, което е въведено или разширено в около 30% от икономиките в регионите на ЕБВР, може да бъде добре насочено и рентабилно, но изисква висок административен капацитет и ясна комуникационна стратегия.

В допълнение към въздействието на високите цени на храните, енергията и металите, някои икономики са допълнително засегнати от търговията, туризма и връзките за миграционни преводи към Русия.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"