Нетните емисии на парникови газове в ЕС са намалели с 8,3 % през 2023 г. в сравнение с предходната година. Това е най-големият годишен спад от десетилетия насам, с изключение на 2020 г., когато COVID-19 доведе до намаляване на емисиите с 9,8 %, поради спиране обаче на редица индустриални предприятия.
В публикувания от ЕК Доклада за напредъка на действията в областта на климата за 2024 г се посочва, че в момента нетните емисии на парникови газове са с 37 % под равнищата от 1990 г., докато БВП нараства с 68 % през същия период, което показва продължаващото отделяне на емисиите от икономическия растеж. ЕС продължава да е напът да изпълни ангажимента си за намаляване на емисиите с най-малко 55 % до 2030 г.
Сред акцентите в доклада са и констатациите:
- Емисиите от енергийни и промишлени инсталации, обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии, отбелязват рекордно намаление от 16,5 % през 2023 г.. Понастоящем емисиите в сектора на СТЕ са с около 47,6 % под нивата от 2005 г. и са на път да постигнат целта за 2030 г. от -62 %.
- В рамките на СТЕ на ЕС емисиите от производството и отоплението на електроенергия са намалели с 24 % в сравнение с 2022 г., което се дължи на растежа на възобновяемите енергийни източници, по-специално на вятърната и слънчевата енергия, и на прехода от въглища. Емисиите от въздухоплаването нараснаха с 9,5 %, като продължиха тенденцията си след COVID.
- СТЕ на ЕС генерира приходи в размер на 43,6 милиарда евро през 2023 г. за инвестиции в действия в областта на климата. 7,4 милиарда евро са предназначени за Фонда за иновации и Модернизационния фонд, а останалата част от средствата се отпускат пряко на държавите членки.
- Сградите, селското стопанство, вътрешният транспорт, малката промишленост и емисиите на отпадъци (обхванати от Регламента за разпределяне на усилията) са намалели с около 2 % през 2023 г. Намалението се дължи на сградния сектор, намалявайки с около 5,5 %. Емисиите от селското стопанство са намалели с 2 %, докато емисиите от транспорта са намалели с по-малко от 1 %.
- Естественият поглътител на въглерод в ЕС се е увеличил с 8,5 % през 2023 г., като е обърнал тенденцията на спад от последното десетилетие в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Необходими са обаче допълнителни усилия за постигане на целите за 2030 г.
В същото време се обръща внимание на това, че въпреки констатациите на доклада за обнадеждаващи новини за намаляването на емисиите в ЕС, през последната година се наблюдават и по-катастрофални събития и загуби на човешки живот и поминък, движени от вече променящия се климат, без глобалните емисии да са достигнали своя връх.
През 2023 г. в Европа се наблюдават най-големите горски пожари, регистрирани някога — една от най-влажните години в историята, големи морски горещи вълни, широко разпространени опустошителни наводнения и продължаващо повишаване на температурите.
Отбелязва се, че ЕС, неговите държави членки и финансови институции, известни заедно като „Екип Европа“, продължават да бъдат водещият източник на помощ за развитие и най-големият донор на финансиране в областта на климата в света, което представлява около една трета от световното публично финансиране на борбата с изменението на климата.
