Европейският съюз трябва да настоява за прилагане на четиридневна работна седмица за сектори с недостиг на работна ръка. Това посочва еврокомисарят по заетостта и социалните права Николас Шмит в интервю за португалсаката агенция Луза, цитирана от Euractiv.bg.
„Мисля, че това е нещо, което прогресивно върви напред, защото новите поколения имат определена визия за баланса между работа и личен живот“, отбелязва Шмит.
Комисарят посочва, че „няма обща позиция“ в ЕС по темата за съкратената работна седмица. „Мисля, че това е нещо, което ще се случи на базата на споразумения между социалните партньори“, уточнява той.
Шмит дава пример с Германия, където най-големият синдикат иска напредък в прилагането на четиридневната седмица и където някои компании вече представят това решение за наемане на работници, а именно в транспортния сектор. Според него въпросът за намаляване на работното време може да бъде начин за привличане на служители. „Тъй като има трудности за някои сектори да привличат хора, те трябва да станат по-привлекателни“, мотивира се еврокомисарят.
Той коментира още, че за ЕС „най-големият проблем не е толкова безработицата“, колкото недостигът на работна ръка. Наистина „много сектори отчаяно търсят служители и не могат да ги намерят, защото хората не искат да работят там или нямат правилните умения“, отбелязва Шмит.
Изданието информира, че в Португалия, съгласно Програмата за достоен труд, е планиран пилотен проект за тестване на четиридневната работна седмица доброволно и без загуба на доходи. В баланса на първата фаза на този пилотен проект, оповестен през март, беше обявено, че втората фаза на програмата за прилагане на четиридневната седмица участват 46 компании от общо 99 заинтересовани.
Сред основните причини компаниите да не напредват към подготвителната фаза са глобалната икономическа перспектива, необходимостта от финансови инвестиции, сложността на нейното изпълнение. Някои експерти пък отбелязват че „това не е най-доброто решение на проблемите“ и че ползите от мярката „няма да е голяма“ в корпоративния контекст.
Основните направления, застъпени във втората фаза на проекта, са консултантски, научни, технически и подобни дейности (близо 40%), следвани от образователни и информационно-комуникационни дейности (около 15%).
