Европейската комисия предложи по-строги правила относно замърсителите на атмосферния въздух, повърхностните и подпочвените води и пречистването на градските отпадъчни води.
Целта е както да се затегнат разрешените нива за замърсяване, така и да се подобри прилагането, за да гарантира, че целите за намаляване на замърсяването се постигат по-често на практика.
Предлага се редовен преглед на стандартите за качество на въздуха, за да се преоценяват в съответствие с най-новите научни доказателства, както и с общественото и технологично развитие, както и годишната допустима норма за основния замърсител – фините прахови частици (PM2,5) – да бъде намалена с над 50%.
Предложенията на ЕК гарантират, че хората, страдащи от увреждания на здравето от замърсяването на въздуха, имат право на обезщетение в случай на нарушение на правилата на ЕС за качеството на въздуха. Те ще имат и право да бъдат представлявани от неправителствени организации чрез колективни искове за обезщетение. Предложението също така ще внесе повече яснота относно достъпа до правосъдие, ефективните наказания и по-добра обществена информация относно качеството на въздуха. Новото законодателство ще подпомогне местните власти чрез укрепване на разпоредбите за мониторинг на качеството на въздуха, моделиране и планове за подобряване на качеството на въздуха.
Предложения на комисията оставят на националните и местните власти да определят конкретните мерки, които биха предприели, за да изпълнят стандартите. В същото време съществуващите и новите политики на ЕС в областта на околната среда, енергетиката, транспорта, селското стопанство, научните изследвания и иновациите и други области ще имат значителен принос, както е описано подробно в информационния лист.
Предполага се, че предложението ще помогне за постигане на драматично подобряване на качеството на въздуха в Европа до 2030 г., което ще доведе до брутни годишни ползи, оценени на 42 милиарда евро до 121 милиарда евро през 2030 г., за по-малко от 6 милиарда евро разходи годишно.
По-добро и по-рентабилно пречистване на градските отпадъчни води
Няколко подобрения ще подпомогнат опазването на здравето и околната среда. Те включват задължения за възстановяване на хранителни вещества от отпадъчни води, нови стандарти за микрозамърсителите и нови изисквания за мониторинг на микропластмасите. Задълженията за пречистване на водата ще бъдат разширени и за по-малките общини с 1000 жители (от 2000 жители в момента). За да се подпомогне управлението на проливните дъждове, зачестили поради изменението на климата, има изискване за създаване на интегрирани планове за управление на водите в по-големите градове. И накрая, въз основа на опита с Covid-19, Комисията предлага систематично да наблюдава отпадъчните води за няколко вируса, сред които CoV-SARS-19, и антимикробна резистентност.
Държавите от ЕС ще трябва да осигурят достъп до канализация за всички, по-специално за уязвимите и маргинализирани групи.
Тъй като 92% токсични микрозамърсители, открити в отпадъчните води на ЕС, идват от фармацевтични продукти и козметика, нова схема за разширена отговорност на производителя ще изисква от производителите да плащат разходите за отстраняването им. Това е в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ и също така ще стимулира научните изследвания и иновациите в нетоксични продукти, както и ще направи финансирането на пречистването на отпадъчни води по-справедливо.
Страните от ЕС ще бъдат задължени и да проследяват промишленото замърсяване при източника, за да увеличат възможностите за повторно използване на утайки и пречистени отпадъчни води, като се избягва загубата на ресурси. Правилата за оползотворяване на фосфор от утайки ще подкрепят използването им за производство на торове, което е от полза за производството на храни.
Опазване на повърхностните и подпочвените води от нови замърсители
Въз основа на актуални научни доказателства Комисията предлага да се актуализират списъците със замърсители на водата, които трябва да бъдат по-стриктно контролирани в повърхностните и подземните води. Към списъците ще бъдат добавени 25 вещества с добре документирани проблемни ефекти върху природата и човешкото здраве. Те включват:
- PFAS, голяма група от „вечни химикали“, използвани между другото в съдове за готвене, дрехи и мебели, противопожарна пяна и продукти за лична хигиена;
- набор от пестициди и продукти за разграждане на пестициди, като глифозат;
- Бисфенол А, пластификатор и компонент на пластмасови опаковки;
- някои фармацевтични продукти, използвани като болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства, както и антибиотици.
