Две години след нахлуването на Русия в Украйна, Старият континент изглежда успя да се измъкне отчасти от капана на зависимостта си от руския газ. И трябва да се подчертае, че дори и без санкциите, европейците драстично са намалили потреблението на това изкопаемо гориво. Изправени пред този спад в търсенето, някои наблюдатели дори изразяват опасението, че страните от ЕС са направили прекалено големи инвестиции в нова инфраструктура, за да заменят количествата, доставяни преди това от Москва, коментира Марин Годелие за latribune.fr*…
Това беше една от основните тревоги на Европа след нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 г.: ще трябва ли да се справяме без руски газ и ако да, то как? „Невъзможно е това да стане веднага“, каза още същия ден Патрик Пуяне, главен изпълнителен директор на голямата френска енергийна компания TotalEnergies. Трябва да се отбележи, че тогава Старият континент изглеждаше като хванат в капан: най-големият му доставчик на газ беше страната, ръководена от Владимир Путин, на която се падаха над 40% от общия внос (и дори 60% за Германия). Това беше предостатъчно да се осигури на Москва значителен източник на доходи, тъй като страните от ЕС разчитаха на този въглеводород за отоплението си, за производсвото си на електроенергия, за работата на заводите си.
Две години по-късно обаче ситуацията изглежда коренно променена. В потреблението на газ на Европейският съюз делът на Русия все още е 15% (8% по газопроводи и 7% доставян с кораби), като в крайна сметка не бяха претърпени някакви сериозни търговски загуби. През последните месеци цените му паднаха до много ниски нива, близки до тези отпреди кризата. И трябва да се отбележи, че от началото на 2022 г. европейците консумират все по-малко газ… независимо дали идва от Русия, или от другаде.
„Независимо от санкциите, войната в Украйна коренно промени отношението ни към изкопаемите енергийни източници, на които вече се гледа като на основно геополитическо оръжие“, казва Фук-Вин Нгуен, специалист по европейска и френска енергийна политика в Центъра по енергетика на института Жак Делор.
„Колосален“ спад
Наистина потреблението на газ в Европа е спаднало с 20% след широкомащабната инвазия на Русия в Украйна, посочват от консултантската фирма IEEFA (Институт за енергийна икономика и финансов анализ) в последния си доклад, публикуван преди дни. Това е „най-ниското му ниво от десет години“, като намалението е най-значимо в Германия и Италия, а извън ЕС – във Великобритания, се уточнява в документа. „Това е колосален спад“, коментира Фук-Вин Нгуен.
В края на ноември Международната агенция по енергетика подчерта, че украинската криза е „отбелязала повратен завой“ в потреблението на газ в Европа, което „трябва да продължи да спада“. Данните на института Брюгел потвърдиха това, като показаха, че търсенето на газ в Европа е намаляло с 12% през 2022 г., последвано от нов спад, съответно с 18% и 20% през първата и втората половина на 2023 г. в сравнение с периода 2019-2021 г. Подобни цифри се потвърждават и в тримесечния доклад от 7 декември на Европейската комисия за газовия пазар.
„Оттогава пазарът наистина се разхлаби, защото никой не беше очаквал такъв спад“, обяснява Никола Льоклер, съосновател на консултантска фирма по проблемите на енергетиката.
При това, трябва да имаме предвид, че между 2014 г. и 2021 г. тенденцията не беше към спад, а точно обратното.
Това впечатляващо намаление на потреблението надхвърля целите, които 27-те си поставиха след инвазията в Украйна: през юли 2022 г. държавите-членки се съгласиха доброволно да намалят между август 2022 г. и март 2023 г. с 15% използването на този изкопаем енергиен носител спрямо средните стойности за последните пет години. Във Франция потреблението на газ е намаля с 25% за периода от 1 август 2023 г. до 18 февруари 2024 г. в сравнение със същия период през 2018 г. и 2019 г.
Енергийният суверенитет беше обявен за приоритет
Разбира се, руската инвазия не е единствената причина. „Съществуват и конюнктурни фактори, свързани с метеорологичните условия: последните две зими, които бяха особено меки, се оказаха щастливи съюзници“, подчертава Фук-Вин Нгуен. Освен това присъединяването поради екологични причини на все повече възобновяеми енергийни източници също изигра съществена роля, тъй като едно от предизвикателствата пред Европа е да се намали използването на изкопаеми горива (включително газ). Но „войната в Украйна изведе на преден план друго важно съображение, което засега има предимство пред това за климата: постигането на енергиен суверенитет в рамките на една сложна геополитическа ситуация“, продължава Фук-Вин Нгуен.
Освен това една част от европейците оптимизираха потреблението си, без с това да си налагат лишения. „Много от тях осъзнаха, че не е удачно да оставят офисите си да светят през нощта, например“, казва той. Но скокът на цените през 2022 г. неизбежно се отрази на енергийния баланс.
Разрушаване на структурата на търсенето
На този етап обаче е трудно да се определи кое точно е резултат на избор и кое на принуда, особено като се има предвид, че причините за спада на потреблението са различни за различните страни. През септември 2023 г. търсенето на газ в Европа беше с 22% по-ниско от средното за 2019-2021 г., което се дължи главно на спада на потреблението от домакинствата в Германия (-43%, в сравнение с -25% във Франция) и спада в използването на газ за производството на електроенергия (-46% във Франция в сравнение с -16% в Германия). Причината за това е, че през последните месеци германците наложиха мерки за принудително електрифициране на отоплението на домовете, което все още до голяма степен е зависимо от въглеводородите. В същото време Франция можеше да разчита в по-голяма степен на ядрените си централи, които, след проблемите от 1922 г., да ѝ осигурят нисковъглеродна електроенергия.
Освен това остава да се разбере до каква степен индустрията е била принудена да потребява по-малко. Според данните на Bruegel, търсене на газ е намаляло, средно с 22% през септември 2023 г. в сравнение с 2019-2021 г. (-19% във Франция, – 25% в Германия). Но и тук изглежда трудно да се разграничи кое е резултат от по-добрата енергийна ефективност (без да се засяга производството) и кое може да бъде свързано с „унищожаване на търсенето“ (забавяне или спиране на производствената дейност, защото енергията става твърде скъпа или цената ѝ твърде нестабилна).
„Поставя се въпросът дали няма структурно разрушаване на търсенето в промишлеността, особено в Германия, която е по-силно засегната от Франция. Тя плаща цената на политиката си на зависимост от руския газ, но не можем да се радваме на нейните трудности, защото става дума за един от основните двигатели на икономиката на ЕС“, подчертава Фук-Вин Нгуен.
Ефект на отскока или структурен феномен
Един въпрос остава да виси: кога ще спре този спад в търсенето. Иначе казано, дали става дума за трайна тенденция, или трябва да очакваме отскок с връщането към ниските цени? Те продължават да падат: на главната европейска борса, ТTF, цените се сринаха до 23,7 евро за мегаватчас (MWh) на 19 февруари 2024 г. Това е далеч от 55 евро/MWh от ноември 2023 г., месецът от който спадът стана почти непрекъснат. Припомняме, в края на август 2022 г. беше достигнат връх с 277 евро/MWh, преди цените да започнат да се колебаят между 80 и 50 евро/MWh през цялата 2023 г.
„При тези условия заводите в промишлеността, които бяха спрени, ще могат отново да заработят. А що се отнася до отделните хора, не можем да изключим възможността от поява на някаква форма на умора по отношение на усилията за икономии две години след началото на войната“, отбелязва Фук Вин-Нгуен.
Обратно, ако потреблението на газ продължи да намалява, Европа ще бъде изправена пред друга опасност: този от създаването на свръхкапацитет в терминалите за внос на втечнен природен газ, доставян с кораби, които страните от съюза в момента масирано изграждат по бреговете си, за да заменят руските доставки чрез газопроводите. Всъщност, след нахлуването в Украйна, Старият континент пусна в експлоатация нови мощности с общ капацитет 36,5 милиарда кубически метра и планира до края на десетилетието допълнителен капацитет от 106 млрд кубически метра за внос на втечнен газ. Това ще доведе общия капацитет до 406 милиарда кубически метра през 2030 г. или почти три пъти повече, отколкото се очаква да бъде търсенето на втечнен газ към тази дата.
*Превод Георги Саулов
