В отговор на американския мегаплан за подкрепа на енергийния преход, Европа се опитва да разработи единна политика. Президентът на Франция Еманюел Макрон замина за Нидерландия с надеждата да сближи френските позиции с тези на холандския си колега, пише RFI*.
За пореден път европейците потвърждават съгласието си за диагнозата, но са разделени относно отговора, който трябва да бъде намерен. Сега отново Еманюел Макрон и неговият домакин Марк Рюте изразиха две противоположни линии. Френският държавен глава смята, че е необходимо да се настоява пред Съединените щати да отменят набелязаните мерки и в същото време да се разработи в Европа план за подпомагане изключително на европейски компании от зелената индустрия, под формата на заеми или субсидии. Както и другите ръководители на 27-те страни-членки на ЕС, нидерландският министър-председател разбира добре, че европейската индустрия рискува да бъде пометена от 369-те милиарда долара държавна помощ, които Вашингтон обеща на американските производители в рамките на своя план, въплатен в Закона за намаляване на инфлацията. Но Рюте, който се счита за говорител на т.нар. „пестеливи“ държави, се противопоставя на инжектирането дори на едно допълнително евро публични средства в тази политика.
С какво американският план ще навреди на европейците?
Помощите ще бъдат насочени към това, което се произвежда на американската територия съгласно политиката „Америка на първо масто“ (America first). Вашингтон не иска парите на данъкоплатците му да облагодетелстват китайците в частност и всички конкуренти като цяло, включително европейците, които имат преднина в зеления преход. Това е пътят на тотален протекционизъм, който поема Белият дом. Европейските производители ще загубят дял от американския пазар, тъй като техните продукти, върху които субсидиите не се разпростират, ще бъдат по-скъпи. Освен ако не предпочитат да инвестират в Съединените щати, за да се възползват от тези субсидии, което би било добре за компаниите и техните акционери, но лошо за индустрията, научно-изследователската дейност и заетостта в Европа. Европейската автомобилна индустрия, зараждащият се зелен водороден сектор и производителите на оборудване за вятърна енергия са особено обезпокоени и се чудят кой е най-добрият избор. Германската BMW и италианската Enel не дочакаха реакцията на Брюксел, а решиха да построят нови заводи в САЩ.
Това, което ги привлича, е перспективата за субсидии
Но не само това. Защото в Европа има значителни средства, които все още не са деблокирани, най-вече в рамките на фонда за пост-Ковид възстановяването. Това е и основният аргумент на Марк Рюте, който се противопоставя на създаването на независим фонд, предложен от председателката на Европейската комисия. Освен парите това, което прави разликата, е преди всичко достъпът до помощ. В Съединените щати всичко е супер опростено, докато в Европейския съюз компаниите се сблъскват със сложни и отнемащи време административни процедури, за да получат публична помощ или дори просто, за да започнат да изграждат нови заводи. Комисията планира да ускори процедурите в един проект, който ще бъде представен след десет дни на следващата среща на върха на ЕС.
Съществува опасност от предизвикване на вътрешна конкуренция с пагубни последици за малките страни
Защото по-богатите държави-членки ще осигурят повече средства за големите си национални компании, като всъщност ще задушат европейските конкуренти. Следователно ще трябва да се направят още доста уточнения, но европейците вече са съгласни по най-важното: спешното приемане на индустриална политика по отношение на енергийния преход. Това ще изисква по-последователна и по-достъпна помощ. Но това не е достатъчно. За да постигне целите си за намаляване на въглеродните емисии възможно най-бързо, Европа трябва също така да направи бизнес средата по-предсказуема и по-сигурна. Това например може да стане чрез реформиране на пазара на електроенергия, силно отслабен от скока на газа. Това е друга тема, която разделя интервенционистите от една страна и привържениците на свободния пазар от друга.
*Превод Георги Саулов
