Европейската комисия се консултира със своите страни членки относно отговора на американските субсидии по Закона за намаляване на инфлацията. Париж се обявява за шокови ответни мерки и настоява за нетно увеличение на европейските фондове, пише Les Echos*.
Франция иска европейска „базука“ като отговор на щедрите субсидии по американския Закон за намаляване на инфлацията (IRA). В документ от десет страници, представен на Европейската комисия, Париж очертава контурите на стратегията си „Made in Europe“, имаща за цел да отговори 369-те милиарда долара субсидии, които Съединените щати са решили да предоставят за зелените си индустрии.
Посланието е ясно: трябва да се действа много бързо и ще трябват много пари… Париж иска да изпрати силен сигнал към компаниите, докато Старият континент трепери от възможността да се изправи пред процес на масово преместване на предприятия, а някои вече не се колебаят да посочват направо заплахата от „деиндустриализация“.
„Фондове за извънредни ситуации“
Още от самото начало Франция реагира остро на американския закон. Сега тя предлага широк набор от шокови ответни мерки. Особено амбициозен е отговорът по отношение на финансирането. „Усилието, което трябва да направим, е в размер на около два процента от БВП“, каза Еманюел Макрон през декември, засягайки темата по време на пресконференция в края на заседанието на Европейския съвет.
Така, изправен срещу стотиците хиляди зелени банкноти, които ще се изсипят върху американските компании, Париж се обявява за създаването на фонд за суверенитет, както го нарече пожелателно председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Този фонд обаче вече е обект на търкания между държавите-членки.
Според Франция, за да се случат нещата по-бързо, ще трябва да се разграничат два етапа. На първия е създаването на „фонд за извънредни ситуации“, който „в много краткосрочен план трябва да разчита на съществуващо финансиране“, и който ще предшества „пълен“ фонд за суверенитет (за него консенсусът в рамките на ЕС е много по-малък). Той трябва да започне да функционира преди края на 2023 г. Париж има предвид по-специално всички или част от 365-те милиарда евро от механизма за възстановяване и устойчивост (FRR), които са „разпределени, но все още неизплатени“, и които могат да бъдат преразпределени към стратегическите за ЕС сектори.
За да може всяка държава членка да се възползва от средствата по справедлив начин, Париж се обявява за използване на инструмент, подобен на SURE, който имаше за цел временна подкрепа за защита на работните места по време на епидемията от Ковид-19.
„Коренна модернизацията и опростяване“
В същото време Франция призовава за „коренна модернизация и опростяване на държавната помощ“, чиято реформа е в ход в Европа. Ясно е, че е необходимо както да се продължи и след 2023 г. временният механизъм срещу Ковид-19 (прекратен, с няколко изключения, през юни 2022 г.,), така и да се разреши „временна и целенасочена помощ за секторите, които се нуждаят в най-голяма степен от нея в краткосрочен план”. Тези мерки са в съответствие с разпоредбите на Маргрете Вестагер, европейския комисар по конкуренцията, отговарящ за тази реформа.
Така, що се отнася до проектите в рамките на PIIEC (важни проекти от общ европейски интерес, които ползват субсидии), чийто брой непрекъснато расте в Европа, Париж иска да се намали времето за обработка на документацията до четири месеца, което иначе днес може да отнеме до две години. За сравнение, данъчните кредити по американския Закон за намаляване на инфлацията, се предоставят незабавно…
Зависимост по отношение на батериите и водорода
Париж също иска да сложи край на зависимостта на Европа, особено в сектори, които ще пострадат в най-голяма степен от американския закон, като фотоволтаици, батерии, водород и критични суровини.
Франция счита за необходимо определянето на „производствени цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.“ и приемането на закони за отделните сектори, като например „Закона за чиповете“, който направи възможно предоставянето на милиарди евро за увеличаване на производството на чипове в Европа, за да се намали зависимостта ѝ от Азия.
Париж издигна в основен приоритет за следващите месеци продължаващата реформа на енергийния пазар. Министърът на икономиката Бруно льо Мер заяви неотдавна, че Париж ще бъде неотстъпчив по отношение на тази реформа.
„Бърза и тотална мобилизация“
Европа е нападната? Така че се нуждаем от „бърза и тотална мобилизация“ на всички налични инструменти за осигуряване на търговска защита, някои от които бяха неотдавна създадени, може да се прочете още в документа. „Доверието“ към ЕС е заложено на карта, настоява Франция, макар че наскоро влезе в сила новият регламент, който позволява на Брюксел по добре да контролира инвестициите от трети страни в ЕС и по този начин да попречи на компании, субсидирани от своите държави, да осъществяват нелоялна конкуренция на вътрешния пазар на Стария континент.
Урсула фон дер Лайен скоро ще представи новия етап в постъпките на ЕС за противодействие на американския закон. След това на извънредния Европейски съвет на 9 и 10 февруари лидерите на ЕС трябва да обявенят конкретни мерки.
*Превод Георги Саулов
