От началото на годината финансовите пазари се върнаха към върховете си. Лондонската и Парижката фондова борса дори отбелязаха исторически рекорди миналата седмица. Оптимизъм, който не спира да озадачава, тъй като инфлацията продължава да расте, а несигурността, свързана с войната в Украйна, далеч не е разсеяна, изтъква France 24*.
Началото на годината е блестящо за европейските фондови пазари: далеч от ежедневните тревоги, свързани с инфлацията и със съмненията относно възстановяването на световната икономика, финансовите пазари показаха непоколебим оптимизъм през последните седмици. Пример е фондовата борса в Париж, където водещият индекс CAC 40 записа на 16 февруари, нов рекорд от 7387,29 пункта.
Същата динамика се вижда и в Лондон, където FTSE 100 надхвърли ден по-рано, за първи път в историята си, границата от 8000 пункта. „Европейските акции не са имали по-благоприятен старт на годината от началото на века“, обобщава вестник Les Échos.
Въпреки атмосферата на несигурност, свързана с войната в Украйна, инвеститорите изглеждат успокоени от устойчивостта на големите компании, които регистрираха исторически резултати през 2022 г., като например TotalEnergies (36 милиарда евро печалба) или тези от сектора на луксозните стоки, начело с LVMH (14 милиарда евро).
В Париж индексът CAC 40 се дърпа нагоре от производителя на оръжия Thales, чийто бизнес се облагоприятства от войната в Украйна. Но подобрението е почти всеобщо: стойността на автомобилния производител Renault се увеличи с 36% от началото на годината, а тази на BNP Paribas – с 22,5%.
Еврозоната устоява по-добре от прогнозите
Това добро здравословно състояние на финансовите пазари наподобява в много отношения „една въздишка на облекчентие“ след страха от рецесия в еврозоната. „Имаше сериозни опасения от недостиг на суровини и по-специално на газ. Оттогава те намаляха, въпреки че страхът от рецесия не е изчезнал напълно“, казва Денис Феран, управляващ директор на института за икономически анализи Rexecode.
Опасността от недостиг на електроенергия беше избегната и цената на природния газ падна в средата на февруари до най-ниското си ниво от август 2021 г. Въпреки енергийния шок, европейската икономика устоя. Европейската комисия дори ревизира нагоре прогнозата си за растеж на еврозоната през 2023 г.
Друга добра новина от началото на годината е, че инфлацията най-накрая започва да намалява. Така ЕС прогнозира ръст на потребителските цени от 6,4% през 2023 г. и след това – от 2,8% през 2024 г. на фона на историческата инфлация от средно 9,2% през миналата година.
„Финансовите пазари осъзнават, че паричната политика, провеждана от централните банки и по-специално от Европейската централна банка (ЕЦБ), насочена към борба с инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти, е ефективна“, анализира Стефани Вийе, икономически съветник в PwC Франция.
„Имаме впечатлението, че по-голямата част от увеличението на основните лихви е преминало и някои експерти сега очакват спад през 2024 г. Това очакване допринася за подобряването на фондовите пазари, които се връщат към предишното си ниво от началото на 2022 г.“, уточнява Денис Феран, който обаче припомня, че борсата не отразява цялата икономика, а само компаниите, които се котират на нея.
В очакване на Китай
И накрая, дългоочакваното рестартиране на китайската икономика след края на политиката на „нулев Ковид“, която постави страната под похлупак за почти три години, също помага за връщането на усмивките на лицата на инвеститорите в началото на 2023 г. „Пагубната политика на „нулев Ковид“ най-накрая беше отменена и това дава надежда за възстановяване. Така Китай би трябвало да допринесе с една четвърт от общия световен растеж“, уточнява Стефани Вийе.
Това очакване за бурно възстановяване на китайското потребление е от полза преди всичко за „акциите на четирите компании на лукса в рамките на CAC 40 (LVMH, Kering, Hermès и L’Oréal), които представляват 35% от индекса“, отбелязва Денис Феран.
Без да е напълно отделено от реалната икономика, доброто здраве на европейските фондови пазари все пак буди известен скептицизъм сред експертите, които смятат икономическите перспективи за твърде несигурни, докато икономиката на еврозоната все още работи на бавен ход.
Както припомня ЕЦБ, „рисковете, които тежат върху перспективите за икономически растеж, са станали по-балансирани“, но войната в Украйна „остава значителна опасност за влошаване на икономиката и може отново да доведе до по-високи цени на енергията и храните“.
„Очакването на финансовите пазари се основава на реални факти, но нов външен шок може отново да създаде напрежение и да намали този подем“, отбелязва Стефани Вилерс и изтъква, че „Нулев риск не съществува“.
*Превод Георги Саулов
