В петък, 17 ноември, средната глобална температура е била с два градуса по-висока от средната за сезона в сравнение с прединдустриалната епоха, според данните на Европейската обсерватория Коперник, цитирани от latribune.fr*. Това е още един рекорд, който се добавя към вече записаните такива през отминалото лято.
Това е над горната граница, поставена в Парижкото споразумение за климата. Все пак този праг трябва да бъде преминат като средна стойност в продължение на няколко години, за да се счита, че границата, определена от COP21, е надмината. Подписано през 2015 г., споразумението има за цел поддържането на „увеличението на средната глобална средна температура значително под 2°C в сравнение с прединдустриалните нива“ и полагането на усилия „за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C в сравнение с прединдустриалните нива“.
„Това е първият ден, в който глобалните температури са надхвърлили нивата от прединдустриалната епоха с повече от 2°C“, казва Саманта Бърджис, заместник-ръководител на отдела за изменение на климата на Коперник.
По-точно, според временните данни, глобалната температура на 17 ноември е била с 2,06°C над средната за периода 1850-1900 г., посочи тя в X (бивш Twitter). Припомняме, в специален доклад от 2018 г. на IPCC, експертите по климата, работещи под егидата на ООН, определиха, че средното затопляне се измерва „за период от 30 години“ в сравнение с „референтния период 1850-1900 г.“. По тази методика се счита, че понастящем климатът се е затоплил с около 1,2°C в сравнение с 1850-1900 г.
Откъде идва тази граница от 1,50С
Задържането на затоплянето в рамките на 1,50С градуса не винаги е било очевидно. Преди COP21 в Париж през 2015 г. заявената цел беше дори +20С. Само тихоокеанските островни държави защитаваха яростно една по-амбициозна цел. Все пак, в месеците, предшестващи форума, множество научни изследвания показаха необходимостта да се следва този път, за да се ограничат във възможно най-голяма степен последствията от глобалното затопляне. Все повече развиващи се страни застанаха зад тази цел, последвани от Европейския съюз и накрая и от Съединените щати.
В крайна сметка, през ноември 2015 г. близо 200 страни подписаха Парижкото споразумение. Те се ангажираха да ограничат глобалното затопляне „значително под“ 20С, като поставиха за основна цел 1,50С.
Разликата между двете, особено по отношение на последствията, е наистина огромна. Ако вземем например повишаването на морското равнище, най-малко десет милиона души ще бъдат засегнати от покачващото се ниво на морето, ако най-амбициозната цел не бъде постигната. „IPCC изготви специален доклад за един свят с +1,50С и последствията от това“, обяснява Ан Олхоф, водещ автор на изданието за 2023 г. на Доклада за разликата в емисиите. „Разликата между +1,50С и +20С е в оцеляването на кораловите рифове. Ще има масово изчезване на видове. Освен това не трябва да забравяме, че тези цели имат значение за целия свят: става дума за средства за цялата планета. Ако разгледаме едно бъдеще с 30С по-топло, всъщност ще имаме +60С градуса в някои части на света. Това ще предизвика множество миграции, ще компрометира условията на живот и съществуването на хората по целия свят“.
Средно +1,10С
Осем години след Парижкото споразумение и десетина дни преди следващата COP28 в Обединените арабски емирства, средната глобална температура се е повишила с +1,10С в сравнение с прединдустриалната ера. Смята се, че границата от 1,50С ще бъде премината през следващото десетилетие. Това е и една от най-често използваните критики след Конференцията в Париж: какъв е смисълът да си поставяме една почти неизпълнима цел?
Докладите на IPCC и науката дават отговора: всяка десета от градуса има значение. Последиците от глобалното затопляне вече се виждат: екстремните събития се увеличават, наводненията, сушите и горещите вълни са по-интензивни и по-чести поради затоплянето. Тези последствия ще бъдат още по-значими в един свят с +1,50С по-висока температура, но е възможно да се приспособим към него, той все още ще е годен за обитаване. Но ако границата от +2 градуса бъде премината, 6-ият доклад на IPCC, и по-специално неговият раздел за адаптацията, ни казва, че някои граници ще бъдат необратимо преминати. В регионален план адаптирането към новите условия ще бъде много сложно, дори невъзможно. Ето защо трябва да смекчим макскимално нивото на затопляне, като се борим с причините които го пораждат: човешките емисии на парникови газове.
Другите рекорди от това лято
Това не е първият рекорд, регистриран на планетата. Месеците от юни до октомври тази година са били най-горещите, регистрирани някога в света, отново според Коперник, който изчислява, че 2023 г. ще надмине „почти сигурно“ годишния рекорд от 2016 г. Октомври 2023 г. е бил „с 1,7°C по-топъл в сравнение със средните стойности за месец октомври за периода 1850-1900 г.“, посочиха от обсерваторията в началото на ноември.
Освен това тазгодишният юли, белязан от горещи вълни и пожари по целия свят, се оказа най-топлият месец, регистриран някога на Земята, с достигнати средни температури от 16,960С, или с 0,330 повече от месец юли 2019 г., който досега държеше рекорда с 16,630. Температурата на въздуха е била с 0,720 по-висока от средната за юли за периода 1991-2020 г., казват от Коперник.
Също така и температурата на повърхността на океаните беше необичайно висока след месец април. Абсолютният рекорд е достигнат на 30 юли с 20,960С. За целия месец температурата на повърхността е с 0,510С над средната за 1991-2020 година.
Теми, които ще се обсъждат на СОР28
Това са явления, които със сигурност ще бъдат разгледани по време на COP 28, която започва в Дубай от 30 ноември. Особено след като тази 28-ма конференция на ООН за климата ще има трудната задача да направи равносметка на усилията, положени след Парижкото споразумение. И сред темите, които ще предизвикат най-оживени дискусии са трудното осъществяване на решението за слагане на край на използването на петрола, създаването на фонд за подпомагане на страните, най-уязвими от изменението на климата, усилията, които трябва да положи светът на финансите.
Предишната конференция за климата, която продължи над един ден повече от предвиденото, което я направи една от най-дългите COP в историята, завърши с горчива равносметка за някои. Като например за заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, който заяви: „Светът няма да ни благодари, когато утре ще слуша само извинения“.
„Това, което направихме тук, е твърде малка стъпка напред за хората на планетата. Тя не осигурява достатъчно допълнителни усилия от страна на големите замърсители за ускоряване на намаляването на емисиите им“, добави той.
Наистина заключителната декларация, приета най-накрая, призовава за „бързо“ намаляване на емисиите, но не поставя някакви допълнителни цели в сравнение с последната COP в Глазгоу през 2021 г.
Въпреки това, тази СОР беше белязана от приемането на емблематична резолюция, наречена историческа от нейните вносители, отнасяща се до компенсирането на щетите, причинени от изменението на климата, които вече са понесени от най-бедните страни. Заради въпроса за климатичните „загуби и щети“, причинени на тези страни, COP27 едва не дерайлира, преди в последния момент да бъде приет компромисен вариант, който оставя много въпроси без отговор, но поне признава принципа за създаване на специален финансов фонд.
*Превод Георги Саулов
