Учените предупреждават за важността на подводните гори от водорасли, като твърдят, че те произвеждат еквивалента на „500 милиарда долара годишно“.
Подводните гори от келп (големи кафяви водорасли) носят много ползи за екосистемите. В своя статия, цитирана от Capital.fr, международен екип от учени искат да привлекат вниманието върху тяхната „значимост“, като поставят цена на услугите, предоставяни от тези гигантски водорасли. Те са проучили приноса на водораслите от семейство ламинареалес за риболова (чрез доставяне на хранителни вещества на рибите, които след това се ловят), за азотния цикъл и за улавянето на CO2. В резултат „в световен мащаб тези гори от водорасли са произвели еквивалента на 500 милиарда долара годишно“, изчисляват те в списание Nature Communications. Тази оценка е повече от три пъти по-висока от предишната.
Авторите подчертават, че „тази оценка няма за цел да комерсиализира келповите гори“, но се надяват по този начин да „привлекат вниманието към тяхното значение“. Тези безценни подводни гори са все по-застрашени, преди всичко от климатичните промени, които затоплят океаните. „Всичко, което можем да направим, за да ги предотвратим, ще има положителен ефект“ върху тези водорасли, казва Аарон Егер от австралийския университет в Нов Южен Уелс и неправителствената организация Kelp Forest Alliance, съавтор на статията. Той също така призовава за „по-строга регламентация“ за защита на водата от замърсяване, например от отпадните води или от селското стопанство.
За да обосноват своята оценка, учените, на базата на количествени показатели, определят стойността на услугите, предоставяни ни всяка година: тонове уловена риба, количества абсорбиран CO2 и азот. Основната полза е за рибното производство, тъй като се увеличават възможностите за улавяне на различни видове риба, консумирани от хората. „В проучването изброихме около 1500 вида, които се срещат в горите от водорасли. И голяма част от тях имат икономическа стойност“, отбелязва Аарон Егер.
„Социалнанта цена“ на въглерода
Изследователите изчисляват количеството риба на квадратен метър, което се генерира всяка година, оценяват колко от нея може да бъде добита устойчиво и изчисляват пазарната ѝ стойност. След това изчислението се корегира, като се вземе предвид различната зависимост на отделните видове риба от водораслите (някои риби не могат да живеят другаде, но други просто преминават).
По същия количествен начин учените са определили капацитета на водораслите за улавяне и съхранение на фосфор, азот и CO2. За последния те прибавят и „социалната цена“ на въглерода, така че стойността е по-висока, отколкото различните цени на CO2 по света. „Това е оценка на разходите на обществото на всеки допълнителен тон въглерод, изпуснат в атмосферата“, подчертава Аарон Егер.
