Необходими са спешни действия от страна на България за преодоляване на сериозния проблем свързан с районите на планиране на ниво 2 (NUTS 2).
На това обръщат внимание от АИКБ в писмо до председателя на парламента, премиера и министри от кабинета.
Изтъква се, че границите на тези райони в България изобщо не са очертани оптимално. Това е създало твърде неблагоприятна ситуация по отношение на регионалните помощи в областите с административни центрове в градовете Благоевград, Кюстендил, Перник и София (области София – град и Софийска област). Въпросното неблагоприятно положение се поддържа от 2013 г. насам, като не се наблюдава никакъв стремеж към намиране на изход от възникналата ситуация, подчертават от АИКБ.
Отбелязва се, че два от районите на ниво 2 в България към днешна дата не отговарят на разпоредбите на Регламент 1059/2003 г. за броя на населението в тези региони, което трябва да бъде между 800 хиляди и 3 милиона души (лица с местожителство в съответния регион). Това се отнася за Северозападния и за Северния централен район, които се намират под тази граница. От друга страна – изискването за населението на райони на ниво 1 (NUTS 1) е да бъде в границите между 3 и 7 милиона души. От 2019 г. насам може да се смята, че населението на Република България със сигурност е под 7 милиона души, иначе казано – цялата територия на страната може да влезе в един район на ниво 1.
По мнение на АИКБ, което е консултирано с експерти в областта на регионалното развитие, оптималният вариант, който да осигурява положение, при което може да се постигне балансирано регионално развитие и максимално добри условия за публични и частни инвестиции в регионите, е въвеждането на 3 (три) региона на планиране на ниво 2 и на 1 (един) регион на планиране на ниво 1.
Критерият, по който трябва да се определят новите граници на регионите, e съотношението на БВП на глава от населението, съпоставен със средния БВП на глава от населението за ЕС. Целта трябва да бъде да се постигне съотношение, което да е под 55 на сто. Технически това може да стане, като към сегашния Югозападен район, включващ столицата, се добавят области с нисък БВП – на първо място Видинска, Монтанска и Врачанска, и ако трябва – и области от Северен централен район. Вероятно е възможно и друго деление на Северен, Южен и Черноморски район.
В писмото се коментира, че лансираните идеи за обособяване на София – град в отделен район не са особено целесъобразни, защото те не решават въпроса с недостигащото население в Северозападния и в Северния централен район. Отделно, така силно ще се затрудни отпускането на помощи за инвеститори, в това число и за местни инвеститори на територията на столицата.
Обръща се внимание, също така, че поради много по-адекватното райониране на Гърция нивото на помощта в Солун е по-високо отколкото това в София. При сегашното положение на нещата в България (новото старо положение) София – град, Софийска област, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска област получават подкрепа с 20 % базов интензитет при 50 % интензитет за останалата страна. Както вече казахме, много по-развитият Солун получава по-голяма регионална подкрепа.
В случай че се приеме предложението, от АИКБ уверяват, че базовият интензитет на изброените пет области би трябвало да се покачи да 50 %, без останалите области в страната да загубят каквото и да е.
От асоциацията смятат, че напълно адекватни мотиви за промяна в районите на ниво NUTS 2 могат да бъдат съображения, свързани с концентрацията на населението, наличието на определени услуги за населението и /или бизнеса във всеки район на ниво 2, както и специализацията на определени райони на ниво NUTS 2 – примерно достъп до електроенергия, произвеждана от ВЕИ, дигитални услуги или други промени и перспективи, които биха били приети определено позитивно в Европейската комисия.
Като съмишленици за подкрепа могат да бъдат потърсени останалите седем държави, които са гласували „против“ на заседанието на Съвета през месец април 2017 г. От тях би трябвало да се потърси подкрепа за удължаване под някаква форма на живота на въглищните централи (с използване на преходни горива, търсене на водородни решения и други такива). Кризата в момента е напълно сериозно основание за търсене на такова развитие на нещата.
В заключение от АИКБ припомнят, че картите за регионална помощ на държавите членки на ЕС трябва да бъдат одобрени през настоящата 2021 г. и да влязат в сила от 1 януари 2022 г., както и това, че асоциацията е готова да сътрудничи експертно и да подкрепи политически едно евентуално преосмисляне на броя и на границите на районите от второ ниво NUTS 2, за да бъдат постигнати по-благоприятни условия за получаване на регионална помощ за по-голяма част от територията на страната.
